„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.
Представеният кабинет на Росен Желязков е далеч от идеалния. Но това е по-добрият вариант от продължаване на парламентарната криза. Какво можем да очакваме при управление на Желязков.
Правителството „Желязков“, което вече е много вероятно, променя съществено политическата ситуация в България в следните посоки:
1. То е далеч от идеалното и не е дори задължително най-добрият вариант, възможен в този парламент. Но е по-добро от продължаване на парламентарната криза и нови избори. От тази гледна точка правителството ще предизвика въздишка на облекчение в обществото, което ще му даде някаква първоначален кредит на доверие.
Двете червени линии на Борисов
2. Коалицията ГЕРБ-БСП-ИТН-АПС (както и тя да бъде наречена) счупва две разделителни червени линии на ГЕРБ, които всъщност бяха основната причина за поредицата от седем парламентарни избори. Първата червена линия беше ГЕРБ да не управлява (открито) с ДПС, тъй като „добро ДПС няма“. В новия формат ДПС-Доган участва, макар че не е поканен в правителството, но гласовете му са договорени за парламентарното мнозинство. От това ще последват и управленски решения в полза на ДПС-Доган или поне цялата конструкция ще зависи от парламентарната им подкрепа. Втората червена линия на ГЕРБ беше „евроатлантическа“ – да не се управлява с партии, които са проруски, особено след избухването на войната в Украйна. Включването на БСП нарушава и това „табу“ на Борисов.
3. Падането на двете табута всъщност създава свръх мнозинство зад правителството „Желязков“. След като едното ДПС на Доган е достатъчно добро, за да влезе в управлението, следва, че и другото ДПС-Пеевски не е толкова лошо. Това всъщност – парадоксално – е формулата, по която Борисов ще разкъсва неосъществения и бойкотиран от него „санитарен кордон“ около Пеевски. „Ново начало“ ще бъде приобщавано от ГЕРБ при гласувания по много законопроекти (както стана вчера в правна комисия по пакета „Сарафов“) и особено при решения за назначения в регулатори, служби, агенции и съдебни органи. По същия начин, ако БСП не е чак толкова лошо от „евроатлантическа“ гледна точка, защо пък и „Възраждане“ да не бъде интегрирано при някои гласувания, с цената на приемане на важни за тази партия законопроекти.
Ще има ли фалшива опозиция?
4. Тъй като вратите ще са широко отворени към големи части от опозицията, в този парламент е вероятно да има „фалшива опозиция“. ГЕРБ се разбират изключително добре и с „Възраждане“, а особено с „Ново начало“ и взаимодействието им има сериозна история. От тази гледна точка тези две формации ще са много удобни като вербална опозиция и де факто партньор на управлението, особено когато стане дума за важни назначения.
5. ПП-ДБ ще са еднозначна опозиция на това управление и това изглежда връща страната към някаква нормалност – в крайна сметка основни опоненти, между които има сериозни различия, могат да управляват заедно само по изключение, а не като правило. Опозиционността на ПП-ДБ няма да е по линия на решения, свързани с еврозоната или продължаващата интерграция на България в ЕС. Нито пък по отношение на разумна фискална политика. Но ПП-ДБ ще бъдат остро опозиционни по отношение на опитите да се интегрира Пеевски в управлението, да се окопае сегашното статукво в съдебната власт и службите и при назначенията в регулатори и служби. Също и при опити България да бъде вкарана в антиевропейски коалиции ала Орбан. Въпреки това ще бъде трудно за ПП-ДБ да се разграничава едновременно както от управляващите, така и от фалшивата опозиция. За избирателите също ще е трудно да се ориентират и това всъщност е един от големите първоначални шансове на новата „сглобка“.
6. Може ли България да смени геополитическата си ориентация? Ориентацията на страната вероятно ще остане непроменена – т.е. тя ще продължава да се мени с промяната на вятъра. Удивително е как безсрамно се твърди от политици и медийни глави, че смяната на управлението във Вашингтон или Берлин трябва да води до коренна политическа промяна в България. И това се говори общо взето от същите хора, които са уж ревностни бранители на българския суверенитет и национален интерес. Промени, разбира се, в света стават и никой не трябва да си заравя главата в пясъка за тях. Но все пак черното няма да стане бяло, свободата няма да стане по-малко ценна, демокрацията няма да се обезсмисли и България ще може, ако иска, да остане част от свободния свят. Въпросът е дали в суматохата, подведени от очаквания за някакви колосални промени, няма да се окажем по недоразумение в позицията на Молдова или Киргизстан и да се върнем в съветска орбита. Новото правителство едва ли ще тръгне натам, но не е изключено да се впусне в проруска енергийна политика (ако получи знак от Тръмп, че няма да му връзва кусур).
Има ли риск за либералната демокрация?
7. Може ли да пострада свободната (либерална) демокрация? Съвременните демокрации са либерални демокрации, в смисъл че съчетават принципите на народния суверенитет и защитата на правата на човека и разделението на властите. Опитите за нелиберални демокрации са завършвали или с автокрация, или с като цяло малки корекции на съществуващия модел. Идването на Тръмп на власт ще доведе до някои корекции в САЩ, а може би и в Западна Европа, но като цяло либералната демокрация ще бъде запазена там. Пак по недоразумение, в Източна Европа може да има отклонения и радикализиране в автократична посока. Интересно е какво ще се случи в Унгария от тази гледна точка например. Въпросът е България да не се подведе в тази посока. Новата сглобка не дава ясен отговор на този въпрос засега, но все пак трябва да се доверим първоначално на демократичните и либерални заявки на партии като ГЕРБ и АПС.
8. Правовата държава ще укрепне ли? Съмнително е това. Като първоначална жертва на олтара на новото правителство заслужено ще падне кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Но впоследствие е много вероятно старите лобита в съдебната власт да се възпроизведат, особено ако Борисов успешно вкара Пеевски през задната врата в управлението. Най-малкото като взема заедно с него кадрови решения – право, което никакъв санитарен кордон не може да му отнеме.
Най-доброто и най-лошото, което може да се случи
Интересни времена настават. Партиите в управлението ще трябва много да обясняват защо и за какво са заедно. Партиите в опозиция също ще имат подобна задача – да доказват, че са истинска, а не фалшива опозиция. Най-лошото, което може да се случи, е разюздано бухалкаджийство, гарнирано с геополитически опортюнизъм. Най-доброто – трудна коалиция, която успява да удържа стратегическата линия на страната, като задейства познатите клиентелни схеми около ГЕРБ и ДПС (тата), с повече или по-малко щедри порции и за БСП и ИТН.
