Историята на мутафчията Христо Маринов – живото съкровище от Габрово

Майстор Христо Маринов
Снимка: РЕМО „Етър“

Майсторът мутафчия в етнографския музей на открито „Етъра“ Христо Маринов е кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“.

Кандидатурата на майстор Маринов е издигната от Етнографския музей на открито „Етър“ край Габрово и представя традиционния занаят козинарство или мутафчийство.

Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козя козина – дисаги, пътеки, торби, чували. Днес те се използват предимно за декорация и имат съвсем малко приложение в ежедневието на хората.

Започва се с набавянето на кръкма (остригана от кози козина)

За да се стигне до готовия продукт мутафчията изминава път, по който следва поредица от дейности. Най-напред се сдобива с остригана от кози козина – кръкма. Това е материалът, с който работи. Козината се изчиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с биене.

Предене на козинат
Снимка: РЕМО „Етър“

Следва преденето на козината, което става на чекрък. За целта мутафчията слага под лявата си мишница „вулия“ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „черкез“ – кожен колан, закачен на „юрган“ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Заради това движение битува приказката, че на мутафчиите не им върви, тъй като имали „рачешки“ занаят.

Изпредената козя козина се тъче на вертикален мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските изделия зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна, което е около четири метра.

Занаят се краде

Христо Маринов не е потомствен мутафчия. Постъпва на работа в музей „Етър“ през 1980 г. и започва да изучава няколко занаята. Две години по-късно избира мутафчийския.

В работилницата по това време мутафчия е Любомир Богданов, ученик на стария мутафчия Филю Иванов. Двамата майстори не крият от своя чирак тънкостите на занаята, докато чиракът става калфа и все по-уверен в занаята. С времето обаче разбира колко са били прави старите българи, прозрели, че занаят се краде.

В онези първи години младият занаятчия гледал и попивал от майсторите в работилницата, но осъзнал, че мутафчийството като всичко, което се създава в музея на открито, е изкуство и крайният резултат зависи от личните умения, таланта и въображението на всеки.

Единственото, с което никога не направил компромис, е да следва стриктно запазената от векове технология, характерна за занаята. Съумял да го постигне без да ощети творческото в себе си. А то като при всеки творец имало различни проявления.

Технологията, по която майсторът създава изделията, е автентична и съхранена отпреди 150 г.
Снимка: РЕМО „Етър“

През годините майстор Маринов изучил тъкането на колани „на кори“ и плетенето на въжета. Експериментирал с нови за него тъкачни техники, изработвал пана чрез „гобленова техника“ с основно използване на козя козина, в съчетание с вълна и техника на плъстене.

Зад гърба си има участия в десетки изложби в страната и чужбина, в изложения и туристически борси, редом с това е и обучител в различни образователни програми на музей „Етър“.

Да опазим мутафчийството

В „Етър“-а открай време занаятите се предават от един занаятчия на друг. Затова когато станал майстор, дошло време сам да открие тайните на занаята на онези след него.

Първата му ученичка е Милка Кръстева. Най-напред тя се учи на занаята, но след като го усвоява остава на работа в мутафчийската работилница близо десет години, до своето пенсиониране.

Тези като нея обаче не били много, а това направило реална опасността от прекъсване на приемствеността в емблематичния за „Етър“-а занаят мутафчийство. Това наложило ръководството да предприеме мерки и през 2018 г. е проведено безплатно обучение на желаещи да практикуват занаята.

Вейлада Мутафчиева е втората ученичка на майстор Маринов. Тя успешно преминава обучението като калфа и през 2021 г. получава своето майсторско свидетелство от Национална занаятчийска камара.

 Майстор Христо Маринов с втората си ученичка Вейлада Мутафчиева
Снимка: РЕМО „Етър“

Майстор Христо Маринов сам избира кой чирак да остане на работа в мутафчийската работилница на музея.

Пилотната програма на ЮНЕСКО „Живи човешки съкровища“, от която „Живи човешки съкровища – България“ е част, цели да се предотвратят загуби на идентичност, свързани с културата на страните, традиционния фолклор, местни занаяти, музика, танци и обреди.

Автентичност отпреди 150 години

Най-ранните сведения за съществуването на мутафчийството в България са от ХVІІІ век. Занаятът се развива възходящо до Кримската война (1853 – 1856). След този период започват промени в икономическото развитие на Османската империя, на чиято територия започват да се внасят евтини западни стоки. Това води до упадък на много занаяти, сред които и мутафчийството. 

В началото на ХХ век в Габрово има само една мутафчийска работилница, а в Севлиево – 10. Трявна е едно от средищата, в които мутафчийският занаят продължава развитието си до средата на ХХ век. През 70-те години, когато се изгражда занаятчийската чаршия в „Етър“, една от действащите работилници е мутафчийската. Ангажиран е да работи един от последните майстори в региона, който обучава свои последователи. Днес музеят е място, където може да се наблюдава целия процес за производство на мутафчийски изделия. В работилницата се показва с автентичност отпреди 150 години всичко от този примитивен занаят – високият и малко грубоват стан, на който се тъче, чекръкът с въжета, кожената торба, пълна с козина.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам