Родената в Пловдив българо-английската композиторка Добринка Табакова облича драматичната история на мозайките от Епископската базилика на Филипопол в музика.
Нейният клавирен квинтет „Каменна следа“ проследява дългото завръщане към живот на 1700-годишните мозайки, в центъра на Пловдив.
Световната премиера на „Каменна следа“ се състоя в Епископската базилика в родния град на Табакова това лято, като част от фестивала за камерна музика „Неотъпкана пътека“, а любителите на музиката ще могат да гледат премиерата му в YouTube от 19 ч. на 22 декември.
Епископската базилика на Филипопол, античният предшественик на днешния Пловдив, е
най-голямата раннохристиянска църква в страната.
Пауни и розети, кръстове и меандри, папагали и токачки – мозайките са истинска наслада за окото с разнообразието и с ярките си цветове и улавя една от най-любопитните черти на християнската вяра в древността – изобразяването на душите на миряните като птици. Мозайките бяха реставрирани и експонирани за посещение по проект, финансиран от Фондация „Америка за България“.
Те са шедьовър на
техниката opus tessellatum,
при която малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Някои от използваните камъчета, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Християнските символи делят пространство с някои от геометричните мотиви на предходната епоха – важно свидетелство за приемственост, съхранено в Епископската базилика.
Добринка Табакова има дългогодишен опит в композирането на
музика за прочути места и личности.
Писала е кантата по случай 400-годишнината от смъртта на Шекспир, химн по случай Златния юбилей на кралица Елизабет II и композиции, вдъхновени от композитора Франц Шуберт, парка на релси „Хай Лайн“ в Ню Йорк, тайнствената Родопа планина в България и много други. От 2017 г. е резидентен композитор към Концертния оркестър на Би Би Си. Смятана е за един от обещаващите композитори на своето поколение.
Въпреки че живее в Лондон от 11-годишна възраст, нейната музика е силно повлияна от българските ѝ корени. Най-новата ѝ творба, написана съвместно с шест други източноевропейски композитори, е
реквием в памет на жертвите на комунистическите режими.
През 2014 г. дебютният авторски албум на Добринка Табакова „Струнни пътеки“ е номиниран за награда „Грами“.
Птиците в Епископската базилика на Филипопол не са случайни. Изобразяват рая, райската градина. Има много водни птици, които символизират душите на християните, които са минавали през вода, за да бъдат пречистени. А този разкошен паун на входа е символ на безсмъртието. Едно време са смятали, че плътта на пауна не се разлага и че тези „очи“ на края на опашката им са божиите очи. На едно място има птица в кафез. Това символизира греха, който някой може да е сторил. В някои църкви вратата на този мозаечен кафез е леко отворена, така че винаги имаме възможност да се освободим от този грях. Тези изображения имат и поучителна страна, разказва Добринка Табакова.
През следващото лято „Каменна следа“ ще се изсвири на фестивала „Неотъпкана пътека“ в Добринище.
Този текст е част от съдържанието на бюлетина на Фондация “Америка за България”.
