Снимка: пресцентър на Министерски съвет
Има ли пари в хазната и какъв е реалният бюджетен дефицит? За това влязоха в задочен спор премиерът Румен Радев и лидерът на опозиционната формация „Продължаваме промяната“ Асен Василев, които на 15 юни бяха на посещение в Шумен за откриване на нови производствени мощности във фирма „Алкомет“.
Министър-председателят Радев заяви пред журналисти, че ситуацията е много сложна, пари в хазната няма и че всички счетоводни трикове вече са изчерпани от предишни правителства и не могат да се прилагат. „Не могат повече да се декапитализират държавните дружества, защото след няколко такива поредни декапитализации те в момента са в лошо финансово състояние и държавата няма какво повече да вземе от тях“, допълни премиерът и уточни, че някои от тях взимат дори кредити, за да внасят дивидент, и дори с кредити да правят своите капиталови ремонти.
Премиерът подчерта, че основната цел е постепенното намаляване на бюджетния дефицит и ограничаване на необходимостта от поемане на нов държавен дълг. В същото време следва да се отчете реалното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси през последните години, каза Радев и посочи:
„Търсят се всички варианти, така че да бъде намален дефицитът и да теглим възможно по-малък дълг. Всички експерти и икономисти казват, че от такъв висок дефицит, който заварихме, да слезем на 3% дефицит изведнъж, няма как да се случи“.
Министър-председателят заяви, че правителството работи изключително усилено по структурирането на държавния бюджет за 2026 г., като усилията са съсредоточени в две основни направления – повишаване на събираемостта на приходите чрез пакет от конкретни мерки и ограничаване на разходите.
Снимка: Дияна Желязкова
Не е вярно, че хазната е празна, контрира лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев на пресконференция по-късно и цитира прессъобщение на правителството на Радев от 25 май, в което новите управляващи казват, че получават хазната с 6,8 млрд. евро. Това не е празна хазна!, подчерта Василев и напомни, че като финансов министър той е получил по-малко пари от служебните правителства на Румен Радев.
„По повод репликите на г-н Радев за дефицита ще напомня, че същите приказки ги слушахме 2023 г. от същите хора – Гълъб Донев тогава беше премиер, Росица Велкова беше финансов министър. Сега Донев е министър на финансите, а Росица Велкова му е заместник. Те ни бяха оставили бюджет с 6,6% дефицит и бяха казали, че няма как да се съберем в3 % дефицит. Седнахме, направихме си правилно прогнозите, направихме целия пакет за събираемост на данъците и изсветляване на приходите и изведнъж хазната се напълни, без да вдигаме данъците. Направихме бюджет с 3% дефицит и завършихме годината даже по-добре, с 2% дефицит. Така че относно приказките на г-н Радев, не знам с кои експерти се консултира, но ако се консултира с Гълъб Донев и Росица Велкова, те още през 2023 г. щяха да ни натресат дефицит от 6,6%“, каза Асен Василев.
Той напомни още, че като финансов министър в правителството на Кирил Петков заедно с екипа си е подготвил държавния бюджет за 45 дни, а в правителството на Николай Денков – за 30 дни. Не се оправдавахме, не се вайкахме, допълни Василев и коментира днешната липса на проектобюджет така:
„При еднолично управление, без коалиционни партньори, които да налагат свои искания, тази една партия (Прогресивна България) вече втори месец не може да си оправи приоритетите и да напише бюджета!. Това показва или грешни приоритети, или липса на компетентност“,
заяви Асен Василев и подчерта: Но със сигурност оправдания от типа „хазната е празна“, когато си получил 6,8 млд. евро, са несъстоятелни!
По повод обвиненията на Бойко Борисов, че като финансов министър Василев е харчел по 500 млн. лв. на ден, лидерът на ПП отговори с поговорката „на лъжата краката са къси“. „Хубавото на цифрите е, че те могат да се проверят“, заяви по този повод Василев и напомни, че докато е бил финансов министър съотношението между дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) е намаляло с един процентен пункт – от 24% на 23% (дълг към БВП). „Общо изтегленият дълг за този период е 16 млрд. лв. за всичките четири години, а ръстът на БВП е почти 70 млд. лв., т.е. за всеки лев дълг има почти 4 лева ръст на БВП. Това показва, че дългът не е бил изяден, а е инвестиран. През 2025 г. кабинетът на Росен Желязков (ГЕРБ) изтегли двойно повече дълг, отколкото беше необходим за дефицита. Съотношението дълг към БВП се вдигна на 29,9%, и нещо повече – за всеки изтеглен лев дълг, БВП се вдигна само с 90 стотинки, а не с 4 лв. Така че г-н Борисов да прогледне собственото си правителство“, заяви Асен Василев.
„Пари ще има, ако затегнем течовете от държавната каца“
Тъй като премиерът Румен Радев не посочи мерките за повишаване на събираемостта на приходите и за ограничаване на разходите и каза, че правителството ще ги обяви с внасянето на бюджета, попитахме Асен Василев къде, според него, трябва да се режат средства.
Лидерът на ПП подчерта, че мерките за ограничаване на разходите са въпрос на политическите виждания на правителството. Според него, обаче, вместо да се посяга към пенсии, майчински или към увеличаване на данъците, просто трябва „да се затегнат течовете в държавната каца“. И те като се затегнат, изведнъж ще се окаже, че пари има , и то достатъчно, и можем да се окажем на под 3 % дефицит, заяви Асен Василев.
Той смята, че на първо място трябва да се ограничи издръжката на държавната администрация. „От отчетите се вижда, че към първото тримесечие (на 2026 г.) парите за издръжка са нагоре с 20%. Издръжката на държавния апарат, разбирайте вода, кафе, нови коли, тази година ни струва 20% повече от миналата“, даде пример Василев.
Като втора мярка той посочи системите, където разходите за персонал са драматично по-високи от европейските нива. „Трябва да се почне с тези системи, защото те са свръхфинансирани спрямо другите. Това са МВР, ДАНС, ДАТО, прокуратура и съд – във всички тези системи сме почти двойно повече (като финансиране) на европейските разходи. Докато в здравеопазването сме на 21-во място“, каза Асен Василев.
Друга краткосрочна мярка за „затягане на държавната каца“ са всички „касички“ – разходите, които не са свързани директно с нуждите на българските граждани. „Това са обикновено разходи, които влизат в държавни дружества, като банката за развитие, ДКК и др., и там трябва да се види проект по проект за какво става въпрос. Същото се отнася за големите капиталови разходи, там трябва да се залага (в бюджета) само това, което реално ще бъде свършено в рамките на годината. Защото там се заявяват едни големи суми, които се дават като аванси“, посочи лидерът на ПП. И даде пример с проекти, които той като финансов министър е проверил още през 2021 г. „Още през 2021 г. част от тези договори ги пратихме на прокуратурата. Ставаше въпрос за подписани анекси в нарушение на ЗОП (Закона за обществените поръчки) за около 2,5 млрд. лв. Това бяха договори от типа: 10 млн. лв. основен договор и 100 млн. лв. анекс. Всички ги пратихме на главния прокурор, тогава Иван Гешев, след което получих писмо, че, да, има нарушение на ЗОП, но прокуратурата никого няма да подведе под отговорност, защото няма умисъл и специфична цел. Някой е подписал анекс за 100 млн. лв. без умисъл и специфична цел“, коментира иронично Асен Василев.
И даде още примери откъде могат да се пестят пари: Хайде най-накрая да накараме болниците да правят търгове за лекарства, ето ви едни 100 млн. евро (към 2023 г.), само оттам могат да излязат заплатите за младите медици. Хайде да направим преглед на заплатите на болничните директори в болници, които са на загуба. Да направим така, че никой да не получава по-висока заплата министъра си. Не на последно място, да преразгледаме договора „Боташ“, ето едни 500 хиляди евро на ден. Това са краткосрочни мерки и затягане на течовете в държавната каца. И те като се затегнат, изведнъж ще се окаже, че пари има, заяви Асен Василев.
