„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле„.
Агресивните изстъпления на Цончо Ганев и „Възраждане“ дискредитират парламента и засилват апатията и цинизма сред хората. “Не ги закачат, защото са силни”, мислят си някои. Вярно е друго: защото са полезни някому.
Заместник-председателят на “Възраждане” Цончо Ганев няма място като заместник-председател на 51-вото НС заради поведението си на “локал”, което го дисквалифицира политически. ПП-ДБ инициира подписка за свалянето му, след като миналата седмица Ганев блъсна с все сила един от депутатите им – Явор Божанков, но шансовете да бъде свален Ганев от поста не са големи.
Провокациите и грубиянският тон – запазена марка на “Възраждане”, както черните суичъри са емблема на тийнейджърските банди от моловете, зануляват и бездруго ниския авторитет на Народното събрание. Наказания няма.
Имунитетът като щит за безнаказаност
А когато на депутатите на една партия всичко се прощава, парламентарният председател изглежда не просто безпомощен, а съучастник – Наталия Киселова наказа Ганев за нахвърлянето му с… “порицание”, подминавала е и други изстъпления на “възрожденците”. На фона на слабата си законодателна активност, Народното събрание произвежда предимно политически театър и батални сцени, а имунитетите се използват като щит за безнаказаност.
Това е поредната стъпка към селективна държавност, където властта решава не какво е извън закона, а срещу кого да го приложи.
Селективна държавност
Дали Цончо Ганев ще загуби поста на заместник-председател на 51-вото НС не е само въпрос на санкция. Към ненаказаните безобразия на “Възраждане” се числи и вандализмът на техни депутати срещу Дома на Европа в София, чиито имунитети също добре се охраняват. През февруари Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров участваха в нападение срещу сградата на ЕК, която замеряха с червена боя и яйца заедно със свои агитки и противници на присъединяването на България към еврозоната.
Въпреки че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов поиска прокуратурата да свали имунитетите им, за да бъдат разследвани и обвинени, ГЕРБ и другите от управляващото мнозинство осуетиха наказателното преследване. Покрай четиримата от “Възраждане”, от защитата се възползват и двама от ДПС-ДПС – Джейхан Ибрямов, който беше арестуван през октомври м.г. с белязани 100 хиляди лева, и съпартиецът му Марио Рангелов.
“Студеният резерв” на ГЕРБ
ПП-ДБ са събрали необходимите 80 подписа, дори повече, за да внесат искането за отстраняване на Цончо Ганев от поста. Депутатът Йордан Иванов (ПП-ДБ) съобщи по bTV вчера, че под инициативата не се е подписал никой от ГЕРБ-СДС, нито от “ДПС-Ново начало”. Миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов защити подкрепата на партията му за “Възраждане” с аргумента, че: “Съдебният процес не се шиканира, а просто се замразява към момента, за да работи парламентът”. Но всички виждат, че парламентът работи ударно единствено когато се гласуват партийни назначения в регулаторите – а за първата сесия е приел едва четири закона и 11 промени.
Не е тайна, че ГЕРБ използват “Възраждане” като “студен резерв” – партията на Бойко Борисов има опит в дресурата на национал популисти, които ѝ се противопоставят само докато се позиционират като антисистемни, а после гласуват заедно. “ГЕРБ системно отглеждат “Възраждане” като удобна квази опозиция, която да атакува реалната опозиция в наше лице”, коментира съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов.
Ако за ГЕРБ прошките, които дава на “Възраждане”, са тактически компромис, в действителност ефектът им е пагубен. Когато системно се прощават агресивни и унизителни действия на парламентарно представена партия, те престават да шокират. Физическото и словесно насилие се възприемат като „част от играта“, парламентът – като място, където се държат като футболни агитки.
Това отблъсква гражданите от политиката, тъй като насажда усещането, че правилата не работят. Наред с това засилва апатията и цинизма – ключови съюзници на всяка авторитарна тенденция.
Авторитарен модел
Агресивните изстъпления на „Възраждане“ дискредитират парламента и подхранват илюзията, че “твърдостта” и “биткаджийствого” са добродетели и спасението е в “силната” ръка. “Щом не ги закачат, значи са силни”, мислят си симпатизантите им. Верният извод е: “Щом не ги закачат, значи са полезни някому”.
Но по-голямата опасност е, че се легитимира идеята, че демокрацията е слабост, а твърдият натиск – сила. Когато на „Възраждане“ се прощава всичко, други ще искат да получат същото. Същото означава да се приеме агресията като нормален инструмент – и ако се огледаме, ще видим, че обществото е възприемчиво. А това отваря още по-широко вратата за антидемократичен проект. Някой вече чука на нея.
