„За истината“ препубликува анализ на политолога Огнян Минчев от профила му във Фейсбук.
Недостигът на няколко десетки гласа на партия „Величие“ за да премине бариерата от 4 на сто е поредната лоша новина от проведените в неделя избори. Тази малка разлика в гласовете сериозно подкрепя подозренията за политическа намеса в определянето на този краен резултат.
Тези подозрения се засилват още повече в контекста на множеството сигнали за сгрешени и/или преправени протоколи, чиято истинност трябва да бъде проверена отново от ЦИК. Подобни прецеденти в никакъв случай не укрепват доверието и функционалността на българската политическа система като подредена йерархия от норми и процедури. Аз не изпитвам абсолютно никакъв афинитет към „Величие“, както и към всички други технологични политически продукти от популистката периферия на българската политика. Но подозренията за злоупотреба с правилата на отчитане на изборните резултати с политически цели – независимо доколко са основателни – са един от най-преките пътища към делегитимиране на цялостния процес на демократично представителство.
Казусът с „Величие“ се случва като своеобразна „черешка на тортата“ върху множество предположения и подозрения за злоупотреба с правилата за честни избори при подготовката и осъществяването на вота от 27 октомври. Съществуват сериозни индикатори, че размерите на контролирания – особено на купения вот са нарастнали застрашително. Концентрираният масов вот в полза на определена политическа сила в множество ромски махали е еднозначно свидетелство за това. Тези индикатори могат да бъдат оспорени само със стария лозунг – „Нямате доказателства“.
Преки доказателства за подобни практики има рядко. Но когато се съпоставят свидетелствата за селективно внимание на органите на реда към едни за сметка на други опити за купен и контролиран вот, резултатите от гласуването – блоково в полза на определена партия и сравнението с гласоподаването на тези секции при предишни избори – изводите са очевидни. Най-лесно е да бъдем лицемери, извръщайки погледа си от нелицеприятните факти. Защото ако днес пренебрегнем масирания контролиран вот – утре ще трябва да се справяме със следващия етап от ерозията на демократичното представителство – с това, с което днес се борят гражданите на Грузия.
Резултатите от изборите показват ясно кои са победителите в тях и какви са опциите за реализация на тяхната победа в излъчване на работещо мнозинство и правителство.
Но подводните камъни на реалната задкулисна власт, упражнявана върху подчинени институции са все повече и все по-опасни за повечето участници в политическия процес. Правителство задължително трябва да се състави – за да се предотврати разпадането на политическата система в по-нататъшна фрагментация и взрив на популистки платформи. Но участниците в това правителство трябва да споделят ясното разбиране, че то може да бъде използвано като трамплин към свръхконцентрирана лична власт, основана върху контрола над поредица завладяни държавни институции.
Днес не става въпрос за „големи стратегии“ – конституционни промени, „смяна на системата“ и т.н. Необходимо е да се предотврати разширяването на тази нелегитимна власт чрез налагане на нови подставени фигури начело на ключови държавни и правосъдни институции. Важно е да се „отпушат“ стандартните процедури по избор на нови ръководства на институциите, да се търси и постигне макар и компромисен баланс в намаляването на нелегитимния контрол върху тях. Времето на големите приказки и на „свалянето на звезди“ изтече. Най-важната задача е да се извърви мъчителен път към възстановяване – стъпка по стъпка – на легитимната работа на институциите на държавата. Фрагментираният парламент и дълбоко разделените помежду си системни партии не обещават изпълнението на тази задача да бъде нито лесно, нито особено успешно. Не биваше да стигаме дотук. Но сега нямаме друг избор, освен да продължим.
