BG | EN

Историята на...

Истории от „Карантината“: изкуствена пясъчна буна спасява порта

Пристанище „Карантината“ във Варна, за което бяха похарчени 14 млн. лв., се оказа твърде плитко за корабите, за които беше направено. Снимки: Надя Петрова

Някогашният див плаж във варненския кв. “Аспарухово” трябваше да се
превърне в модерно пристанище, което да развие рибарството и туризма в
града. Да е пълно с кораби, хора и рибари, варненци и гости да похапват от
свежия улов в панорамния ресторант, докато се любуват на приказната
гледка към залива. Морски труженици да вадят пълни мрежи и да
обработват улова в партера на сградата. Три години след откриването му
обаче много от това все още не се случва.
В момента пристанището работи и е пълно с малки лодки, за които е
предназначено – с до 1.5 м. газене. 
70 от неговите 80 налични места за заети. Очаква се те да се увеличат с
още 40 след ремонт на понтона, който приключва до броени дни.
Но има един голям проблем – входът на порта често се затлачва от пясъчни
наноси и така той става неизползваем.


Според запознати, за този проблем се е знаело още преди построяването
му по европроект за възстановяване на пристанища. А там такова не е
имало. Казусът стигна и до европейската прокуратура по сигнал на
варненски депутат заради подозрения за злоупотреба със средства на
Европейския съюз.


Всичко започва през 2019 г., когато община Варна обяви, че ще изгради с
европейски средства модерно рибарско пристанище в местността
Карантината. Проектът „Модернизация и реконструкция на рибарско
пристанище „Карантината“ се финансира от Програмата за морско дело и
рибарство 2014-2020 г. и е на обща стойност 13 578 483 лв.
Той включва модернизация и реконструкция на съществуващото рибарско
пристанище в Карантината с изграждане на хидротехнически съоръжения
в акваторията и необходимата инфраструктура. Целта му е да се осигури
възможност за ефективно, регламентирано, сигурно и хигиенично
разтоварване, съхранение, първа продажба и спедиция на улова. 
Пристанът е предвиден  за 116 плавателни съда. В рамките на
пристанището трябваше да има и зона за продажба на прясна риба и
ресторант. Рибари обаче твърдят, че тук никога не е имало пристанище, а
само ръждясал мостик, влизащ на около тридесетина метра навътре в
морето. 


Че ще има проблеми с рибарското пристанище стана ясно по-малко от
година след откриването му в края на 2020 г. като най-големият от тях се
оказа затлачването на входа му. През март 2022 г. заради натрупалите се
наноси пристанището почти не можеше да се ползва, наложи се спешно
удълбочаване.


Най-добре да дойдат дълбачките
Пясъкът превзема пристанището малко след построяването му. Според
експерти това се случва вследствие на лошото му планиране и

пренебрегване на направените от експерти предупреждения, че там не е
подходящо място за пристанище.
През лятото на 2022 г. дълбочината на пристанището се свива до 20 см.
Тогава в социалните мрежи се появиха десетки снимки на свободно
разхождащи се туристи в море, стигащо под коленете.
Според директора на Института по океанология към БАН доц. д-р Николай
Вълчев натрупването на наноси в акваторията на пристанищата е
естествен процес и е трябвало специалистите да кажат къде и как да бъде
разположен даден порт. Според него такова съгласуване не е правено за
рибарското пристанище “Карантината”. От община Варна контрираха, че
разполагат с приемно-предавателни протоколи, които доказват обратното.
„Там продължава прогресивно да става все по-плитко и по-плитко, поради
което пристанището не може да изпълнява функциите, за които е
построено. Плажната ивица, която преди беше най-тясна в тази част на
плажа, в момента е най-широка. Това се случва, защото се блокира
седиментният поток, седиментите губят сила, движение и там се утаяват. В
резултат на което се получава натрупване и характерно завихряне, което се
вижда много добре от сателитни снимки и дронове“, каза Вълчев.
Неговото решение на проблема бе едно – зоната на пристанището да се
драгира през определен период от време.


Честото драгиране в акваторията на рибарския порт обаче струва скъпо.
Освен това, в края на 2023 г. стана ясно, че ураганни ветрове и бурно
вълнение са разрушили т.нар. „бронировка“ на пристанището. За неговия
ремонт бяха нужни 1,4 млн. лв. В един момент пристанището остана с
дълбочина от едва 20 от планираните 150 см.
Карантина = клиентелизъм
Тогава новоизбраният кмет на Варна Благомир Коцев попита в социалните
мрежи: Защо още при първата буря се налага възстановяване на
бронировката на злополучното пристанище „Карантината“?! Мястото
стана емблематично за клиентелизма на досегашното управление, а
изненадите, свързани с него, продължават! Той заяви, че е наредил
проверка по въпроса, както и че длъжностни лица ще трябва да отговарят.
След водолазен оглед е констатирано скъсване на елементите, които
закрепват понтоните на „Карантината“.
Въпросът “Как така общината трябва някак си да плати 1,4 млн. лв.
допълнителни средства, за да укрепва пристанището с над 1,200
тетрапода?”, остана без отговор. 


В крайна сметка щетите бяха заведени към застрахователното дружество и
се очаква решение по казуса.
Началникът на отдел „Рибарски пристанища” към Община Варна Лъчезар
Братоев разкри, че новата кметска администрация вече е намерила
решение на проблема и се надява то да работи в дългосрочен план.

Имаме договор с холандска фирма, която да предложи трайно решение за
спиране на наноса, който запушва входа на пристанището. 
Те предлагат да се направи изкуствена буна с пясъка от наноса, който ще
бъде насипан в геотекстилни чували – това е модерен способ, който се
практикува напоследък и е в пъти по-евтин от другите възможности. Така 
повече няма да има драгажи. 
Специалистите от фирмата ще изготвят математическо морфологично
моделиране, с компютърни модели и специални програми ще изследват
морските течения в района, за да се вземе правилното решение. За
услугата ще получат 10 000 евро.
Това би трябвало да приключи до края на април, след което ще се обяви
обществена поръчка за фирма – изпълнител.
В момента пристанището работи. Наносите са били изгребани до
дълбочина 3 м, но част от тях са се върнали. Сега в единия край е под
метър, а в другия – под 2 метра. Подготвя се ново изгребване на
натрупалия се от теченията пясък, добави Братоев.


Летният сезон
Ако се удълбочи пристанището, през лятото ще се ползва от всички видове
рибарски кораби и лодки. Ако, обаче, това не се случи, ще могат да влизат
само по-малките лодки. Големите рискуват да не могат да излязат.
Братоев се надява това да е последният драгаж. За него има подадени две
оферти – за 30 000 и за 80 000 лв. 
„Като встъпих в длъжност и разбрах на каква загуба е предприятието,
реших да предприема мерки. Всъщност, аз мога само да давам
предложения, но не и да решавам самостоятелно. Общинският съвет
решава цени и условия. Рибарите се ядосаха като предложих вдигане на
цените“, каза Братоев.
До месец трябва да се дрегира и да се премахнат наносите. В най-скоро
време ще отвори ресторанта на третия етаж, а специализираното
помещение за обработка на риба ще бъде отдадено под наем, заяви още
Лъчезар Братоев.
Единственият проблем на пристанището е затлачването на входа му, което
е преодолима пречка. Така смята Александър Тръпчев, председател на
рибарски сдружения. Много е хубаво, само че е за малки лодки. Вероятно е
никой да не е питал рибарите какво всъщност искат, смята рибарят.
Драгирането би струвало около 30 000 лв., колкото е месечната сметка за
тока на порта.
Според Тръпчев невижданата от години буря в началото на годината е
оплетчила входа на пристанището. По думите му, още в началото на
строежа е станало ясно, че проблемът с движението на пясъците ще го
има. Тогава проектантът е предложил създаване на изкуствена буна,
изработена от геотръби – тръби от текстилен материал, пълни с пясък.

Остава обаче проблемът с подходящо място за големите кораби. Сега
те стоят на места, които са незаконни от години и това е болна тема за тях.
Запознати, обаче твърдят, че понякога големи кораби нарочно не акостират
на регулирани пристанища, за да избегнат теглене и инспектиране на
техния улов.

Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Историята на...

Още от „Историята на...“