BG | EN

Издирва се! – Кой открадна водата на три села? (видео)

Снимка: Свилена Велчева

„Сложили една бележка, на 16-ти ще идват да събират пари. Който не си платял, щели да му спрат водата. Хората се смеят. Коя вода ще спрат? То вода няма… Като отвориш крана на чешмата, водомерът се върти, а нищо не тече. Има хора, до които водата не стига въобще, а са получавали по 120 лв. сметки“.

Величка Гачева е продавачка в селския магазин на село Солник, община Долни чифлик. „На два дни пускат веднъж вода. А тези, които живеят нагоре в махалата, по една-две седмици нямат. Водата идва от река Двойница. И село Дюлино се захранва от там, но там проблем няма“, чуди се жената.

пресъхнала чешма
Снимка: Свилена Велчева

Това трябваше да е репортаж за безводието на три села и бедствието на 1000 души население във Варненско в ХХI век. Но се превърна в разследване за незаконен добив на инертни материали.

За прокуратурата „авторът на престъплението по чл. 240а, ал. 1 от НК не е разкрит, поради което наказателното производство е спряно с постановление на 28.11.2023 г. и делото е изпратено на ОД-МВР-Варна, за продължаване издирването на престъплението.“

Какво гласи законът

Според чл. 240а (1) който извършва добив на подземни богатства без предоставена концесия или когато действието на предоставената концесия за добив е спряно по реда на чл. 68 от Закона за подземните богатства или на основание на сключения договор, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба от 1000 до 20 000 лв.

И още: според чл. 1, ал. 3 от Закона за подземните богатства, добивът на подземни богатства е забранен в леглата на реките, принадлежащите земи на реките и на водохранилищата, крайбрежните заливаеми ивици на реките.

Гласът на хората

Въпреки забраната на закона и формалната липса на нарушител, хората от засегнатите от безводието села смятат друго. „Твърдим, че е извършен добив на инертни материали от коритото на р. Двойница, в резултат на което същото е разширено и удълбочено. Това е довело до изместване на естественото течение на водата, в резултат на което източниците, от които се снабдяваме с вода, не могат да поддържат нужните количества и да задоволяват нуждите ни от питейна вода“, пишат в сигнал до главния прокурор, министъра на регионалното развитие, областния управител на Варна и ред други институции, хората от Солник.

Формално всичко е законно

В отговор на запитване по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), от Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) ни предоставиха писмена справка, от която става видно, че през септември 2007 г. директорът на институцията е издал разрешително за ползване на воден обект – р. Двойница в землището на с. Солник. Същото е било удължавано пет пъти с различни решения и действа до декември 2015 г.  Титуляр на разрешителното е „ЗСК ДЕВНЯ“ АД, а целта на ползването е „изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект, с цел осигуряване проводимостта на речното легло“.

Въпреки че нямат задължение да ни предоставят отговор по ЗДОИ, от „ЗСК ДЕВНЯ“ потвърдиха, че са притежавали разрешително за ползване на воден обект с цел изземвали наносни материали от коритото на р. Двойница при с. Солник до края на 2015 г. През периода не действието му дружеството не е преотстъпвало правото за изземване на наносни материали.

А дефакто…

Единствено законът прави разлика между „изземване на наноси“ и „добив на инертни материали“. За хората от Солник, включително за тези, които са работили на обекта, разлика няма.

Според Уикипедия наносите представляват неспоени наслаги на земната повърхност – пясъкгравийчакълиглина и др.

Според Българската асоциация на производителите на инертни материали, инертните материали включват пясък, чакъл, трошен камък. Те се използват като основна съставка при производство на бетон и други композитни смеси.

Разговаряхме с бивши работници на „ЗСК ДЕВНЯ“, които са били свидетели на т. нар. разчистването на наноси от реката.

„По цялото корито се работеше. Багерът първо копае, вижда дали има баластра, т.е. пясък и камъни, и ако има до какво ниво. Отдолу излизаше земна маса. След нея пак имаше баластра, но тя беше вече на 4-5 м дълбочина. Фирмата дълбаеше до към 2 м“, твърди Атанас Ненов, работил като ел. механик от 2007 г. до 2014 г. към дружеството. През този период на обекта е имало три трошачки и около 10 ленти, които разнасят камъните от едната до другата трошачка, помпи и… бетонов възел. (Инертните материали се използват именно за производството на бетон.) „Водата, която се ползваше, беше от реката – продължава разказа си Ненов. – Тя прочистваше баластрата под налягане с помпи, минаваше през три утайника и се връщаше отново в реката отново“.

Контролът

Контролът се е свеждал до количеството използвана вода и замърсеността й. Нещо, което звучи нелогично при разрешително с цел почистване на речни наноси. „От Бургас идваха всеки месец и вземаха проби да няма замърсяване на водата, която излиза от обекта и влиза в реката“, твърди Атанас Ненов. Контрол за това какво количество наноси или инертни материали се вади от реката, по какъв начин и от каква дълбочина, няма данни да е извършван. За такъв не се говори и в официалния отговор от БДЧР до ЕкоВарна. Затова и информацията за баластрения материал, извозван от реката, варира от 150 до 1400 тона на ден според информация от работниците. Около 80% от количеството остава като готова продукция за строителството. Без концесионни такси при това. Цената на баластрата в момента е около 32 лв./тон. Ако направим калкулация с двойно по-ниски цени, предвид инфлацията, и при осреднено количество от 800 т/дневно, излиза 12 800 лв./ден брутен приход. (Цифрите са условни предвид липсата на официална информация за количеството и цената.)

“Това беше чиста кражба – добив на инертни материали“, смята Атанас Ненов.

И връзката с безводието

“Може би има връзка между безводието и добива. Защото имаше друга фирма, която копаеше на 6 м дълбочина в реката, колкото стига стрелата на багера”, разказва Йордан Йорданов, шофьор към „ЗСК ДЕВНЯ“ от 2006 г. до 2014 г. По думите му, въпросната компания, копаела над водосборните кладенци на с. Солник. “А над помпената станция копаеше друга варненска фирма през 2012-2013 г. Тя беше с много големи камиони. Дори им забраниха да минават през селото”, спомня си Йорданов.

Според БДЧР други фирми са нямали разрешителни за ползване на воден обект –  р. Двойница, нито за изземване, нито за добив на инертни материали в района. Никой от село Солник не е работил за тях и трудно се намират свидетели.

Извършителят е неизвестен

С постановление от октомври 2023 г. наблюдаващ прокурор от Районна прокуратура Варна образува досъдебно производство за престъпление по чл. 240 а, ал. 1 от НК – затова, че на неустановена дата през 2020 – 2022 г. в района на р. Двойница, с. Солник, бил извършен добив на подземни богатства, без предоставена концесия или когато действието на предоставената концесия за добив е спряно.

Според данни за разрешителните за ползване на воден обект, издадени от БДЧР (pvo_za_drugi_celi_bez_black_sea), на които се натъкна ЕкоВарна в страницата на Басейнова дирекция, от 2007 до 2013 г. такова разрешително с цел изземване на наноси от коритото на р. Двойница е имал и ЕТ „Атлант-Кръстев“, но то е било за района на несебърското село Козница.

„Безводието в селата Солник, Бардарево и Голица се появи преди 3-4 години“, разказва Иван Петров, който пише жалби до институциите повече от година. По думите му, освен „ЗСК Девня“ и ЕТ „Атлант – Кръстев“, инертни материали на реката добива и „Кул бетон“ до 2019 г. В опит да разбере дали е така, ЕкоВарна изпрати писмено запитване до фирмата през декември м.г., но отговор до момента няма.

Иван Петров

Според Петров при изграждането на шахтовите кладенци за водоснабдяването на селото преди повече от 30 години на реката се изгражда глинена стена, тип язовирна, която да подпира водата, да не изтича в баластрения слой. Именно при изземването на инертни материали стената е разрушена и нивото на баластрения слой се понижава под вододайната зона. Това води до по-бързото изтичане и незадържане на водата в санитарния пояс, коментира Иван Петров. Подобна констатация по свидетелски разкази е установена и от разследването на прокуратурата.

От есента на 2017 г. със заповед на кмета на Долни чифлик е въведен воден режим, първоначално за селата Солник и Голица. Официалната причина е засушаване и намаляване дебита на източниците за водоснабдяване.

След дъжд качулка

През януари и април 2023 г. БДЧР извършват проверки на водовземните съоръжения. Не са открити нарушения в целостта на дигите, следи от тежка техника и извършване на дейности в терасата на реката. При предходни проверки през годините от дирекцията се отзовавали на „сигнали за установени изземвания на инертни материали, но те били по-надолу по течението на реката, на голямо разстояние от шахтовите кладенци“, посочват от Районна прокуратура – Варна. „Не можело да се установи на каква възраст е  растителността около водното течение на р. Двойница, т.е. не можело да се каже дали въобще е било извършвано изземване на инертни материали от коритото на реката в района на шахтови кладенци 1 и 2, което да е довело до липсата на вода в селата Солник, Бърдарево и Голица“, заявяват от прокуратурата в отговор на запитване на ЕкоВарна.

Заобикалян ли е законът

“Законът забранява даването на концесии в леглата на реки. Но заради почистване на речните корита Басейнова дирекция разрешава да се извърши дейност по изземване на наноси, която да облекчи прохода на реките, да се премахне затлачване и др. Формално по този начин може да се получи и заобикаляне на закона”, твърди специалистът по екологично право адв. Александър Асенов. По думите му, проблемът е, че никой не следи за количеството иззети материали, дали това са само наноси, и какво се случва с тях. Според адв. Асенов това е вратичка, която институциите използват умело под маската на разчистване.

Незаконно изземване на инертни материали от реките се извършва постоянно, защото тази дейност не е добре регулирана, заявяват от Българската асоциация за производство на инертни материали. Техни анализи показват, че използваното количество цимент и битом в строителството е с 50% повече от декларираното като добито през 2010 г., когато масово се издават резрешителни за ползване на воден обект с цел изземване на наноси.

Защо чезнат реките

Реките бавно „изчезват” заради добива на инертни материали, се почва в анализ на природозащитната организация WWF. От там смятат, че изземването на подземните богатства е един от най-големите проблеми за реките у нас. Причината да не го осъзнаваме като фактор е, че става с години незабелязано и постепенно.

Реките и подпочвените води са свързани, те са част от една екосистема. Това, което не виждаме и не осъзнаваме е, че под реката тече друга – подземна река. Колкото повече материал се добива, толкова повече реките започват да дълбаят надолу, а с тях спада нивото и на подпочвените води. Това хората често отдават погрешно на засушаване на климата, твърдят експерти.

Такава е и констатацията на БДЧР, Община Долни чифлик и прокуратурата за водния режим, въведен за над 1000 души в трите варненски села: „Проблемът с недостига на вода в района възниква при трайно засушаване и липса на достатъчно валежи, поради което водоизточниците за подземните води силно намаляват дебитите си“.

„И преди реката е пресъхвала през лятото, но не сме имали проблем с недостиг на вода. Виновна е не само природата, но и човешката алчност“, убедени са хората от Солник.


Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени разследвания

Още от автора

Ще остане ли „Младежки дом – Варна“ на младежите? 

„Една от сградите на Общинския детски комплекс във Варна (до хотел „Черно море“) е твърде апетитна. Намеренията към нея не са на Общината, а на някои от строителите във Варна. И ако Общинският детски комплекс го няма в тази сграда, много лесно ще се осъществят намеренията им“, твърди Дарина Иванова, дългогодишен експерт „Младежки дейности“ към Община Варна и граждански лидер.

Ученици от Варна подаряват авторска игра за отпадъците (подкаст)

Ученици от Първа Езикова гимназия във Варна създадоха настолна игра за разделното събиране на отпадъците. "Пътешествията на Кутийка – картонената кутия за пица търси своето място. Помогнете ѝ!" е идея на дванадесотокласници профил „География и икономика“ към гимназията. Насочена е към деца на възраст между 3 и 11 години. Целта е да ги научи на правилно разделяне на отпадъци и съответно рециклиране, разказа Карина Цветкова, ученичка в 12-ти клас.

Побити камъни – история в сегашно време за каменна гора, потънала в отпадъци

Отбиваме вдясно от магистралата за София, само на 15-ина минути с кола от Варна. Движим се по черен път. От едната страна се нижат микросметище след микросметище. Ясно личат следи от багер, явно разчиствал купищата боклук. От другата е кално трасе, представляващо писта за мотокрос. Стигаме до малка полянка с черни кръгове изгоряла трева и почти изпепелен ствол на дърво.

Още разследвания

Провал на ул. „Успех“ – след като похарчи 27 млн. лв. социалното министерство постигна 6.5% от заложените цели

За развитието на социалната икономика по времето на трима министри Министерството на труда и социалната политика изхарчва 27 млн. лв. Резултатът от усвоените милиони е 6.5% изпълнение на целите, заложени в проекта.

„В бързината да ме сготвят“ – съветник от Стара Загора, осъден за купуване на гласове, поиска ново – тълкувателно дело

Янко Янков има присъда за купуване на гласове, потвърдена от най-високата инстанция – Върховният касационен съд, но продължава да седи на първата редица в залата, където заседава местният парламент.

Безотговорността, която уби Венци – години наред Община Русе е оставила спортни съоръжения без защита от мълнии

Документи, разкриват, че нито едно от спортните игрища в Русе не разполага с изправна мълниезащита. В Община Русе са знаели за проблема отдавна, но допреди нелепата смърт на Венци през лятото на миналата година не са предприети реални мерки за обезопасяване на съоръженията.