„Дунав е суров регион. Красив и вдъхновяващ отдалеч, но могъщ и суров, когато се доближиш до него.“
Борис Бегъмов знае това по-добре от всеки друг. Вече 12 години той прекарва повече време край реката, отколкото в родната си София. Той е създателят на най-дългия веломаршрут в България – „Дунав Ултра“, който започва от Видин в Българския Северозапад и завършва в Дуранкулак, свързвайки седем области, над 30 общини и повече от 120 населени места. Но това, което започва като екстремно спортно предизвикателство, днес е много повече – иновативен туристически продукт, който чертае бъдещето на региона.
Маршрутът, който се превърна в кауза
Когато Борис за пръв път прекарва няколко дни на колело по поречието на Дунав, вижда регион със спотаен потенциал. Тогава маршрутът е просто линия на картата, а българското поречие на Дунав – „черна дупка в туристическата карта на Европа“. Днес обаче „Дунав Ултра“ е жива платформа, която събира хора, идеи и възможности.
„Първоначално трябваше да обясняваме на местните хора какво е маршрут, откъде идват колоездачите в района, защо и накъде са се запътили. Сега вече няма нужда“, усмихва се Борис.
С времето проектът прераства в платформа за развитие на местните общности и туризма в Северна България. От 2018 година насам „Дунав Ултра“ не е просто спортно предизвикателство – това е празник за целия регион, който всяка година привлича все повече участници и гости.
Шест дестинации – една визия за бъдещето
След години работа и десетки хиляди изминати километри, Борис и екипът му правят следващата крачка – структурират маршрута в ясни и достъпни за туристите зони.
През 2025 г. те стартират новата функционалност „Дестинации“ в мобилното приложение „Дунав Ултра“. За първи път пътешествениците могат да планират уикенд престои в конкретни райони по маршрута. Шест дестинации вече са факт: Видинският край, Белоградчик, Чипровци, природен парк Персина, Русенски Лом и биосферният резерват Сребърна.
„Това са прототипи на дестинации в България“, обяснява Борис. „Тук имаме различен климат, различен ландшафт, трети сме в Европа по артефакти! А вече има и базова инфраструктура – гостоприемни домакини, които могат да посрещат велоентусиастите.“
„Дунав Ултра“ обаче не е просто маршрут за колоездачи. През всяка една от тези дестинации преминават слоеве история и култура, както и богатство от духовни традиции. Католическият Чипровци, православният Белоградчик, мюсюлманските села по поречието, еврейското наследство на Видин и тихите кътове за съзерцание край реката – всичко това създава неповторима духовна мозайка.
„Тук хората идват не просто да въртят педали. Суровостта на Дунава, особено през есента и зимата, пречиства. Кара те да се вгледаш в себе си. Това е място и за вътрешно пътуване“, казва Борис.
Гостоприемството като отправна точка
Всяко пътуване започва с едно просто, но важно нещо – гостоприемството.
„Гостоприемството е отправната точка за успешната дестинация“, казва Борис. Той вярва, че ако някой те посрещне с отворено сърце, туристът ще се върне. Ако не – няма как да се получи. „Ако си желан на едно място, го усещаш. То е като любовта – или я има, или я няма.“
Именно затова прекарва месеци в срещи и разговори по поречието на реката. От април до октомври рядко се задържа в София. Вместо това посещава къщи за гости, механи, ферми в Дунавска България. Търси местните хора, които искат да посрещат гости не защото е „проект“, а защото така го чувстват.
Веригата на промяната
Когато тази отдаденост се събере на едно място, се ражда нещо много по-голямо – общност. А логото на „Дунав Ултра“ – верига – символизира именно това.
„Ако се скъса някое звено, веригата не работи. Всички звена са важни“, казва Борис.
Тази философия оживява в историите на хората по маршрута. Един от любимите примери на Борис е Радослав от село Фалковец. Макар селото му да не попада по трасето на маршрута, Радослав решава сам да стане част от идеята. В хана си започва да сервира бира „Дунав Ултра“ в специално направени халби. Малък жест, който, без самият той да подозира, подкрепя икономиката не само на неговото село, но и тази на Свищов, и на Никопол.
„Това е магията на веригата“, казва Борис. „Един малък жест в едно село може да подкрепи общност на стотици километри оттам. Просто взаимовръзката между тези процеси е невидима с просто око – изисква се търпение, усет и чувство за обща енергия и посока.“
И такива истории стават все повече. През последните години веригата на промяната укрепва с всяка изминала година. Хората по маршрута вече не чакат, а действат. Започват сами да предлагат идеи, сами търсят контакт с екипа на „Дунав Ултра“.
Само през последната година четири нови къщи за гости са се включили в маршрута. А в малко село край Силистра семейство, завърнало се от чужбина, отваря сладкарница, за която Борис казва, че е най-добрата по Дунава – с домашни сладки по стари рецепти и гостоприемство, което се помни.
В Никопол местните рибари се трансформират в туристически гидове, които предлагат разходки с лодки до впечатляващите Никополски „Малдиви“ – едно неповторимо преживяване за всеки любител на природата.
В Белене рибарите и техните семейства не просто поддържат пътеки и съоръжения по брега. Те пазят живи спомените – за по-добрите времена, когато островите са гъмжели от рибари и земеделци, и за по-мрачните страници от историята, когато най-големият остров е бил трудов лагер на комунистическия режим.
В оряховското село Лесковец местните хора създават уютно място за отдих край старата селска чешма – място, където пътешествениците могат да спрат за глътка прясна вода и да се потопят в суровата, но пленителна красота на Северозапада.
В Чипровци, освен че ще ви покажат как се тъче автентичен килим, ще ви разкажат за златаря, изковал последния оброчен кръст за местния манастир. И ще го направят на по чаша бира от местната крафт пивоварна „Чипровско пиво“.
Край Сребърна, Попина и Ветрен, в другия край на Българския север, денят започва със звуците на къдроглавите пеликани, а вечерите завършват с рибена чорба, приготвяна по рецепта, пазена в семействата от поколения.
А на мегдана в село Дуранкулак – само на няколко километра от морето, където завършва маршрута „Дунав Ултра“ – вече никой не се изненадва от пристигащите малки групи от пътешестващи колоездачи – напротив, те са част от ежегодния за Черноморието туристически сезон.
Така „Дунав Ултра“ се превръща в маршрут, който не просто свързва две точки на картата, а разказва историята на цял един регион. Регион, който се буди за нов живот, но не забравя откъде е тръгнал.
Между местен и външен
Начело на тази промяна стои Борис Бегъмов – човекът, който е едновременно част от региона и негов външен наблюдател.
След 12 години той е по-скоро местен, отколкото чужд по маршрута. „Мога да говоря като местните, но не съвсем“, признава той. „Аз съм някъде по средата. Местен, защото вече познавам общностите отблизо. И съзнателно външен – защото така мога да имам поглед над голямата картина, да работя по визията за целия маршрут и да мисля за посоката му на развитие като един общ туристически продукт.“
Тази му роля – на „външния вътрешен човек“ – му позволява да бъде и връзката между селото и света, и човекът, който чертае големия план. Не е турист, който минава за ден. Не е и човек, останал в местното статукво. Той е медиатор, визионер и практик едновременно.
Цифрите зад каузата
Визията на Борис за бъдещето има ясни цели и измерими резултати.
Само през последните пет години екипът на „Дунав Ултра“ издава над 1 000 сертификата за успешно преминалите маршрута – всеки един означава средно 1 300 лева, влезли в местната икономика. Целта на Борис е 5 000 сертификата годишно, или 10 милиона лева за региона. И това е само началото.
„Всичко сочи, че няма друг път освен пътя на успеха за този проект“, казва той, уверен в потенциала на „Дунав Ултра“ като пътеводител за бъдещето на туризма в България.
Една посока: напред
В крайна сметка „Дунав Ултра“ не е просто маршрут. Това е движение, което променя съдбата на цели общности. Хората тук пазят спомените си – и за времената на просперитет, и за трудните години. Те ремонтират стари чешми, поддържат пътеки, отварят домовете си за нови гости. Всяко място по „Дунав Ултра“ е различно, но ги свързва една река и една надежда.
„Всички тези хора усещат връзката си с Дунава по начин, който само те си знаят“, казва Борис. „Аз съм тук, за да направя така, че останалите да го почувстват също.“
Тази статия е част от поредицата „52 начина да се влюбите в България“. Следете каналите на Фондация „Америка за България“ в социалните мрежи за още вдъхновяващи истории от цялата страна.
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
