„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле“.
От интервюто на Борисов се разбра, че единственият отявлен враг за ГЕРБ ще са ПП-ДБ. Не само заради похода им срещу модела „Борисов-Пеевски“, а защото това е единственият му останал начин да прикрие „клеймото Пеевски“.
Трудно е извънпатологично да се анализира политическото поведение на ГЕРБ и на лидера им Бойко Борисов напоследък. Редуват се състояния на посттравматично успокоение с причудливи пърформанси и горда амнезия.
Подали прибързано оставката на кабинета „Желязков“ заради протестите през декември, но и защото опозицията и президентът Румен Радев настоявали да е веднага. В първото си от много време насам телевизионно интервю лидерът на партията Бойко Борисов заяви, че трябвало да се изчакат 20 дни, за да се приеме бюджетът за 2026 г. – сякаш никой не знае, че протестите започнаха точно заради този бюджет.
Екзотика хей така
На консултациите за служебен премиер при президентката пък пратениците на ГЕРБ лансираха идеята Илияна Йотова да посочи депутат за председател на парламента, а ГЕРБ да придвижи гласуването му, за да може да стане служебен премиер. Дори самият Борисов призна, че идеята е екзотична – но тя е направо психиатрична, особено след като той почти обвини Йотова, че бави процедурата със служебното правителство, а с избора на нов председател на НС тя би се забавила още повече. И нито той, нито съпартийците му обосноваха по същество екзотиката си, нито пък поеха отговорност за промените в Конституцията, довели до несгодите на т.нар. Домова книга и минали не само с гласовете, но и под финалната редакция на ГЕРБ.
Отвъд неизменния и вече доста нервен политически нарцисизъм, граничещ с мания за величие („аз съм докарал ГЕРБ и България в сърцето на Европа“), в интервюто на Борисов имаше малко заявки за бъдещото политическо позициониране на ГЕРБ. Но няколко конкретни заричания няма как да не пристягат проевропейските сърца.
Никаква съдебна реформа
ГЕРБ няма да позволи на българите извън ЕС да гласуват в повече от 20 секции извън дипломатическите и консулските мисии, защото Борисов така е обещал на „Възраждане“ (да не би и те да са му неформални коалиционни партньори като ДПС-Ново начало с техните „магазини за хората“, в които не вярвал, но нямало как да откаже?).
ГЕРБ няма да се занимава със съдебна реформа, особено пък да си сътрудничи за нея с ПП-ДБ (а защо заедно с тях гласува съдебната конституционна реформа?). И дори няма да участва в отстраняването на незаконно заемащия поста и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, защото той си бил легитимен (а защо миналия януари ГЕРБ подкрепи законовите промени, че никой не може да е и.ф. главен прокурор повече от 6 месеца?).
Мизансценът с мазното кафе и синьото уиски
В интервюто си Борисов надгражда „мазното турско кафе“ на Пеевски чрез „синьо уиски“. Лицемерите от ПП-ДБ се били сдушили с Пеевски, пиели си синьото уиски и си говорели гальовно, а Борисов напускал отвратен. И едва когато, след развалянето на сглобката, Пеевски започнал да подкрепя Борисов, ПП-ДБ заговорили за модела „Борисов-Пеевски“.
Излиза, че по време на цялата сглобка Борисов е бил никой, почти невидим и съвсем невинен, и е имало само отношения ПП-ДБ – Пеевски, а след развалянето на сглобката Борисов и Пеевски изобщо не били толкова близки, колкото Пеевски с лидерите на ПП-ДБ. Пеевски само подкрепял Борисов (за по-убедително можеше да каже – даже не сме яли и пили заедно). Логически не става ясно защо Пеевски, който тогава дори не е формален лидер, и то на най-малката от трите формации в сглобката, е толкова желан, а Борисов, лидер на най-голямата, е толкова встрани, че сякаш може и без него. Очевидно мизансценът с турски кафета и сини уискита прикрива истинските политически компромиси и истинските неполитически зависимости.
ПП-ДБ са враг, Радев – стратегически изход
Затова и в предизборната стратегия на Борисов единственият отявлен враг ще е ПП-ДБ. Не само като реакция на техния поход срещу модела „Борисов-Пеевски“, а защото това е единственият му останал начин да прикрие „клеймото Пеевски“, като сочи „петното Пеевски“ на ревера на довчерашните си политически съюзници.
Негов стратегически партньор обаче може да бъде новият голям играч на изборите – Румен Радев, който говори за олигархия, която е безименна, избягва и да посочва модела „Борисов-Пеевски“. Без да влизат в каквито и да е преки договорки с него, Радев може със самото си присъствие на партийния терен да облекчи мярката за неотклонение на Борисов от Пеевски.
Ако пък бившият президент също се прицели в Пеевски, изваждайки Борисов от „модела“, това ще бъде най-добрата възможност за лидера на ГЕРБ да си осигури по-устойчива позиция, особено ако формацията на Радев стане първа сила. Тогава със смирената стратегия от интервюто – „каквото ми отреди народът“, Борисов може да му осигури подкрепа за управление. Дали ще е в пряка коалиция или както с Пеевски при кабинета „Желязков“ – за формално правителство на малцинството, важното е да се превърти един политически цикъл и Борисов да оцелее и занапред.
