Има ли кой да спре Иван Гешев?

Иван Гешев

„За истината“ публикува текст от Дойче веле“.

Следващият главен прокурор отдавна е бил избран от онези, които вземат решенията. То не е и точно избор, а по-скоро – естествена, следваща, още по-опасна мутация на вируса, който е завладял, разяжда и разгражда правовата държава.

Този „избор“ не беше тайна – дори името на „избраника“ беше отдавна известно. Оставаше да се изиграе театрото на т.нар. законова процедура. Кандидатурата се подготвяше и налагаше старателно поне от година – показни акции на ръба на закона, оглавявани лично от него, всекидневни медийни изяви, които да изградят образа на неустрашим борец срещу корупцията и престъпността. Разбира се, при такива хора в такива ситуации съществува риск: колкото повече се показваш и говориш пред публика, толкова повече гафове трупаш и лъсва какво представляваш. Както и стана. Но това не разколеба взимащите решенията. И така плахата надежда всичко да се окаже само слух и в последния момент да бъде номинирано някое поне малко по-прилично лице за пореден път се оказа напразна.

Оттегляне поради непригодност?

После припламна надеждата, че ще издигнат още една кандидатура – така, поне за парлама. Но и тя бързо угасна. Явно вече нямат нужда и от прикритието на мнимата състезателност.

Така дойде ред на протестите, декларациите и призивите за оттегляне на кандидатурата поради непригодност и за нова процедура. Защото ставащото е подигравка с гражданите и е немислимо в eвpoпeйcĸa пpaвoвa дъpжaвa. Защото е недопустимо да връчиш неограничена власт на оперетен герой, който всекидневно ръси нелепости без да му мигне окото. Защото човек, който си позволява да лепи политически етикети, да заклеймява и заплашва, да се гаври с презумпцията за невиновност като раздава присъди по телевизията, да обявява открито, че не е съгласен с конституцията, не отговаря дори на най-елементарните професионални и етични стандарти за магистрат, камо ли за поста, за който го предлагат.

Има ли шанс тези призиви и аргументи да бъдат чути и някой от онези, които формално участват в процедурата или биха могли да ѝ повлияят, да се засрами, стресне, уплаши и да даде заден ход? Отговорът изглежда ясен, но все пак – да видим.

Има ли на кого да се разчита?

Най-абсурдно е да се разчита на самия кандидат. Доколкото зависи от него, той никога не би се отказал. Даже упреците и критиките му действат стимулиращо и го правят все по-безцеремонен и агресивен.

Вероятността някой от мнозинството във Висшия съдебен съвет, което установи, че кандидатът „притежава необходимите нравствени и професионални качества“, да почувства някакви угризения и без нареждане от горе да размисли или да гласува „против“ е кръгла нула. Това е фасаден орган „на повикване“, замесен от същото професионално, интелектуално и морално тесто, пълен с назначени, изпълнителни и уплашени хора.

Изпълнителната власт имаше формално основание да се намеси с алтернативна кандидатура, но не го направи. Което, естествено, не е решение на карикатурния министър на правосъдието. Просто вече издигнатият кандидат си е и неин.

Президентът може да не подпише указ за назначаването му, което би било много добре. Но ВСС ще си го прегласува. Така че ефектът ще е като от предварителните консултации по въпроса какъв да е новият главен прокурор – никакъв. Впрочем, президентът още сега би могъл да каже какво мисли. Но си мълчи.

Да се разчита на т.нар магистратска общност е излишно. Съдиите възпитано не се намесват, докато прокурорски трудови колективи от цялата страна се надпреварват да изразяват верноподаническа „безрезервна подкрепа“.

С изключение на една, всички партии си мълчат, сякаш темата въобще не съществува. А тези от тях, които са в парламента, са излъчили половината от членовете на ВСС и биха могли да се намесят. Но явно много ги е страх от главния прокурор – и днешния, и бъдещия. Най-оглушително звучи мълчанието на най-голямата „опозиционна“ партия. От ДПС не се свенят да хвалят кандидата – той си е и техен.

Ще се трогнат ли кукловодите?

Тъй че дотук шансът е нулев. Остава само една опция – онези няколко субекта, които имат реалната власт и вземат решенията. Които (макар и може би не с еднакъв ентусиазъм, и не без противоречия помежду си) са посочили избраника и сега му дърпат конците. Както и на формално номиниралите го и на (почти) всички други институции в държавата. Единственото, което евентуално би могло да ги трогне, са някакви масови и продължителни протести. Както стана през 2013-та с отмененото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Този пример обаче не е много окуражаващ. Тогавашното отстъпление на властта не промени кой знае какво, а после тя си го върна тъпкано на цялото общество. Пеевски и тези над и зад него се възмогнаха икономически, КТБ се срина и бе разграбена, завладяването на държавата се ускори, хватката се затегна и стана още по-нагла и брутална. Ясен пример за което е и сегашната процедура по „избор“ на главен прокурор.

Днес опасностите за демокрацията, правата и свободата са много по-големи и непосредствени – открито репресивният режим изглежда на една ръка разстояние (за някои и това разстояние вече бе изминато). Днес има повече и по-сериозни причини да се протестира. Но и общественият натиск трябва да е още по-силен.

В края на краищата не е изключено пак да отстъпят, но ако това стане, ще е по-скоро голяма изненада. Надеждата изглежда малка. Но е задължително да се опита.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам