Снимка: Rnews.
България е изразходвала милиони за строителството на пречиствателни станции, които или не са довършени или не са въведени в експлоатация. Това съобщава RNews.bg – част от проекта на СНЦ „Про веритас“ за финансова подкрепа на независими, регионални медии. Сайтът публикува и данни от своя проверка за състоянието на изградените три пречиствателни станции за отпадни битови води в района на Средногорието.
По силата на договора за присъединяване към Европейския съюз България е поела ангажимент да изгради пречиствателни станции за битови отпадни води във всички населени места с над 2 хил. жители. Финансирането на тази дейност се осъществява чрез „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ (ПУДООС) и по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“. По тази програма ЕС е отпуснал средства в размер на 1,8 млрд. евро и в България до 2014 г. се очакваше да заработят 430 нови пречиствателни станции.
Реализирането на програмата започна с приемането на България в ЕС, но по-късно бяха констатирани значителни пропуски и нередности, установени при извършения одит. Това принуди Европейската комисия в края на 2013 г. да преустанови за една година плащанията по тази програма. В резултат, съгласно официалните данни публикувани от Националния статистически институт, до 2022 г. в страната са били изградени 179 пречиствателни станции. Проблемът е, че не само поставената цел не е постигната, но и част от изградените обекти не функционират по различни причини. Страната ни е изразходвала милиони за строителството на пречиствателни станции, които на практика не работят.
Проверката на състоянието на изградените три пречиствателни станции за отпадни битови води в района на Средногорието беше извършена след сигнали подадени от екологични организации, според които именно заради неработещи съоръжения за пречистване на битови отпадни води р. Тополница е критично замърсена.
Пречиствателна станция или гора
В Копривщица, изоставената от 20 години строителна площадка на пречиствателната станция за отпадни води вече е напълно превзета от горска растителност.
В града живеят малко над 2 хил. постоянни жители, но градът-музей постоянно се посещава от туристи и през лятото количеството на водите, подлежащи на пречистване значително се увеличава. Канализационните води обаче се изливат директно в р. Тополница. В края на далечната 2003 година започва строеж на пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) в града, като за целта държавата е отпуснала 2 млн. лв. чрез ПУДООС.
Строителството на станцията се проточва с години и преминава през различни трудности. Налага се преработка на проекта заради наводнение на площадката, което нанася щети на изградените съоръжения. В крайна сметка е изградена допълнителна дига на р. Тополница и конструктивната част е изпълнена, като са изградени обслужващата сграда, биобасейните и утаителите.
На 19 февруари 2012 г. Община Копривщица едностранно прекратява договора със строителя на обекта, поради разминаване между фактурираните и реално извършените строителни дейности, които до този момент са възлизали на 1,5 млн. лв., но Общината оспорва и отказва да изплати близо 140 хил. лв. на фирмата изпълнител. В резултат започва съдебно дело и строителството е прекратено.
Според Османи Родригес, директор на дирекция „Териториално и селищно устройство“ в Община Копривщица, от бюджета на проекта са останали 800 хил. лв. за изпълнение на технологичната част, но обектът остава незавършен и до сега, тъй като Министерството на околната среда и водите така и не превежда тези пари.
През годините община Копривщица прави опити да възобнови строителството, но без успех. Резултатът е пълна разруха на изграденото до момента. По тази причина сегашната общинска администрация е започнала процедура за преработка на проекта, след което отново ще се търси финансиране от държавата, съобщават от там. Сигурно е обаче, че Копривщица ще посрещне следващия Национален събор на българското народно творчество през 2025 г. отново без пречиствателна станция, а тогава там, както обикновено ще се съберат няколко десетки хиляди посетители.
Заключената пречиствателна станция в с. Душанци
През 2009 г. Община Пирдоп подписва договор с ДФ„Земеделие“ за „Воден проект на село Душанци“ по Европейската програма за развитие на селските райони 2007–2013 г. В края на годината е направена първата копка на проекта, който е на стойност 12 млн. лв. и включва подмяна на водопроводна и канализационна инсталация, както и изграждане на пречиствателна станция за отпадни води. Негов изпълнител е консорциум „Витковице Интерпром Пауър Инженеринг“, в който влизат фирмите “Интерпром”, Витковице пауер инженеринг” АД и “Европроект Консултстрой”.
През 2012 г. обектът е завършен и приет от Държавна приемателна комисия след 72-часови проби и без забележки. И на 21 декември 2012 г. са издадени акт за въвеждане в експлоатация и разрешение за ползване на съоръжението.
Според Закона за водите пречиствателната станция е собственост на общината, но трябва да се предаде за експлоатация на местното ВиК – София област. Това е трябвало да стане с решение на областната ВиК асоциация, но такова решение не е взето. Едва през 2016 г. Асоциацията нарежда на ВиК-София област да приеме за експлоатация изградената нова ВиК инфраструктурата в с. Душанци.
За тези 8 години ВиК-София област намира редица причини да не приеме пречиствателната станция, въпреки че обектът е приет от Държавната приемателна комисия, в която дружеството е участвало със свой представител. Според кмета на община Пирдоп Ангел Геров причината за осем годишното протакане е, че станцията работи на загуба поради малкия обем на пречистваните води и ниските такси, събирани от жителите на селото.
През януари т.г., след сигнали на граждани и еколози, областният управител на София област Юлиян Леков разпореди извършването на комплексна проверка на пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) в село Душанци. Извършената инспекция констатира, че станцията е в изправно техническо състояние, но не функционира заради системен проблем – периодично запушване с камъни и чакъл на шахтата, през която приема приема отпадните води.
Според Росица Итова, управител на ВиК – София област, до отстраняването на проблема, дружеството не може да работи със станцията в с. Душанци преди проблемът да бъде отстранен, заради сериозния риск от възникването на аварии и последващи ремонти.
Кметът на Пирдоп Ангел Геров казва, че проблемът може да бъде разрешен с изграждането на допълнително съоръжение – утайник, но общината не разполага с финансови средства за това. Според него пречиствателната станция в Душанци може да бъде пусната в експлоатация и сега в рамките на една седмица за профилактика на съоръженията.
Ангел Геров сподели и едно сериозно противоречие между изискванията на оперативната програма, според която докато пречиствателната станция не бъде прехвърлена на местното ВиК дружество общината е длъжна да поддържа функционирането й. В същото време според Агенцията за дъържавна финансова инспекция общината не може да изразходва средства от бюджета си за тази цел. По тази причина Пирдоп не може да оперира с ПСОВ – Душанци, тъй като не е ВиК оператор.
Кметът на Пирдоп твърди също, че ВиК – София област трябва да изпълнява своите функции и да пусне в експлоатация станцията. По негово мнение нейната работа може да бъде икономически ефективна, в случай че приеме отпадните води и на с. Антон, които могат да се доведат по гравитачен път до станцията. За това решение според Ангел Геров не са необходими значителни разходи.
В момента обаче ПСОВ- Душанци продължава да стои заключена, а отпадните води на селото да се изливат непречистени направо в реката.
ПСОВ-Пирдоп – добър пример, но с пропуски
Пречиствателната станция за отпадни води в Пирдоп е изградена през 2013 г., като част от Интегрирания воден проект на град Пирдоп, който се финансира от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“. Изпълнители на проекта на обща стойност 44,2 млн. лв. са консорциумите „Витковице Интерпром Аква Инженеринг“, в който си сътрудничат фирмите “Интерпром”, “Витковице Пауер Инженеринг” АД, “ЕЙ БИ Солюшънс” и “Еко Аква Системс” и консорциум „Интерпром Райкомерс Конструкшън 99“, в която влизат „Джи Пи Груп“, „Интерком“, „Райкомерс Конструкшън“, „Ар Си Дизайн“ и Еко „Аква Систем“. През 2017 г. ПСОВ е предадена за експлоатация на ВиК- София област, а две години по-късно към станцията са включени и част от отпадните води на гр. Златица.
Според кмета на Пирдоп Ангел Геров станцията работи с добри показатели, но нейното местоположение не е добре избрано. Тя е построена в непосредствена близост до къщите в един от крайните квартали на града. В резултат от това през лятото миризмата от станцията непрекъснато тормози хората. Освен това отпадните води от Златица се прехвърлят с помпи, което е допълнителен разход. Пак според Геров по-доброто местоположение за станцията би било тя да се намира на мястото, където отпадните води от двата града да постъпват гравитачно в нея. Подобни коментари обаче едва ли са рационални, тъй като станцията вече не може да бъде преместена.
Интересен парадокс е, че в Златица ВиК-София област прилага две тарифи за плащането на водата. Жителите, чиито отпадни води постъпват за пречистване в ПСОВ-Пирдоп плащат значително повече за ползването на вода, в сравнение с останалите.
Милиони за пречиствателни станции „фантоми“
Примерите от Средногорието не са единствени за страната. Лъчезар Бакърджиев, бивш зам.-областен управител на Пловдив област твърди, че ВиК отрасълът в България е в критично състояние.
„Осигуряването на питейна вода и управлението на отпадните води е стратегическа дейност и при изразходването на европейски и бюджетни средства трябва да е с приоритет, казва той. За съжаление и тази година редица селища бяха на воден режим, защото паричните потоци отиват в неправилната посока“.
Според Бакърджиев липсва всякакъв контрол за ефекта от направените инвестиции във ВиК сектора поради многото институции като МРРБ, Министерство на финансите, Български ВиК холдинг, Асоциации по ВиК и ВиК дружества. Той даде пример с община Стамболово, където с т. нар. Акт 16 (за въвеждане в експлоатация на строителни обекти) са приети редица малки пречиствателни станции за отпадъчни води заедно с довеждащите колектори, но на практика те не съществуват или не работят.
На една от сесиите на Общински съвет в гр. Стамболово проведена през месец септември 2006 г. е била приета Стратегия за развитие на Общината, показва проверката на RNews.bg. Съгласно тази стратегия местната администрация е приела амбициозна програма за изграждане на 11 пречиствателни станции. От тях обаче са изградени само 6, които не функционират. Останалите 5 са „изградени“ само по документи.
За изграждането на тези пречиствателни станции „фантоми“ са изхарчени милиони левове, а подобни примери със сигурност има и на други места в страната. Паралелно с това броят на хората, живеещи на воден режим се увеличава заради лошо управление на водните ресурси.
Тази статия е създадена от „Rnews“ в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с нестопанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на „Rnews“ и не непременно са споделени от „Про веритас“.
