Бившата партийно-правителствена резиденция „Банкя“ е в списъка с 4400 държавни имота за продажба поради „отпаднала необходимост“.
За това алармират от фондация „Ново архитектурно наследство“ в своята “Фейсбук” страница. Организацията се занимава и изследване, популяризиране и създаване стратегии за развитие на архитектурата, построена след Втората световна война.
Освен нашумелия амфитеатър в София, нос Червенка до Созопол или сгради културно наследство в София и Варна например, интерактивната карта на активиста Боян Юруков показва, че за продажба е пусната и цялата бивша партийно-правителствена резиденция “Банкя”.
Вероятността след подобна продажба забележителният сграден комплекс да бъде разрушен и да бъде използвана само земята е много голяма, а загубата за българската архитектура би била огромна, смятат специалистите.
Те припомнят накратко хронологията от последните няколко години:
- Бившия правителствен балнеосанаториум в Банкя една от категорично уникалните сгради от втората половина на ХХ в. у нас. Тя е специфична вариация на следвоенния регионализиран модернизъм, проектирана е по поръчка на МВР – Управление безопасност и охрана (УБО) с главен проектант арх. Павел Николов (Главпроект) и е завършена през 1977 г.
- Първоначално постройката е трябвало да бъде санаториум за заслужили дейци, но в крайна сметка Тодор Живков прави мястото своя резиденция. През 1990 г. тя е предадена на новосъздадената Българска асоциация за туризъм и отдих, а после на Столичния народен съвет. Година по-късно Столичен общински съвет основава дружество „Софийски голф и кънтри клуб“ заедно с фондация „Масако Оя“.
- През 1992 г. общинският съвет на София дава 51% от имота на новоучреденото дружество и до смъртта си през 1999 г. японската милиардерка Масако Оя живее в резиденцията, която започва да работи като хотел. Той функционира до 2009 г., когато с решение на правителството управлението на резиденция „Банкя“ е прехвърлено на НСО, която да го използва за тренировъчен център. Службата ползва имота по-малко от година, след което сградата е предадена на областния управител.
От дълги години вече резиденцията не се поддържа и се руши.
- През 2021 г. Резиденция Банкя беше предложена от НАН и Софияплан за статут на недвижима културна ценност от национално значение. В Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) беше внесен подробно попълнен фиш за предварителна оценка, но резултат от този експертен труд все още няма.
- През 2023 г. Общинските съветници от групата на „Спаси София” предложиха общината да поиска от държавата да придобие безвъзмездно резиденцията в Банкя, която е публична държавна собственост. Мотивите на искането са оценени от експертите като логични и в съответствие с направената преди това експертна архитектурна оценка: комплексът е ценен архитектурен образец на следвоенния модернизъм, имотът се руши и е в риск, а паркът около него пустее.
„Спаси София“ предложиха, след като го придобие, Столична община да го възстанови като „специализиран балнеоложки и конферентен център за профилактика и/или долекуване“ – нова функция, максимално близка до автентичната, което обикновено е правилен подход за успешно опазване на културни ценности.
- През април 2023 г. инициативата на „Спаси София“ бе спряна от ГЕРБ с мотив, че кметът на Банкя Рангел Марков (също от ГЕРБ), не е запознат с него. Марков намеси теми като реституционни претенции, липсващо обществено обсъждане и получени в общината инвестиционни намерения от ректорите на три университета (УНСС, НСА и ЛТУ), които искали да получат резиденцията за своя изнесена база. В крайна сметка прехвърлянето беше спряно.
- През май 2025 г. целият имот на резиденция “Банкя”, заедно със сградите в нея, се появяват в списъка с държавни имоти “с отпаднала необходимост” за продажба.
След новината, че резиденцията е попаднала в списъка с 4400 сгради и имоти за продажба, от “Спаси София” заявиха, че за втори път ще я поискат от държавата, за да я стане тя общински балнеоложки и конгресен център.
От десетилетия огромната сграда и прилежащия ѝ парк тънат в разруха след като преминаха през поредица от неуспешни проекти и липса на визия. Резиденцията е включена в проекта „Ново архитектурно наследство на София“ – поръчан и платен от Столична община, и е идентифицирана като един от най-ценните образци на следвоенния модернизъм в България, заявяват от партията.
