Колаж: За истината
Емине Садкъ – чаровната авторка на романа „Керван за гарвани“, каза пред свои читатели в Стара Загора почти със сълзи на очи, че още като ученичка е изпитвала вина, сякаш е наранила някого от българите. Такава чувствителност към историята е присъща на високия интелект и на хора, които преживяват колективните драми на своя етнос и народ като собствени. Разбира се не можем да очакваме подобни чувства да изпитват масово хората от турско-мюсюлманското население у нас. По-важно е
колко българи изпитват вина за Възродителния процес,
без да са били преки участници в него? Защото няколко поколения, които по времето на т.нар. Голяма екскурзия към Турция бяха в съзнателна възраст, наблюдаваха принудителното изселване на българските турци безучастно и без емпатия към трагичната им съдба, а някои дори със злорадство и радост. За щастие имаше и българи, които реагираха срещу този срамен акт на Тодор Живковия режим.
Четири десетилетия след началото на принудителната и извършена с кръвопролития и жертви смяна на имената на българските турци, тази рана продължава да не е зараснала. И проблемът не е само в това, че БСП не се разкая искрено за този тежък грях на БКП, която наследи без да се дистанцира от престъпното й минало. Проблемът е, че същата тази партия, която направи прехода към демокрация като устрои бъдещето си с откраднатите пари от активите на държавата, създаде по настояване на един от клановете си
етническа партия, която да държи в подчинение българските турци и мюсюлмани.
А за лидер й постави човек, подготвян от Държавна сигурност за подобна роля още от 80-те години на миналия век, който нито е турчин, нито е практикуващ мюсюлманин.
Още преди повече от 15 години Мендерес Кунгюн – активист от мюсюлманския граждански сектор говореше открито, че бащата на Ахмед е от ромски произход, а майка му – татарка. Това не пречеше на
философа от Дръндар
да използва верските чувства на избирателите на ДПС и да се появява на всяко публично събитие редом с главния или някой от районните мюфтии, почти всички сътрудници на ДС в пълно нарушение на закона.
Истинските дисиденти от средите на българските турци и мюсюлмани, същите, които създадоха и ДПС, бяха принудени да приемат тази подмяна на лидерството.
Тези, които не искаха, се оттеглиха и сега са в забвение, ако все още са сред живите. А избирателите на Движението за права и свободи осъзнаха, че техните насилници, сега им налагат и кой да ги представлява в уж новата демократична държава. Но нямаха избор, когато осъзнаха, че другите партии не се обърнати с лице към техните проблеми и не могат да ги представляват политически.
Трийсет и четири години по-късно етническата партия беше открадната от Ахмед Доган. Открадна я този, който наричаше Доган свой баща. Същият, когото почетният председател на ДПС определи като феномен и го постави на най-високото място в йерархията на партията, без да се притеснява от общественото омерзение към одиозния депутат от списъка „Магнитски“. А той му обяви война. И заяви, че новото начало е
ДПС без ДС,
без да му мигне окото, че лъже безсрамно.
Защото и той, и Доган, макар да са от различни поколения, са рожби на едно и също Задкулисие, създадено от бившата „аристокрация“ на БКП и слугите им от ДС.
Изборите на 27 октомври са тепиха, на който „баща“ и „син“ ще премерят сили.
Тази битка ще е на живот и смърт,
защото който я загуби, ще загуби легитимност пред избирателите на ДПС, тоест ще загуби партията.
В кампанията Пеевски влиза като олигархът от списъка „Магнитски“. Той може да се опита да направи челна стойка или шпагат пред посолствата на САЩ и Великобритания у нас в знак на евроатлантическата си преданост, в която се кълне трийсет пъти дневно без да прикляква на килимче. Но това няма да промени отношението на двете държави към него, нито ще го извади от позорния корупционен списък. Човекът, роден, според неговата майка, да управлява държавата, е във вихъра си и разпищолен гази и прегазва хора, останали верни на Ахмед Доган. За целта използва своето влияние в полицията и съдебната система, в които държи на къса каишка не един и двама високопоставени служители.
Това момче, както го нарече „баща“ му,
няма да се спре пред нищо, защото тези избори ще предопределят неговото политическо бъдеще.
Силата на Пеевски не е в неговото красноречие, въпреки че не спира да излиза с позиции по всеки въпрос, свързан с вътрешната или външната ни политика. Българите помнят неговия възглас към изпълнилите стадиона хиляди роми в Крън на предизборен митинг на ДПС през 2016 г.:„ГЕРБ ви страхуваха, нали? Отиват си!“.
Осем години по-късно ГЕРБ останаха и държат всички властови позиции в държавата, а Пеевски беше човекът, който задаваше дневния ред в последното народно събрание, подкрепян от Бойко Борисов и партията му.
През тези години на всички редовни и предсрочни парламентарни и местни избори
корпулентният депутат от ДПС
използваше рекета, страха и купуването на гласове, основно в ромските гета и махали.
Постепенното циганизиране на вота за ДПС започна, след като част от българските турци и мюсюлмани се еманципираха от влиянието на етническата партия и спряха да гласуват за нея. Техните гласове Пеевски замени с купения и контролиран вот, а схемите се случваха пред очите на полицейските служители в малките градчета и села, които не мигваха пред безочливите ексцесии на местните кметове-феодали, издигнати и избрани от ДПС. А образуваните досъдебни производства за купуване на гласове срещу ОПГ-та като това срещу бившия кмет на Гурково Мариян Цонев и неговия син не завършиха с нито едно обвинение. Сега Цоневи-баща и син работят в полза на Доган, а хората на Пеевски ги разобличават като изпращат снимки до медиите, в които се вижда как Рамадан Аталай шофира автомобил „Мерцедес“ от личния автопарк на бившия кмет-феодал. И пишат сигнали от името на добросъвестни граждани за издевателства над местното население в малкия подбалкански град като спестяват фактите, че Цоневи са част от дерибеите на Пеевски и на неговия придворен слуга в региона Халил Летифов.
И на тези избори Делян Пеевски ще използва същите схеми и прийоми – безцеремонно.
А министърът на вътрешните работи, ако не работи активно за кандидатите на „ДПС – Ново начало“, както правеше неговият предшественик, сега част от софийската листа на партията, най-малкото удобно ще се крие зад декларации, че МВР прави всичко по закон, за да гарантира честния вот на 27-и.
Каква кампания ще направи Ахмед Доган, видимо уплашен от акциите за изваждането му от сараите в Бояна и Росенец, които обитава в неподозиран от електората му лукс години наред, предстои да видим. Ако обръчът от фирми, с който почетният председател обичаше да се хвали пред избирателите си, след разпарчетосването на ДПС вече не е така активен, възниква въпросът
кой ще финансира кампанията на Догановия „Алианс за права и свободи“?
Разбира се всеки кандидат на избираеми места в листите му ще трябва да си плати, както е и в други партии, но когато става дума за пари, Доган е в по-слаба позиция от Пеевски, поне към днешна дата. Това, на което може да разчита Сокола, е емоционалната връзка на избирателите на ДПС с него, която напомня много на т.нар. Стокхолмски синдром (необяснима привързаност на жертвата към палача). Има и политически инстинкт да се избере по-малкото зло, а то за една немалка част от етническите турци и мюсюлмани се нарича Ахмед Доган.
Обаче младите от етноса, които като Емине Садкъ не са преживели Възродителния процес, но имат
емоционална травма от разказа за общата ни история,
дори не искат да изричат на глас имената тези, които като кърлежи са се впили в колективното тяло на етноса и смучат кръвта му.
Тези хора, които са пътували по света, говорят чужди езици и познават други култури, не могат да бъдат повече манипулирани. Те имат друга визия за общия ни живот в дигиталния свят, в който отделните етноси запазват своята идентичност, но живеят заедно наистина. Смисълът на думата заедност за тях няма нищо общо с фалшивия призив за заедност на Пеевски. Емине Садкъ каза в Стара Загора, че напоследък вижда все повече светла енергия в България, но е нужен лидер, който да я организира и насочи в правилната посока. Лидерите ще се появят с Божият воля и това е сигурно. Както е сигурно, че в битката за власт и пари алчните да ги притежават, ще изгорят. И избирателите от всички етноси в страната ни могат да участват в тази битка. Тя е битка за бъдещето на България, битка срещу дълбоката държава и корупцията, трудна битка, която изиква кураж, отърсване от страха и гражданска нетърпимост към тези, които не спират да ни дърпат към дъното.
