Изкуството на сделката. Как ще протече срещата на Борисов с Тръмп

„Щом Ципрас съумя да влезе под кожата на Тръмп, защо и аз да не мога?“ Така вероятно разсъждава Борисов, на когото не може да се отрече талант в комуникацията с чуждестранни лидери.

Пристигането на Бойко Борисов във Вашингтон
за срещата му с Доналд Тръмп
Снимка: Фейсбук профил на Бойко Борисов

„За истината“ публикува анализ на Димитър Бечев* за „Свободна Европа“.

Посещението във Вашингтон и срещата с Доналд Тръмп вероятно ще се запомнят като едно от по-значителните външнополитически постижения на Бойко Борисов. За премиера, а и за страна като България, никак не е маловажно да попаднат в полезрението на Белия дом.

Едва ли има лидер в днешна Европа, който да не е наясно с реалностите, що се отнася до трансатлантическите отношения. Ангажиментът на настоящата администрация в САЩ спрямо презокеанските съюзници не е безусловен. Самият Тръмп наричаше НАТО „отживелица“ по време на кампанията преди изборите през 2016 г. След това нееднократно призоваваше – с твърд тон – европейците да спазят ангажимента си за военни разходи в размер на 2% от БВП. Междувременно е в ход и търговска война с ЕС. Американският президент не крие подкрепата си за Брекзит. Обтегнатите му отношения с германския канцлер Ангела Меркел контрастират с демонстративната близост с политици като Найджъл Фараж или унгарския премиер Виктор Орбан – лице на националпопулизма в Европа.

Време за директно договаряне с Америка

На този фон изборът на ред европейски държави е ясен – целенасочени усилия за задълбочаване на двустранните отношения със САЩ. След като многостранните институции като НАТО и Световната търговска организация (СТО) не са в състояние да гарантират изцяло съюза с Америка, директното договаряне чертае някаква алтернатива. При това тя е в унисон с разбирането на самия Тръмп за американската външна политика – междудържавните отношения са поле на пазарлъци и временни сделки, а не на дългосрочни и обвързващи ангажименти.

Европейците бързо усвоиха играта. Примери колкото щеш – от радушния прием на американския президент в Париж от страна на новоизбрания му френски колега Еманюел Макрон през юли 2017 г. до договореността за разполагане на американски военен контингент в Полша, постигната през лятото на тази година. Дори и заклет левичар като бившия вече премиер на съседна Гърция Алексис Ципрас пое подобен курс. Преди малко повече от две години той бе приет с почести в Белия дом. Последваха сделката за модернизация на гръцките изтребители F-16 на стойност 1.2 млрд. евро и безпрецедентно затопляне на отношенията между Вашингтон и Атина, което продължава и при настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис.

Случаят на Борисов

„Щом Ципрас съумя да влезе под кожата на Тръмп, защо и аз да не мога?“ Така вероятно разсъждава Борисов, на когото не може да се отрече талант в комуникацията с чуждестранни лидери. Договорът с „Локхийд Мартин“ за закупуване на F-16 за българските военновъздушни сили дава на България известен аванс. С тази покупка отбранителният бюджет на страната надвишава прага от 2% от БВП. С други думи, Тръмп, който обича да се бие в гърдите как защитава американските икономически интереси навън, може да посочи България и лично Борисов като положителен пример. Одобрението от Вашингтон ще донесе дивиденти за българския премиер. Предвид славата на България като държава, просмукана от руско влияние и обвързана с проекти като газопровода „Балкански поток“ и АЕЦ „Белене“, Борисов има определен интерес да получи и потупване по рамото от Тръмп.

Американската страна има и конкретни икономически искания спрямо София. За тях загатна и посланик Херо Мустафа в речта си пред Американската търговска камара в България. Борисов има намерение да изгради в България разпределителен център (хъб) за природен газ? Тогава трябва да се ангажира да купува по-големи обеми американски втечнен газ. При неотдавнашното си посещение в Солун и разговорите с американския посланик в Гърция Джефри Пиат Борисов потвърди, че България ще участва с 20% в капитала на проектната компания за строителство на терминал за регазификация в близост до Александруполис (Дедеагач). Напредъкът по строителството на интерконектор с Гърция дава възможност за внос. Появата на нов източник на газ обещава да намали зависимостта от „Газпром“ и съответно да доведе до понижаване на цените на вътрешния пазар. Геополитически и икономически пробив за САЩ, търговски ползи за България и, не на последно място, дипломатически коз в отношенията ни с Русия.

Дотук добре, но както се казва – дяволът е в детайлите. По всичко личи, че американската страна настоява за дългосрочни договори с клауза за купуване на определени обеми. Това не е изгодно за България, която има интерес от гъвкавост при доставките. На второ място, към днешна дата цените на втечнения газ са конкурентни спрямо руския газ. Но в бъдеще може да се окаже другояче. Преди да поема каквито и да е било ангажименти пред Тръмп, Борисов трябва да е наясно и с резултатите от пазарния тест, който трябва да проведе „Булгаргаз“. Същото важи и за заявения интерес от американската корпорация „Уестингхаус“ да продава ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Без технологичен анализ дали реакторите съветско производство могат да функционират безпроблемно не би трябвало да се вземат решения.

Разбира се, българският премиер не може да си позволи да каже „не“. Но нищо не пречи да отговори „да, по принцип, но нека да видим как стои въпросът с А, Б, В“. Тръмп, известен покрай всичко и като автор на бестселъра „Изкуството на сделката“, би трябвало да разбере.


*Димитър Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет (САЩ) и преподавател в Университета на Северна Каролина (Чапъл Хил). Той е професор в токийския университет „Хитоцубаши“ и преподавател в „Оксфорд“. Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в университета „Харвард“, САЩ. Работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам