И тази година България не успя да скъса с руското влияние

Илюстрация: Chickenonline/Pixabay

„За истината“ препубликува текст от „Дойче веле“.

Годината завършва с болезнени напомняния, че България не е излязла напълно от постсъветската си орбита. Доклад на Държавния департамент на САЩ направо обяви избора на президента Радев през 2016 г. като резултат (поне отчасти) на хибридна руска операция на генерал Решетников. След това главният прокурор Иван Гешев беше посочен от влиятелен републиканец като персонална заплаха за върховенството на правото, а от там и за стабилността на България – важен балкански партньор на САЩ.

Черешката на тортата дойде от мълчанието на българското правителство и президента Радев – както по тези казуси, така и от глухата официална тишина, която настъпи след като Христо Грозев от „Белингкат“ беше обявен за федерално издирване в Русия.

Хем с ЕС, хем с Русия

Описаните конфузии са нещо, с което сме си свикнали, и може би точно в това е големият проблем. Българите непрекъснато биват убеждавани от собствените си политици, че те са европейци, но не чак дотам. България – твърдят тези политици – си е европейско-съветски хибрид и даже трябва да си остане такава, защото това било в български интерес и част от националната ни идентичност. Например президентът Радев, БСП и „Възраждане“ оспорват централни геополитически ценности на ЕС: за Костадин Костадинов България трябва направо да напусне ЕС, а за Радев и Нинова е важно ние формално да сме вътре в ЕС, но да не споделяме неговите позиции по отношение на войната в Украйна и в отношенията с Русия като цяло.

Георги Господинов: „Опитът е да бъдем вкарани в свят, в който всяка лъжа може да се представи за истина“ – тук.

За ГЕРБ и ДПС геополитическата ориентация на България е уж безспорна. Но за тези две партии геополитическата ориентация и борбата с корупцията са в отношение на допълнителност – ако едното е налично, другото задължително отсъства. Те са тези, които поставят българите пред невъзможен избор – или сме лоялен член на ЕС, или водим смислена борба с корупцията и провеждаме съдебна реформа. Този „избор“ всъщност тласка България в постсъветска посока и я прави сбъркана, дефектна, хибридна по замисъл демокрация. Което пък ни превръща в съмнителни партньори за държави като Нидерландия и САЩ.

Руската намеса в България – тези 15 примера казват много

Казусът, в който Русия поиска ареста на разследващия журналист и ръководител на „Белингкат“ Христо Грозев, е още една възможност за осветяване на руското хибридно влияние в България.

Натрупват се множество нерешени въпроси, по които нашите институции не само че нямат ясна позиция, но сякаш нарочно се опитват да замажат нещата и да скрият възможните външни намеси. Без претенция за изчерпателност, по-долу са изброени ключово важни скандали, които са трудно или направо необясними без външна руска намеса в България:

  • Страната плати 600 млн. долара за два руски реактора при положение, че нямаше окончателно взето национално решение за строеж на атомна централа в „Белене“. Като цяло, сметката за „Белене“ продължава да набъбва и вече минава три милиарда лева;
  • Красимир Първанов, който е участвал в подписването на анекси към договорите с руската страна, с които всъщност се задължаваме да купим реакторите, след това става държател на „златната“ държавна акция в „Лукойл-Нефтохим“;
  • Когато избухва скандалът „Скрипал“, правителството на ГЕРБ възприема открито руската позиция, че „няма достатъчно доказателства“ за действията на руските служби. Почти всички други европейски държави нямат подобни съмнения;
  • Това се случва, въпреки че още преди да избухне скандалът „Скрипал“ в България, е имало сходен опит за отравяне на Емилиян Гебрев и други лица. У нас – необяснимо защо – не светва „червена лампа“ за връзка между събитията и за възможен общ извършител. Междувременно прокуратурата тиражира комични версии за казуса „Гебрев“ като „отравяне с рукола“;
  • Вместо на Гебрев да се окаже някаква държавна подкрепа и да му се осигури охрана, той всъщност става обект на преследване от множество български институции. Прокуратура и данъчните правят опити да изземат бизнеса му, който е свързан с износ на оръжие с вероятен краен адресат Украйна;
  • Множеството взривове в български военни заводи не са разследвани сериозно за намеса на руските служби, макар че инцидентите съвпадат с пребиваването на разкрити от „Белингкат“ руски агенти у нас. Едва след като в Чехия се случват подобни взривове, „аналогията“ е направена и у нас, но не е ясно докъде е стигнало разследването;
  • България забавя до последно (2022 г.) строителството на интерконектора с Гърция и междувременно не прави стъпки за диверсификация на източниците на газ. В резултат, в началото на 2022 г., когато избухва войната в Украйна, страната ни е почти напълно зависима от руски газ. Интерконекторът заработи чак през октомври 2022-а;
  • Междувременно България е построила своята част от „Турски поток“ за своя сметка (около 3 млрд. лева), опростила е 1 млрд. лева неустойки на „Газпром“ по съществуващи договори за доставка и е резервила капацитета на тръбата за Газпром (90%) за десетилетие напред;
  • След спирането от страна на „Газпром“ на доставките за България бързо се оформи коалиция от президента, БСП, синдикати и работодателски организации, които искаха моментално връщане към руския доставчик. В крайна сметка това стана основна причина за падането на правителството „Петков“ – ИТН се изявиха като проводник на президентските интереси в коалицията. Въпреки приказките, че българската индустрия ще загине без руски газ, България регистрира рекорден ръст на индустриалното си производство през 2022 г.;
  • Изненадващо, ГЕРБ и ДПС подкрепиха, а и дори настояваха за инициативата на кабинета „Донев“ за връщане към доставки от „Газпром“ – поне до края на 2022 г.. Тя се провали от самосебе си, но лошото чувство остана;
  • Министри от кабинета „Донев“, но и говорители на ГЕРБ и други партии, открито говорят, че „Газпром“ има основание да съди България за неустойки. Подобни изказвания еднозначно вредят на българската страна;
  • България дълго време не изпращаше военна помощ на Украйна заради позициите на БСП и президента Радев. Това прави от България изключение в ЕС – друга такава страна е само Унгария, която официално оспорва ценността на европейската интеграция като политически проект;
  • Президентът Радев прави всичко възможно да нюансира българската позиция по Украйна: той например отказа да подкрепи декларация на останалите президенти на източноевропейските държави за членство на Украйна в НАТО. Смисълът на тази декларация беше да се остави вратата на алианса отворена и да се изрази солидарност към нападнатата държава. Явно България – в лицето на Радев – има възражения по тези две точки;
  • Алтернативните доставчици на газ биват квалифицирани като „посредници“ с ясното послание, че трябва да се купува директно от извора „Газпром“. В публичното пространство непрекъснато се правят съмнителни сметки колко България „губи“ от разкачването от „Газпром“ – и в тези сметки са ангажирани правителства, синдикати, организации на работодатели и т.н.;
  • По обществените медии и особено БНР тече систематично най-нискокачествена проруска пропаганда. Вярно е, че това уж е „балансирано“ от нормална и качествена журналистика, но редопоставянето ѝ до празноглава, шумна и арогантна пропаганда обезсилва и работата на почтените журналисти. СЕМ, заради недоразумения в назначенията с произход ИТН и президентството, е безчувствен към хибридната пропаганда и не я смята за проблем.

Не, българите не са европейско-съветски хибридчици по природа

Това е фактическата ситуация и въпросът е има ли друго обяснение за всички тези политики освен пряка или непряка – например чрез корупция- намеса на руски служби? Единственият кандидат за алтернативно обяснение е, че българите са хибридни по манталитет – те искат такива политики от своите политици. И понеже българите са такива, и президентът Радев, и Корнелия Нинова са такива. За ГЕРБ и ДПС този аргумент е приложим само с големи уговорки, тъй като те заявяват шумно нехибридна, евроатлантическа идентичност.

Хайка за западни агенти – тук

Българите обаче не са европейско-съветски хибридчици по природа, както искат да ни убеждават. Те могат да станат такива, ако гореспоменатите политики на най-важните органи в страната продължават да ги бутат в евразийска посока. Българите например знаят, че Русия не е модел за подражание за страната ни – само 2% смятат, че трябва да я вземаме за пример. Всички „примери“, на които се позовават гражданите, са либерални демокрации от европейски тип.

Въпреки масовата хибридна пропаганда и политика, все още 70% от българите подкрепят членството на България в ЕС. Но опитите българите да бъдат изкарани половинчати и хибридни европейци продължават. И когато в тях участват политици на най-високо ниво, синдикати, работодателски организации, че дори и обществени медии, резултати ще има. В чий интерес е това? Във всички случаи не е в български интерес, нито е част от националната ни идентичност.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам