Снимка: Скрийншот от видео в You Tube
Иван Гешев не беше проблемът на съдебната ни система, а само събирателен образ на корумпирания и политически зависим магистрат, поставен на най-висока позиция в държавата, за да защитава мафиотизираната власт.
Бившият вече главен прокурор се оттегля от професията, както разбрахме от негово изявление и вероятно много съжалява, че не можа да сбъдне мечтата си да стане българският Фалконе.
Затова пък си избра Васил Левски за пътеводна звезда в политиката, която ще очакваме да заблести с някой нов проект в името на народа.
Дали прозрението, че може да бъде по-добър политик, отколкото прокурор, го е осенило внезапно, насън или му е внушено от задкусилието на дълбоката държава?
Все едно – Иван Гешев си избра нов път и вече няма да безпокои сънищата на човека, който го постави на върха на прокуратурата. Същият сега задейства дистанционно членовете на прокурорската колегия да овластят, макар и временно Борислав Сарафов – част от котилото на Гешев и довчерашната му дясна ръка.
Той има само една задача до избора на новия главен прокурор и тя е да пази Борисов от правосъдие. Както и Делян Пеевски – ортакът, с когото управляват съдебната система и кадруват в нея.
След като беше пожертван, Иван Гешев се закани да проговори и да каже важни подробности около ключови и чувствителни, по думите му дела, оставени години на трупчета, за които обществото отдавна е загубило надежда да бъдат внесени в съда. Но Гешев не е глупак и знае какво очаква всеки, който наруши омертата. Затова може да се кълне в Левски и заветите му и да обещава, че ще продължи битката за истината,
но смелостта му ще се стопи, ако трябва да влезе в директен сблъсък с мафията.
По тази причина е съмнително тъй важните разкрития за делата с висок обществен интерес да са в папките, които бившият главен прокурор е внесъл в Народното събрание заедно с искането за сваляне на имунитета на Бойко Борисов.
Коалицията ПП-ДБ излезе с декларация срещу избора на Борислав Сарафов и нарече тази подмяна фарс. Още по-остро и категорично е Становището на УС на Съюза на съдиите в България.
В него решението на Прокурорската колегия на ВСС да назначи директора на Националната следствена служба за временно изпълняващ длъжността „Главен прокурор на Република България“ е определено като „срамно и тежко увреждащо авторитета на съдебната власт“.
Като посочва изнесените в медиите факти, които пораждат тежки съмнения относно интегритета на Борислав Сарафов, както и постъпилите уведомления за започване на разследване срещу него в качеството му на зам. главен прокурор и директор на НСС, Съюзът на съдиите в България призовава
Пленума на ВСС на извънредно заседание да избере нов заместник на Иван Гешев. А след това целият състав на ВСС да подаде незабавно оставки като морално делегитимиран.
В Становището на УС на ССБ публично изявление на Борислав Сарафов за „чистка на гешевчетата по места“ е определено като абсолютно неприемливо до степен на абсурдност.
Заканата за разправа с приближени до Иван Гешев прокурори едва ли е изненадала някого. Но как Сарафов се е канел да разпознае „гешефтурата“, когато магистратите в апелативните, окръжните и районните прокуратура едва ли са си позволявали дързостта открито до оспорват разпореждания или действия на бившия главен обвинител. Може да е възнамерявал да използва услужливи прокурори по места, които бързат да правят кариера, а може би взаимното следене и доносите все още да се срещат в българската прокуратура, изградена по съветски модел, кой знае…
И Сарафов ще си отиде след Гешев. Дори мечтаната съдебна реформа може да се състои, ако необходимото затова мнозинство бъде осигурено и остане непровалено от „силите на мрака“, за които говори Гешев в обръщението си към скъпите на сърцето му братя и сестри българи.
Със или без главен прокурор или с такъв, който ще има повече представителни функции трябва да реши не само създадената комисия в парламента, а цялата магистратска общност в страната – конституционалисти, университетски преподаватели, съдии, прокурори, следователи, адвокати и техните съсловни организации. Същото се отнася и до това как ще изглежда един бъдещ Висш съдебен съвет и Антикорупционната комисия.
Но съдебната реформа не може да бъде самоцел, тя трябва да осигури необходимото качество на разследването и справедлив съдебен процес за всички участници в него.
И да направи, ако не невъзможен, поне много труден политическия натиск и кадруването в правосъдната система.
Но дори и най-перфектното законодателство не може да бъде гаранция затова как тази реформа ще се проведе на практика. Тя трябва да бъде приета вътре в системата и от цялото общество.
Но как ще се случи магистрати, довчера приемали подкупи, утре да се събудят с нов морал и съвест, която не е чувал да го изтръскаш от боклука и да го обърнеш от другата страна.
Или да се върне доверието на обществото към правосъдието, дълбоко корумпирано още от времето на соца?
Тоест трябва очистване, но и самоочистване на системата, а затова освен добри закони, са необходими воля и морал.
И гражданско общество с нисък праг на търпимост към корупцията. С този, който имаме сега българите, никаква съдебна реформа няма да даде резултати.
Но да не забравяме, че към днешна дата не само реформата в сектор „правосъдие“, а съдбата на цялото правителство зависи от това ще останат ли Борисов и Пеевски недосегаеми за съдебно преследване. Какъв парадокс, нали?
