„За истината“ публикува кометар на Борис Касиков от профила му във фесбук. Заглавието е на редакцията.
5 февруари 2017 г. – Николай Николов пътува заедно със сестра си Елена Михайлова по АМ „Хемус“ посока София. В тунела „Ечемишка“ се откъсват метални греди с осветление. Една от гредите пада върху автомобила на Николов и ПРОБИВА сестра му. Михайлова загива на място.
По случая са обвинени шефове на АПИ, които обаче после не са дадени на съд.
25 август 2018 г. – 20 души загиват край Своге в катастрофа с автобус причинена от доказано недобре построен пътен участък. Подсъдим е шофьорът на автобуса – Григор Григоров, както и още петима души – изпълнителният директор на строителна фирма „Трейс“ Бисер Иванов, началникът на асфалтовата база в Костинброд Светослав Трифонов, техническият ръководител на ремонта на пътя Иван Иванов, директорът на дирекция в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Стела Попниколова и строителният инженер от фирмата за надзор Михаела Томова.
„След трагедията Бойко Борисов поиска министрите на вътрешните работи, на транспорта и регионалното развитие да поемат отговорност и да се разделят с постовете си. Така тримата министри – на регионалното развитие Николай Нанков, на вътрешните работи Валентин Радев и на транспорта Ивайло Московски, подадоха оставки. След това Нанков бе сложен за зам.-министър.“
(бел. авт.) Нанков бе върнат за зам.министър, защото точно той движеше доказано корупционния проект за пристанище „Карантината“ във Варна и трябваше да си го довърши.
Доброто в случая с „Карантината“ е, че не е път, а „пристанище“, там не може да се случи катастрофа, всъщност никой не може и да се удави, защото е плитко до глезените.
31 март 2025 г. – 12 годишната Сияна остана завинаги на пътя Плевен – Луковит. Убита от ТИР. На същия участък друг ТИР се обърна само два дни по – късно. Според официалната статистика „за 5 години в този участък са станали 34 катастрофи, ранени са 10 души, а загиналите са трима. Сред тях е и 12-годишното дете.“
Спомням си как Ицо Хазарта обясняваше, че му обяснявали в барчето на Парламента, че /перифразирам по памет/ така се случвали нещата в България – незаконно. Защото докато чакали нещо да се случи по законен начин и времето минавало и нищо не се случвало на практика.
„А така поне нещо се правело“.
Това е и основното оправдание на феновете на ГЕРБ – „Поне нещо се случва“ или „Поне нещо правят“ или „Другите и това не направиха“…
Всички сте ги чували тези, нали?!
Тук някъде си спомням как откриха бул. „Левски“ във Варна без да има акт 16 (всъщност не съм чул да има такъв и към момента) и няколко дни по-късно част от булеварда пропадна в района на кръговото до Автогарата – отвори се дупка, която можеше да погълне малък камион, добре че никой не падна вътре…
Искаме ли пътищата в България да продължават да се правят по начина „поне нещо се прави“?!
Не мисля!
Но когато не гласуваме, когато не протестираме, когато не демонстрираме несъгласие с начина, по който „поне нещо се случва“ в държавата ни, ние ВСИЧКИ оставаме потенциални жертви!
Включително и връстниците на загиналата Сияна – ТЕ СЪЩО СА потенциални жертви!
Нищо че Сияна нямаше възможност ПОНЕ да доживее възрастта за гласуване.
Пътищата на България са ОПАСНИ ЗА ЖИВОТА, както на гласувалите, така и на негласувалите. Така е.
Само дето негласувалите са повече виновни за това, че ни управляват крадци и убийци!
Защото са съучастници на тези на които „няма да им гласуват“!
Защото смъртта на Сияна, смъртта на Елена и смъртта на онези 20 души край Своге е убийство!
Защото корупцията убива и гласували и негласували.
Защото апатията убива.
И защото нежеланието да участваш в един процес НЕ ОЗНАЧАВА, че не си част от процеса!
Особено по отношение на процеса „Да умрем по пътищата на България“!
п.с. Докато писах този текст, един българин умря на пътя. Според статистиката.
И ако загиналите през 2024 г. на пътя са 479 души за 365 дни в годината, а ранените 9046 за 365 дни в годината, сами може да си сметнете колко хора убива и ранява корупцията дневно по българските пътища.
