Христо Иванов: Изборът на Иван Гешев е фасадна фалшификация

Според бившия министър на правосъдието, лидер на „Да България“ и съпредседател но Обединение „Демократична България“, не процедурата, а безгръбначието на ВСС са инсталирали новия главен прокурор на поста му

Иван Гешев
Снимка: „Свободна Европа“ (RFE/RL)

За истината публикува позиция на Христо Иванов, от профила му във Фейсбук. Заглавието и акцентите са на редакцията.

Гледам, че всякакви гузни душици опитват да търсят алиби за своята активна или пасивна колаборация в инсталирането на Гешев за главен прокурор с опорката, че виновна била процедурата. А, понеже процедурата била „приета“ от мен, съм виновен аз. Накратко: Христо Иванов избра Гешев.

Не съм сигурен доколко изобщо има смисъл да отговарям*, но все пак, ако някой иска да чуе и моята гледна точка, да кажа.

Да започнем с уточнението, че последните изменения в тази процедура бяха внесени в парламента не от мен, а от наследничката ми на поста, но не това е същественото.

Същественото е, че не процедурата взема решенията, защото тя не е някакъв изкуствен интелект или самоизпълняващ се автоматизиран алгоритъм. Решенията се взимат от конкретните членове на ВСС. Процедурата има за цел единствено да създаде предпоставките за едно информирано, прозрачно и отговорно решение от страна на всеки от членовете, стига те да имат волята за това.

Съответно, процедурата уреди дълъг период за тези назначения, така че да има достатъчно време и за дебат, и за размисъл, и за формиране на обществена реакция. Въведоха се и цяла поредица проверки и събиране и публикуване на документи, така че ако някой има волята наистина да провери качествата и миналото на кандидатите, да има инструментите за това. Предвиди се възможността за поставяне на въпроси от външни лица, подсили се изискването за мотивиране на вота, въведе се излъчване на заседанията в интернет. Много важно беше премахването на тайното гласуване Но всичко това са само инструменти и предпоставки, то не може да замести волята и отговорността на членовете на съвета.

Доколкото мога да се ориентирам във версиите на опорката за „отговорността на процедурата“, има две по-конкретни критики:
– относно гаранциите за наличие на конкуренция,
– и относно принципа прокурорите да си решават.

По отношение на процедурните причини да има само един кандидат, се изтъкват два аргумента:
– защо не е разширен кръгът на имащите право да номинират,
– и защо не е въведено задължение да има поне двама кандидати.

Нищо не е пречило на министърката или тогавашното мнозинство на ГЕРБ (включително Данаил Кирилов) да въведат тези решения, щом считат, че те биха помогнали. Нищо не пречеше на Кирилов и като министър да инициира такива промени. Личното ми мнение е, че те не биха променили нищо по същество, а дори, в някакъв смисъл биха спомогнали за камуфлиране на реалността. Имаме изобилни примери по създаването на фалшиви „структури на гражданското общество“, които изпълняват всякакви мръсни поръчки. Не мисля, че ако Гешев беше издигнат от УНСС, а организация на Бареков, Яне Янев или Петьо Еврото беше издигнала, например прокурор Франтишек, това щеше да промени нещо, освен да замъгли отговорността на членовете на ВСС за издигането на такива хора. Не мисля и, че, ако при очевидно предрешен избор от един доказал пълната си зависимост от Цацаров и Пеевски състав на ВСС, все пак някой читав кандидат беше придуман да се включи в надпреварата, той или тя би бил нещо повече от мюре, което създава привидност за приличие. И за това имаме доста примери.

Напротив, ако имахме състав на ВСС или министър на правосъдието, които имаха волята да търсят обективно най-добрия кандидат сред една конкурентна листа, те можеха да поканят публично да им бъдат предлагани кандидатури, които те да внесат формално. Това, обаче, не би премахнало тяхната отговорност за тези кандидатури, докато в другия случай, до момента на окончателното гласуване, членовете на ВСС щяха да бъдат видимо „невинни“, след което да се скрият зад „колективния принцип“.

Проблемът с Гешев не е количествен, а качествен

Очевидно неподходящ човек беше наложен по решение, взето предварително и извън ВСС, като членовете просто участваха в една фасадна фалшификация за пред камерите. При това положение, наличието на втора кандидатура можеше единствено да послужи за камуфлаж, смокинов лист, прикриващ до последния момент (без)отговорността на членовете на ВСС. Сега, поне изначално беше ясно какво се случва и кой е отговорен, остава само да имаше някаква обществена или медийна реакция.

По темата „прокурори да си избират прокурора“, никога предлаганите от мен реформи не са имали подобна цел. Първостепенната ми цел винаги е била, в рамките на безумните ограничения на прокараното от Филчев конституционно решение 3 от 2003 г., да изолираме съдиите от прокурорско влияние. Съдийското самоуправление, при липса на командно-административна йерархия в съда, е важна гаранция за съдебната независимост. Не случайно, доколкото изобщо имаше опозиция на избора на Гешев, тя дойде от съдийската колегия, и то от професионалната квота.

Напротив, при прокурорите няма никаква причина да се въвежда или цени самоуправлението, а приравняването им по статут и гаранции за независимост със съдиите е перверзия, която доведе до огромни щети. За разлика от председателите на двете върховни съдилища, които са първи сред равни и имат само организационни функции, главният прокурор е една от най-овластените фигури в републиката и неговият избор ТРЯБВА да бъде под максимален демократичен контрол, което значи и да бъде политизиран по адекватен начин.

Затова и предлагахме по-голяма политическа квота в прокурорската колегия

която би могла да се превърне в инструмент за някаква форма на засилена отчетност. Но точно по тази причина, с огромно мнозинство, включващо ГЕРБ, това предложение беше отхвърлено

Иначе, моето убеждение е, че прокурорите нямат място във ВСС изобщо, а главният прокурор трябва да бъде директно избиран и контролиран от парламента с цел – ясна политическа отговорност и демократична отчетност пред избирателите. Идеята толкова власт да се разпределя „независимо“ от някакви подставени и зависими анонимници в една черна кутия, наречена прокурорска колегия, е очевидно безумие. И това безумие е сред най-важните фактори за наличието на система на паралелна, скрита, безотчетна и престъпна власт в България днес.

Все пак, по един парадоксален начин, тази процедура си свърши работата. Тя изначално освети факта, че цялата прокурорска колегия е мобилизирана да прокара Гешев със силата на скритите зависимости и професионалното безгръбначие. Чрез възможността за становища, тя освети не само тоталитарния режим вътре в прокуратурата, но и участието на изпълнителната власт в лансирането на Гешев чрез подкрепата за него от множество структури на МВР и ДАНС, при които никога не е имало нищо спонтанно или случващо се „отдолу на горе“.

За всеки, който е имал и най-малко желание да се ориентира в характеристиките на Гешев, процедурата ясно демонстрира отказа на членовете на ВСС да направят реално проучване на неговите качества. Не беше направен реален анализ на неговата работа като прокурор, не беше обсъдена дейността му по делото за КТБ, не беше дадена професионална, етична и човешка оценка на ареста на Иванчева и Петрова.

ВСС напълно отказа да се занимае с публичния език на Гешев, неговите недопустими политически изказвания, използването на прикрити заплахи, споделянето на откровено пещерни възгледи и

пълното препокриване на неговата публична активност и послания с тези на медиите на Пеевски

Аз лично подадох сигнал за фрапантна политическа атака и нарушение на всякакви етични стандарти, който беше смачкан от ВСС с върховно безочие.
Цялата тази нагла фалшификация на процес на отговорно взимане на решение в съответствие с изискванията на закона се случваше публично и в течение на месеци. Остава само да имаше кой да реагира.

Но моментът на върховна прозрачност, дори разголване, дойде вчера. Часове наред, охранявани от Недялко Недялков и неговия башибозук, с пълното съдействие на полицията, мнозинството от членовете на ВСС отказваше да задава съществени въпроси и да се настоява за отговор, затваряше си очите за скандални факти, наричаше „черното“ „бяло“. Продалите съвестта си съдии, свенливо се позоваваха на преценките на прокурорската колегия, за да оправдаят отказа си да мислят и да се мотивират, а в замяна, молеха да бъдат оставени да си изберат сами нов председател на ВКС (което явно очакват да се случи скоро).

ВСС неприкрито политиканстваше. Гротескно звучаха грозните персонални и политически атаки с механичното повтаряне на рефрена „но вие/те имате право на това“ (явно някой им беше разпоредил да изглеждат демократично).

Истинската кулминация беше изказването на Цацаров

С присъщия си невъзмутим цинизъм, босът обясни случващото се, правейки паралел с избора на Лозан Панов и дори със своя собствен. Цацаров откровено припомни, че и при избора на Панов, и при неговия, всички обсъждания, въпроси и проверки са били само буфосинхронизъм за пред публиката. Решението, както очевидно и сега, е било взето преди процедурата и не във или от ВСС, а „в други две сгради“.

Понеже Борисов, който се чуди как хем да съдейства на избора на Гешев, хем да не понесе политическата отговорност за него, напоследък пак започна с лъжите, че аз съм му предложил Панов, си струва да припомним някои факти,

тъкмо ще стигнем до хипотеза кои са двете сгради

През април в свое интервю Румен Ненков заяви, че той е предложил Лозан Панов. Ако това не е достатъчно, за да стане ясно, че Борисов лъже за моята роля, всеки може да направи справка с публично заявените ми позиции тогава. Но не това е интересното, интересното е, че Ненков признава, че е предложил кандидатурата на Панов не на друг, а на Цацаров (който първо му предложил поста на председател на ВКС на него).

Така става ясно коя е едната сграда, където се взимат решенията, които после само се имитират от северно-корейския танцов състав под името „Висш съдебен съвет“:

кабинета на Цацаров на петия етаж в Съдебната палата

И в интервюто на Ненков, и от щедрите самопризнания на Борисов, който се опитва да се скрие зад мен (и шеф на СГС съм му предлагал на него по някаква причина), става ясно, че

второто място е, предполагам, премиерската вила в Бояна

Този път, обаче, уверява ни Борисов, той стоял настрани. Склонен съм да му вярвам с известна корекция на глагола – държат го настрани и само му дават задачи да осигурява процеса. Този път,

политическата част от решението се взима изцяло в Сараите, находящи се също в Бояна

Как, ще попита някой, при такава механика, се е стигнало до избор на човек като Лозан Панов. Краткият отговор е: „стават грешки“. Не случайно и Цацаров, и други членове на мнозинството в предишния ВСС постоянно се връщат към избора на Панов с такава злост и жлъч.

По-дългият отговор е свързан с разликите в човешкия фактор. При избора на Лозан Панов във ВСС имаше много по-ефективна опозиция, чийто състав на моменти стигаше 6-8 членове. Имаше и много по-мобилизиран цех от съдебни репортери, които да обясняват случващото се на обществото. Имаше и втори, изключително силен кандидат, с мобилизирана подкрепа във ВКС (тогава Цацаров ми каза за тази кандидатура, че няма нищо, което да не й харесва, с изключение на това, че е издигната от съдиите и това я прави недопустима).

Имаше и министър на правосъдието, който, да кажем, е бил рисков фактор за процеса на фалшификация. Имаше и все още жив мониторинг на ЕК. При тази комбинация от фактори и участници, Цацаров, Борисов и Доган/ Пеевски са разбирали, че не могат да рискуват с кандидатура на човек, който е толкова очевидно нетърпим като Гешев. Трябвало е да извадят първокласен кандидат, за да се надяват да избегнат (прекален) скандал. И бившият съдия Ненков им е предложил такава кандидатура. Само дето тя се оказа прекалено първокласна и след избора си просто обяви независимост, защото има реално лично и професионално достойнство.

Нещо, което нито Цацаров, нито Пеевски, нито Борисов, някога ще простят на Лозан Панов

Кой, ще попита някой, все пак носи отговорност за избора на Гешев?
Като не броим непосредствените консуматори на „баницата“ в лицето на Цацаров и Пеевски, виновни са ГЕРБ и БСП.

Двете големи партии, които последователно отказват да реформират съдебната власт

Които безпрекословно прокарват репресивното законодателство, писано под диктовката на Цацаров.
Които са на колене пред Пеевски и медиите му и изпадат във все по-драматична зависимост от ДПС и Сараите.
Които в сговор назначиха този напълно зависим и безгръбначен състав на ВСС (припомням, че Корнелия Нинова открито заяви, че за членове на ВСС търси хора, които не са се произнасяли по темата за съдебната реформа).
Които сега се правят, че мнозинството, което гласува Гешев, не се състои от техните представители във ВСС (спрямо които те имат определен инструментариум за търсене на отговорност).
Които след това ще гласуват назначаването на Цацаров в КПКОНПИ или в Инспектората към ВСС…

По обичая си, Корнелия се крие като мълчи. А Борисов – като окупира телевизиите и лее потоци от лъжи, умотворения и мрънкане, в които да удави всеки смисъл.

Какво, ще се запита някой, трябва да се прави? Призовахме президента да не потвърждава или връща на ВСС назначението на Гешев и да започне подготовка да внесе изменения в Конституцията, с които да се реформира ВСС и статутът на главния прокурор. След това, ще може да се избере нов съвет и нов главен прокурор. Призовахме и останалите парламентарни сили да подкрепят такава реформа.

И, отново, призовавам БСП и ГЕРБ: дайте да направим сериозна реформа

Идват парламентарни избори и хората може и да решат да си кажат мнението за това, което (не)правите с правосъдието
–––––––––––––
* За четирите месеца, в които тази опорка се набива упорито по всички възможни канали, нито една медия не поиска моята гледна точка. Когато онзи ден Борисов се появи по БТВ да лее лъжи и манипулации по мой адрес и аз поисках право на отговор, от юридическия отдел на телевизията ми предложиха една минута време (имам го писмено), което отказах, защото е подигравка. Вчера във ВСС бях споменаван обилно, днес Борисов, вече по Нова пак ме зачекна. Отново, нито един журналист не намери повод да поиска гледната ми точка Но, да живее Фейсбук! Да живее Гешев и неговите велики учители Цацаров и Филчев!

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам