„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.
На края на предизборната кампания става ясно, че има две конкретни идеи за управление след изборите, които условно могат да бъдат наречени „план ПП-ДБ“ и „план Пеевски“. Иначе всички други също се кълнат, че ще съставят правителство, но без да посочват как ще се случи това. Както и на последните шест избора, Бойко Борисов е пръв сред кълнящите се, но дотук е станало ясно само, че не харесва „плана ПП-ДБ“. Логиците биха казали, че щом отхвърля единия план, значи приема другия. Но Борисов едва ли ще се съгласи и ще настоява, че изключеното трето е възможно в неговата политическа вселена.
Изборът пред България е обаче наистина логически, защото той се свежда до проста дилема: управление без Пеевски или управление с Пеевски. Трета опция няма. Дилемата е проста, но всеки един от изборите е доста сложен и труден за политическите играчи. Има и една особеност: ако не се реализира никакво редовно правителство, страната ще продължи да се управлява от служебен кабинет. Тоест, ще се управлява с Пеевски и от Пеевски, защото в настоящото служебно правителство ключови министри – като този на вътрешните работи – са от неговата „квота“. И сигурно на следващи избори ще водят листите на някое „ново начало“. С други суми: везните са наклонени в полза на „управление с Пеевски“ и ГЕРБ и Борисов не изглеждат притеснени от този факт. Напротив, те громят алтернативния сценарий, който обаче разчита точно на тях за реализацията си. И това ако не е ирония, здраве му кажи.
Планът на ПП-ДБ
Идеята на ПП-ДБ за управление след изборите е сравнително ясна. Технократичен кабинет с премиер, който не е тясно свързан с една от основните политически партии и е сравнително неутрален между тях. Това правителство стъпва на програма с ясни приоритети и на мнозинство в парламента, което изключва Делян Пеевски формално и неформално (както и „Възраждане“, по ясни (гео)политически причини). От формална гледна точка мнозинството трябва да е достатъчно, за да взема решения без Пеевски. От неформална гледна точка ГЕРБ трябва да се откажат да защитават интересите на Пеевски и да са негови говорители, особено по отношение на назначения в съдебна власт, регулатори и антикорупционни реформи.
Борисов е фокусирал дотук критиките си върху „равноотдалечения премиер“, но това всъщност не е никаква пречка пред плана. Всички знаят, че ако има премиер, той няма да е Бойко Борисов или Томислав Дончев, а ще е някой технократ, който да е приемлив и за ПП-ДБ. Истинската драма е с реалното влияние на Пеевски върху ГЕРБ и предложенията за регулатори, магистрати и антикорупционери. Тези въпроси обърнаха колата на „сглобката“ и висят отново със същата сила.
Всъщност основната пречка пред „план ПП-ДБ“ е, че Борисов и ГЕРБ не са дали ни най-малък знак, че искат наистина да управляват съвместно с ПП-ДБ. Напротив, всичко в действията им говори за обратното: цялата кампания на ГЕРБ е срещу ПП-ДБ, а призивите за умереност и толерантност от страна на Борисов звучат просто като кухи фрази. А и от 2013 г. досега Борисов никога не е заставал срещу Пеевски. Всъщност никога не е обелвал и лоша дума срещу него, което е забележително, защото по принцип не е пестелив на лоши думи. От тази гледна точка да се очаква, че Борисов реално обмисля вариант „без Пеевски“, противоречи на цялостното му поведение дотук. Дали това е поведение, диктувано от зависимости или от съвпадение на интереси, не е толкова важно. Факт е, че това поведение е устойчиво във времето. Но пък кой знае, може след изборите да имаме политически младенец, минал през електорален баптизъм.
Планът „Пеевски“
Алтернативният план „редовно правителство с Пеевски“ е също доста логичен и също страда от сериозни дефекти. Този план предполага следното. Първо, той би се реализирал по-лесно при по-лош изборен резултат за ПП-ДБ. Второ, ГЕРБ трябва да излязат първи на изборите и заедно с „Ново начало“ и други партии като ИТН и „Величие“ плюс отцепници да са близко до мнозинство. Трето, трябва да се оказва натиск върху ПП-ДБ да се включи в „евроатлантическо мнозинство“, за да се предотврати отклоняване на България от правия път и уж да се ограничи „Възраждане“.
В такава обстановка ГЕРБ предлага „правителство на малцинството“ или политически кабинет с негови министри, а останалите го подкрепят, за да има редовна власт. Ако ПП-ДБ се съгласят да участват, те просто ще легитимират „управление с Пеевски“. Ако не се съгласят, мнозинството ще зависи изцяло от Пеевски, а Борисов ще е в още по-слаба позиция, но пък ще има оправдание, че ПП-ДБ са му отказали.
Не е изключено след изборите в САЩ и евентуален успех на Тръмп да се премине към „патриотизация“ на евроатлантизма на ГЕРБ и Пеевски, което да доведе до широка коалиция в парламента срещу ПП-ДБ. Дали „Възраждане“ ще бъдат приобщени официално към мнозинството по един или друг начин – това не е толкова интересно. Но техният дневен ред може да бъде инкорпориран частично в една или друга форма. Например по отношение на Украйна, както и на някои от фашизоидните закони срещу сексуалните малцинства и „иностранните агенти“.
Всъщност планът „Пеевски“ беше тестван и в настоящия парламент и пропадна заради разцеплението в ДПС. По-общо обаче този план би донесъл много сериозни репутационни щети за ГЕРБ и Борисов. Проблемът на Борисов е, че не може да го откаже и ще търси оправдания в другите партньори за неговото евентуално пропадане.
Може би пък на хората вече толкова им е писнало, че биха „глътнали“ всякакво правителство, дори и такова с Пеевски? Едва ли може да се разчита на такава логика обаче. Веднъж съставено, подобно правителство ще е слабо и бързо ще повлече основните партии в него към политическата пропаст. Този ефект едва ли ще бъде компенсиран чрез медийна доминация и други трикове. А и международната реакция ще е сериозно негативна или по-скоро негативна, в зависимост от изхода на изборите в САЩ. Тоест, риск, който Борисов трудно би се решил да поеме.
От тази гледна точка истинският „план Борисов“ може да е всъщност нови избори, както и досега. Не е случайно, че ГЕРБ не могат да съставят правителство, въпреки че уж са „победители“ в поредица от парламентарни избори. Пировите им победи са свързани с това, че нямат реална идея за редовно управление. Това, което успяха да направят, е да осъществят контрол върху служебното правителство заедно с Делян Пеевски и засега това изглежда предпочитан вариант на тандема ГЕРБ-„Ново начало“.
За какво все пак иде реч
Разбира се, хората малко по малко осъзнават какво се случва и започват да осмислят истинските причини за липсата на редовно правителство. Зад пушилката от думи и взаимни нападки все пак иде реч основно за разграждането или запазването на завладяната държава: това всъщност е и смисълът на плановете „без Пеевски“ и „с Пеевски“. Все по-наглата употреба на институции с политическа цел в тази кампания със сигурност не е останала незабелязана от хората: купуването на гласове, толерирано от МВР избирателно; странните решения на ВАС и ЦИК за регистрацията на ДПС в полза на Пеевски; арестите на хората на Доган и т.н.
Мнозина ще кажат, че това не са нещата, които истински вълнуват хората. Не ги вълнува и промяната на фискалния модел на държавата, която доведе до повече растеж и на икономиката, и на доходите на хората. А кое е това, което „наистина“ вълнува обществото тогава?
Вярно е, че мобилизацията за гласуване става на базата на емоция. А емоциите идват от наратив, история, която е или плашеща, или увличаща и завладяваща в позитивен смисъл. Борисов и Пеевски отдавна не са увличащи, но това, което успяват да направят с оставането си на политическата сцена, е да отнемат позитивната емоция, генерирана и от опонентите им. А в една среда на слаб обществен интерес дребните сметки, клиентелистките схеми, купените гласове и малките психологически радости от натриването на носа на опонента започват да играят решаваща роля.
Все пак голяма картина има обаче и тя се свежда до плановете, описани по-горе. С емоция или не, гражданите имат избор, от който всъщност не могат да избягат – дори ако не отидат до урните.