BG | EN

„Извънземни в с. Щръклево“ – летището в Русе от летящите чинии до Airbus и Boeing

В момента летището в Русе обслужва само малки частни самолети
Снимка: Евгени Гатев
/Google maps

Денят е понеделник – 11 септември 1995 г. Хиляди хора бързат към русенското с. Щръклево – на десетина километра от града. По онова време изчезналите вече „Москвичи“ и „Лади“ все още са в движение и вдигат прах по пътя към селото, задминавайки велосипеди и каруци. Точно в 11 ч. на летището край селото трябва да кацнат осем летящи чинии с извънземни от планетата Криси.

За да ги посрещнат с венец от рози само за няколко часа се събират над 3 хил. души, поканени от три контактьорки.  Крисианците, разбира се, никога не пристигат на летището в Щръклево. А днес там вече не кацат и самолети.

Така е вече 28 години. Летателната площадка е ту на път да заработи като малко регионално летище, ту да се превърне в голям международен интермодален терминал. Само преди дни обаче две български компании заявиха желанието си да възродят някогашното русенско летище, което от 2015 г. е 100% общинска собственост. Това са едноличните “Стройпроект” и “Щраплан” обединени в “Еърпорт Русе” ООД. То  представи пред местния Общински съвет инвестиционно намерение с хоризонт 10 години. Реконструкцията на съществуващата инфраструктура трябва да премине през няколко етапа, така че да стане възможно там да кацат и излитат големи самолети като Airbus a320 и Boeing 737.

Въпросът на дневен ред е не само дали има реална перспектива Летище Русе да заработи отново, след като няколко предишни опита за това завършиха с провал, но и дали подобен проект може да носи печалба? 

Повече от 20 години русенското летище е изоставено и очаква инвеститор
Снимка: Алекси Филипов/Google maps

Инвестиционно намерение срещу безвъзмездно ползване

Според кмета на Русе Пенчо Милков “Еърпорт Русе” ООД преговаря с местната администрация да ползва летището безвъзмездно за период от 10 години. На 24 януари, Общинският съвет в града подкрепи тази идея с 47 гласа “за” и само един против. Предстои администрацията да оформи документите на кандидат-инвеститорите, които от своя страна да започнат възстановяването на летището.

Внесеното в общината инвестиционно намерение е дълго едва 8 страници, като в него не е заложена конкретна сума на инвестицията. Очаква се възраждането на летището да се случи на три етапа.

В първия основен фокус ще бъде лицензирането му. След това ще се премине към ремонт и реконструкция на пистата. В последната фаза се предвижда да се построи нов пътнически терминал с капацитет да обработва до 500 души на час.

Впечатление прави, че темата за новия инвеститорски интерес към летището беше вкарана за обсъждане в Комисията по обществен ред и сигурност на Общинския съвет в Русе извънредно на 20 януари – само ден след като беше публично обявено, че за него има нов потенциален ивеститор. Това роди и въпроса сред общинските съветници какво налага спешното разглеждане на този въпрос.

Дружеството “Еърпорт Русе” ООД е учредено на 10 януари 2023 г. с единствената цел да върне към живот старото и изоставено летище, казват представители на инвеститорите – “Стройпроект” и “Щраплан”.

Собственик на “Стройпроект” е Христо Крушарски, който е известен като най-дълго управлявалият президент на футболния отбор „Локомотив“ Пловдив. Фирмата е сертифициран авиационен оператор и участва в програми за борба с градушките от 2020 г. 

Управител на „Щраплан“ е Антони Търницов. Тя се занимава с управление и консултиране на проекти в гражданската и военната авиация, както и с проектиране на летища, изготвяне на генерални планове и схеми за полети на граждански въздухоплавателни средства. Антони Търницов се свързва с концесията на летището в Горна Оряховица, където според Mediapool представлява интересите на дружество свързано с Румен Гайтански – Вълка.

От ляво на дясно: Антони Търницов, кмета на Русе Пенчо Милков и Христо Крушарски
Снимка: Община Русе

Първите опити да се възстанови дейността на русенското летище датират от 2007 г., но до момента всички до един завършват с неуспех. Дали намерението на “Еърпорт Русе” ООД ще се материализира предстои да разберем през следващите месеци.

По време на съвместна пресконференция с кмета на Русе Пенчо Милков Крушарски заяви, че ако се постигне сделка с общината, до май т.г. на летището ще бъде реализирана първата инвестиция на стойност 1.5 млн. лева – изграждане на светлинна система и ограда. “В рамките на 3-4 години летището би трябвало да има статут за международни полети”, каза още Христо Крушарски.

“Имаме много сериозни хора, каза от своя страна кметът на Русе Пенчо Милков. Тук не става дума за някаква измислена малайзийска фирма…”.

А защо точно „малайзийска“?

В Русеи са свикнали от години с гръмки обещания за възраждане на летището които няколко месеца по-късно приключват в глух коловоз. Последното такова “намерение” дойде от Малайзия през лятото на 2019 г. от дружеството “Еонметалл България” ООД с капитал от 2000 лв. 

В нея с 16.7% участва малайзийският гражданин Гох Ченг Хуат, изпълнителен директор на компанията “Eonmetall Group Berhad”. Останалите собственици са българинът Антон Стайков (33.2%), малайзиецът Тан Киан Чуан (16.7%) и американците Надер Бадри Шахин (16.7%) и Азиз Мохамед Абделазим (16.7%).

Намерението на “Еонметалл България” ООД беше да купи от общината летището и още два съседни имота, за да изгради там логистичен и промишлен парк с терминал за пътници и товари, хангари, хотелска и жилищна част, център за подготовка на любители пилоти, 70 стоянки за пътнически и транспортни самолети и още куп други съоръжения на обща стойност 52 млн. лв.

Нещо повече – компанията заявиха готовност да вложат допълнителни 2 млрд. лева за строителство на втори мост над Дунав край Русе, както и за автомагистрала между Русе и Велико Търново. 

През декември 2019 г. “Еонметалл България” подписа с общината Меморандум за разбирателство, според който дружеството трябва първо да получи сертификат за инвестиция клас А и едва след това да се пристъпи към сключване на сделка за продажба. Фирмата обаче така и не получи сертификат в рамките на договорения с общината срок.

„Тъй като дружеството не е представило сертификата, който е задължително изискване по предварителния договор, ангажиментите на Община Русе, свързани с продажба на терените и имотите без търг и конкурс, отпадат“, каза през ноември 2020 г. заместник-кметът по икономика и инвестиции Златомира Стефанова. Тя допълни, че ако инвеститорът все пак получи сертификата, то тогава общината ще започне преговорите с него отначало.

Два месеца по-късно “Еонметалл България” получи сертификат като инвеститор клас А, но нито дружеството, нито Общината предприеха действия за рестартиране на преговори за продажба на летището. С това малайзийският полет над Русе приключи.

Колко струва поддръжката на Летище Русе?

След като през 2015 г. Летище Русе премина в ръцете на местната власт, негов оператор стана общинско предприятие „Паркстрой – Русе“. Година по-късно съоръжението получи лиценз за летателна площадка и оттогава може да посреща малки частни самолети. 

Разходите за стопанисване през миналата година възлизат на 94 хил. лв, докато реализираните приходи са едва 6.7 хил. лв. Почти идентична е ситуацията и в годините назад. Груба сметка показва, че от 2016 г. до 2022 г. общината е платила близо 600 хил. лв. за поддръжка на летището срещу приходи в размер на едва 31 700 лв.

Изоставеното летище в Русе
Снимка: Алекси Филипов/Google maps

Слон в стаята – няколко важни въпроса за размисъл

От години местната администрация твърди, че русенци имат нужда от свое летище както за пътнически, така и за товарни полети. Съществуват обаче няколко важни въпроса, на които, поне засега, общината и потенциалните инвеститори отговарят уклончиво.

Само на 60 километра от крайдунавския град, в Букурещ се намира голямото международно летище, което и в момента е предпочитана не само от русенци отправна точка за пътувания. Не е ясно как летището край Русе ще може да предложи конкурентна услуга, така че да е предпочитано за хората от Северна България.

Друг важен въпрос е дали ще се намери авиокомпания, която да поддържа редовна въздушна линия Русе-София и дали тя ще бъде рентабилна. Същото се отнася и за други потенциални дестинации с полети от Русе, като Пловдив и Бургас.

През 2021 г. общината проведе анкета сред гражданите, според която над 98% от хората биха се възползвали от полети до София и обратно, а 35% биха пътували със самолет до Бургас или Пловдив. Допитването събра мнението на над 7 хил. души от региона, като мнозинството от тях са отговорили, че 50 лв. е най-приемливата цена за еднопосочен билет до София. Анкетата беше във връзка с изразено тогава желание на частната авиокомпания “Гъливеър” да възстанови линията между София и Русе, която да се изпълнява с витлови самолети ATR 72-600 с капацитет 70 места. 

Публично известно е, че “Гъливеър”  има недостиг на такива малки самолети и едва обслужва маршрутите, по които оперира в момента. 

От друга страна, груба сметка показва, че пътуването между двата града със самолет, в т.ч. транспорт от и до летището, би отнело два часа. С автомобил разстоянието се изминава за 3 – 4 часа. Поддържането на редовна самолетна линия би имало и отражение и върху околната среда. Точно по тази причина неотдавна Франция забрани пътническите полети на кратки разстояния, като вместо това насърчи пътуването с влак. 

Всички тези въпроси засягат реалната перспектива Русе да има свое работещо летище и будят логичното подозрение дали поредното инвеститорско намерение няма да бъде употребено в кампанията за предстоящите местни избори през есента на тази година,  а след това да потъне в забрава. Както онази трагикомична история с посрещачите на осемте летящи чинии през есента на 1995 г.

„За истината“ изпрати въпроси по темата до общинската администрация в Русе и компаниите “Еърпорт Русе” и “Гъливеър”. До публикуването на този текст отговори не бяха получени.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени: Още за новините

monsterid
Кристиян Юлзари
Кристиян Юлзари е студент по политология. С журналистика започва да се занимава през националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media още като ученик в Английската eзикова гимназия в Русe. Работи с текст, видео и подкаст. Темите, които го занимават, са социалните проблеми и младежката политика.

Още от автора

“Златната” телена мрежа на Товарна гара Русе отново е срязана

“Златната” телена мрежа на Товарна гара Русе отново е срязана.

След двугодишна сага сградата на летището в Русе вече е паметник на културата

Приемната сграда на летището в Русе вече е със статут на паметник на културата от национално значение. Със заповед от 8 април вече бившия заместник-министър на културата Чавдар Георгиев официализира решението на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от първите дни на 2024 г.

След смъртта на 11-годишния Венци спортен комплекс “Дунав” в Русе вече има защита от мълнии

Русенският спортен комплекс “Дунав” вече разполага с работеща мълниезащита. Това се случи близо осем месеца, след като точно там 11-годишно момче беше ударено от мълния и почина малко по-късно в болница.

Още за новините

Какво ни очаква с либерализацията на енергийния пазар за бита

Какво ни очаква с либерализацията на енергийния пазар за битови потребители? Каква е логиката да съществуват търговци на електроенергия между операторите и потребителите и как продаваната от тях енергия ще бъде по-евтина? Как ще се случи всичко това? Какво да имате предвид, когато си изберете търговец? За всичко това и още теми, свързани с енергийния пазар, разговаряме с Велин Величков, регионален мениджър на „КЕР ТОКИ ПАУЪР“ ЕАД.

Воден спасител: Морето е най-опасно от 1 до 15 август

Морето е най-опасно за плажуващите от 1 до 15 август, когато се появява мъртво вълнение със западен вятър. Това заявява водният спасител от Варна Красимир Керанов. Тази година и температурата на водата, и на въздуха край морето са по-високи в сравнение с предходните лета и се очаква тенденцията за по-горещо време да се запази до края на сезона.

Няма ли влак и автобус, няма и устойчиво развитие

Пътуващите с междуселищни автобуси и пътнически влакове хора не са много. Но пък тия, които го правят, се сблъскват с тъжна реалност – транспортните връзки непрекъснато намаляват. Процесът е траен от зората на демокрацията, силен тласък му даде ковид пандемията. Жизнен стандарт, устойчиво развитие, екология, нормален живот без обществен транспорт? – Забрави!