Проектът на Община Бургас предвижда сградата на бившето Немско училище да се превърне в културен център.
Снимка: Фейсбук
Проект за реконструкция на сградата на бишето Немско училище в Бургас предизвика дебати. Изкуствоведи от групата „Български архитектурен модернизъм“ са против обновяването, защото според тях ще се загуби автентичния й вид. Те посочват, че проектът на местната администрация третира сградата като нещо, което не е необходимо да бъде запазено. От Община Бургас обясниха, че проектът е съгласуван с Министерствтото на културата. По този начин сградата не само ще бъде реконструирана, но и укрепена.
Първоначално сградата е изпълнявала функции на училище с преподаване на немски език, а впоследствие на болница. От години тя не се използва и е напълно занемарена. От 2012 г. се водят дискусии как да бъде ремонтирана и какви функции да изпълнява, но без резултат.
Защо реставрация, а не реконструкция?
Проектът на Община Бургас предвижда сградата на бившето Немско училище да се превърне в културен център. В него трябва да се помещава бургаската библиотека и ще бъде създаден музей на съвременното изкуство.
„Идеята е много добра, но правилният начин е сградата да бъде реставрирана, а не изцяло променена“, обясни изкуствоведът Васил Макаринов от групата „Български архитектурен модернизъм“. Той допълни, че сградата, принадлежи към стилистиката на междувоенния модернизъм. „Като детайли и материали тя е много добре запазена. Поради, което една реставрация би й коствало много малко усилия. Като елементи, трябва да се обърне внимание, че тя е много елегантна композиция от форми и обеми, които сформират нейния цялостен облик, който за щастие, до ден днешен все още е запазен“, каза още Макаринов.
Според него сградата е ценна и заради това, че е проектирана от двама водещи архитекти от времето на двете Световни войни – Станчо Белковски и Иван Данчов. „Те проектират може би едни от най-знаковите в България сгради като големият комплекс „България“ с голямата концертна зала в София, Телефонната палата в София, а във Велико Търново строят Телеграфо-пощенската палата“, обясни Макаринов.
Снимка: Фейсбук
Сградата на бившето Немско училище е построена след конкурс, обявен през 1931 г. Преди това е изградено училище в София. Според Макаринов и двете сгради са доста сходни както по архитектура, така и по замисъл. Самият Станчо Белковски в своята книга описва, че дори материалите са същите. Тази сграда има и чисто историческа стойност, бидейки проект на това архитектурно бюро на Станчо Белковски и Иван Данчов.
Проектът на Община Бургас не предвижда съхраняването на автентичността на сградата. „Проектът предвижда запазване на някаква обемна структура, но нищо повече. Нито материалите, с които тази сграда е изпълнена, нито разпределението на прозоръчните отвори, което всъщност прави архитектурния образ на сградата и реално то дава този изключително модерен облик на сградата“, поясни той. Макаринов посочи също, че сградата наистина е в много лошо състояние и изисква някаква намеса, но тази намеса трябва да бъде реставрация. „Всяка промяна коства пластове от архитектурна история. Смятам, че са пагубни за всеки един град и за обществото ни“, допълни той.
Какво предвижда проектът на Община Бургас?
„Проектът за реконструкция на сградата е съгласуван с Министерството на културата“, обясни гл. арх. на Община Бургас Веселина Илиева. Според нея сградата много отдавна е загубила значителна част от първоначалния си образ.
Снимка: Фейсбук
„Самият й първоначален образ не блести с някакви архитектурни качества, които да я правят недвижима културна ценност и тя не е обявявана и не е декларирана като такава през годините“, посочи тя. Илиева поясни, че през 30-те години на миналия век, докато сградата се е използвала, е имало многобройни намеси като вътрешни преустройства, промени в отворите, включително и конструктивни намеси вътре в нея. „Въпреки всичко една част от задачата, която беше поставена на екипа, който изготви проекта, беше в максимална степен да се съхрани обемът на сградата, нейното силуетно и обемно вписване в прилежащата територия, без да нарушаваме драстично това като архитектурен образ“, допълни тя.
Илиева посочи, че мерките, които проектът предвижда са свързани с укрепване и с изграждане на допълнителни конструктивни елементи. Мотивът е, че сегашното законодателство задължително го изисква, за да бъде осигурена безопасността при експлоатация на сградата. „Смятам, че това, което ние получихме като краен резултат като проект е едно от добрите решения на национално ниво. Проектът беше подложен на многобройни обсъждания, представяния, допълнителни доработки, така че той да бъде и много фукнционален, да бъде привлекателен и да бъде забележителен в градската територия“, посочи Илиева.
