Снимка: Венелина Попова
И в тази предизборна кампания няма сблъсък на идеи, няма спор за политики, дори тръпка няма. А спомените за митингите от началото на прехода, днес предизвикват само горчиви усмивки по лицата на хората, които не щадяха енергията и ентусиазма си за промени през тези 35 години.
Днес е различно. Стара Загора е потънала в прах от неспиращите вече години ремонти, които не я направиха по-красива, обратно – градът изглежда овехтял и мръсен, а и все по-пуст. Името му не се появи сред най-добрите за живеене градове в страната, към които има вътрешна миграция. И причината затова не е само неблагоприятната перспективата от затварянето на големите въглищни централи в комплекса „Марица изток“,
което ще доведе до закриване на много и високоплатени работни места, но е неизбежно за всички държави от ЕС.
Причината е и в липсата на дългосрочна визия за града, която да го направи привлекателен за инвеститори и за развитието на модерни и екологични технологии, както и за млади и образовани хора, които да поискат да уредят трайно живота си тук. Един прост пример – местната власт иска да унищожи летището на града, а какво е един съвременен град без летище? Идеята теренът му да стане част от индустриалната зона „Загоре“ ще облагодетелства единствено тези, които имат производства в близост на пистите и са изкупили през годините съседните терени, от чиято бъдеща продажба очакват огромни печалби.
Снимка: Венелина Попова
И партиите не харесват особено Стара Загора като избирателен район
От началото на прехода досега рядко сред водачите на партийни листи тук се е появявало атрактивно име дори и да е с негативна конотация като това на Емилия Масларова, която години наред неизменно бе начело на листата на БСП. Иван Иванов от ДСБ остави добър спомен в старозагорци и беше уважаван като народен представител, а психиатърът богослов Николай Михайлов – също депутат от партията на Иван Костов стана любимец на малцина интелектуалци, но остана неразбран от мнозинството. Сред по-известните лица, представлявали старозагорци в парламента, е и Лютви Местан, няма как да подминем и шоумена Слави Трифонов. Той традиционно водеше листата на „Има такъв народ“, без да някога да е имал намерение да се превие на депутатско кресло, макар и на първия ред в залата на НС. И Делян Пеевски веднъж предпочете Стара Загора пред Пазарджик през 2014 година, когато беше най-ненавижданият политик в държавата след масовите улични протести срещу модела #КОЙ.
За съжаление през всичките тези години партиите не търсеха за водачи на листите си личности с лидерски качества, авторитет, експертиза и морал сред елита на града.
Атанас Славов бе водач на листа на ПП-ДБ за краткия живот на един от последните парламенти, но той е старозагорец само по потекло. Както и Красимир Вълчев от ГЕРБ, на когото личи, че е израсъл и учил до 8-ми клас в Гълъбово единствено по мекия му говор.
В последните години Стара Загора минава за една от крепостите на ГЕРБ
Но факта, че Борисов през последните три години не можа да състави нито еднопартиен, нито коалиционен кабинет, въпреки че кадрите му са се окопали дълбоко във властта на всички нива, охлади мераците на кариеристите и резервната скамейка на партията оредя. Драматично! Това принуди лидерът на гражданите за европейско развитие на България да пусне в изборната надпревара кметовете на Бургас и Стара Загора с предварителната уговорка, че те няма да стават депутати. И очевидно без двамата да са особено въодушевени от това решение на Борисов. Живко Тодоров се опита дори да го обясни като сделка, скрепена с подписи, че бъдещият кабинет на ГЕРБ ще финансира проекти на местната власт.
Но този ход е откровена и призната при това измама на избирателя
и няма никакви гаранции, че партийната листа ще получи толкова силна подкрепа, колкото Живко Тодоров получаваше на местните избори.
Освен това кметската харизма вече няма същата притегателна сила както преди десетина години, а старозагорци са уморени и фрустрирани от разкопаването на града, което никога не свършва. Хората тъкмо си кажат: „Аха, видя му се краят“ и багерите са отново под прозорците им.
С единствената цел да се превъртат пари,
както простичко обясни работник от фирмата, която дълбае сега бул. „Методи Кусев“ в отсечката между Драматичния театър и Радио Стара Загора, уж с цел да се подсили основата на улицата преди да наредят отново паветата.
Обвързаности, зависимости, контролиран и купен вот
Обвързаностите и зависимостите се осветяват най-добре, ако се проследи пътят на парите. Но обикновено тези следи са трудно откриваеми. Татяна Дончева, която със своето „Движение 21 участва в коалицията „БСП – Обединена левица“ няколко пъти публично заяви пред различни медии, че в листите има хора, известни със зависимостите си към Делян Пеевски. И посочи две имена – това на Драгомир Стойнев и на Кирил Добрев.
Стойнев и на тези избори отново води старозагорската листа на лявата коалиция. Но партийният актив в града на липите преглътнал името му мълчаливо, не обелил дума и Георги Гьоков – бивш министър на труда и социалните грижи и водач на листата на социалистите на предишни избори, споделят хора от местния актив на столетницата. Ще припомним само, че Драгомир Стойнев бе министър на икономиката и енергетиката в правителството на Пламен Орешарски, съборено от уличните протести срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. През 2014 г. той отново водеше листата на БСП, а Делян Пеевски на ДПС – и двамата стана депутати от 27-ми избирателен район в 43-то Народно събрание.
ГЕРБ и „ДПС – Новото начало“ не са конкуренти в кампанията,
но не само, защото не се нападат помежду си. Красимир Вълчев – бивш министър на образованието и науката и втори в листата на ГЕРБ е бил поканен от Николай Тонев и е присъствал на предизборна среща на „ДПС- Новото начало“ в село Априлово (родното село на Вълчев). Дали Вълчев е бил там като член на някоя от ловните дружинки на община Гълъбово, които Тонев събрал на тази среща като кмет и втори в листата на Пеевски или в лично качество, не е ясно, но е достатъчно показателно за топлите връзки между партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Доказателства за пряка зависимост на Живко Тодоров от Делян Пеевски не могат да бъдат посочени. Затова пък хора, създавали първите структури на ГЕРБ в областта припомнят, че бащата на старозагорския кмет Веселин Тодоров е бил свързван с ДПС още в годините, когато се е занимавал с отглеждане на тютюн е и бил в ръководството на браншовата организация на тютюнопроизводителите в България.
По тази причина той е отказал да стане един от учредителите на партията на Бойко Борисов, но е предложил на свое място сина си Живко Тодоров.
Оттам – от младежката организация на ГЕРБ започва и неговата партийна кариера. През 13-те години, в които Тодоров е кмет на общината, фирми близки до Делян Пеевски печелят обществени поръчки за милиони левове. Особено фрапиращ е примерът с фирмата „Водстрой“, която извърши ремонта на парк Аязмото за 7 млн. лв. без да има грам опит в паркостроенето. И резултатите показаха ярко това.
В Стара Загора все още има хора, които помнят и четири часовата среща между Делян Пеевски и Живко Тодоров, проведена в кабинета на кмета преди изборите през 2014 г., когато Пеевски влезе в Народното събрание от старозагорската листа на ДПС.
Защо тогава той избра за тих пристан Стара Загора след масовите протести срещу модела #КОЙ през 2013 г. и падането на кабинета „Орешарски“ е интересен въпрос.
Чийто отговор след 10 години изглежда ясен – защото тук Пеевски е започнал да създава мрежите си за купуване на гласове в ромските махали и гета в региона необезпокояван от местните власти, полиция и прокуратура. И след десет години успя с купения вот на последните парламентарни избори през 2023 и 2024 г. да вкара от нетрадиционен за ДПС регион по двама депутати в парламента. Пеевски преди Борисов въведе практиката да слага в листите за парламентарните избори кметове от областта като гълъбовския Николай Тонев и павелбанския Иса Бесоолу. На предишните извънредни парламентарни избори те бяха на второ и трето място, сега Тонев е отново втори след водача на листата на „ДПС – Новото начало“ Халил Летифов, а трети е зам. кметът на Павел Баня Шендоан Халит.
Няма съмнение, че в тези общини вотът ще бъде силно контролиран.
Резултатите от изборите ще покажат това най-добре, но в Гълъбово, например, не може да бъде видян друг предизборен плакат, освен този на Николай Тонев, залепен на всяко дърво и електрически стълб в общината.
Той се надява „урока“, който даде на жителите на село Главан, дръзнали да гласуват за неговия опонент на местните избори, да е като обица на ухото на останалите избиратели в общината. Би било наивно да се очаква хората така лесно да преодолеят страха си в една феодална община. Работници в „Брикел“ говорят, че от Ковачки се очаква да подкрепи листата на Пеевски, за да не се случи с него същото, каквото с Румен Гайтански – Вълка, арестуван след разрива между Ахмед Доган и неговия „син“. Ако гласуват за „ДПС-Новото начало“, хората от Гълъбово ще подкрепят, макар и не пряко, намерението на Николай Тонев да построи и ТЕЦ за горене на отпадъци, сякаш бълващата отровен дим най-стара въглищна централа в България, не им стига.
Гласове на изборите купуват и други партии, но ДПС-то на Пеевски разчита най-много на този вот.
Ахмед Доган нямаше нищо против в годините, когато бе оставил организацията на изборите на Пеевски, към мюсюлманските гласове за партията да бъде добавени и купените от ромските квартали и махали.
Особено когато етническият вот започна да постепенно да намалява. Сега обаче с акцията срещу Джейхан Ибрямов, която, според доцент Наталия Киселова(кандидат за народен представител в София от листата на лявата коалиция) може да доведе до осъдителна присъда срещу България в Европейския съд по правата на човека, Пеевски се опита да дискредитира вота за „ДПС – Алианс за права и свободи“ на Ахмед Доган. Не е изключено при резултати, които са неизгодни за него, той дори да оспори вота на изборите. Сложно е да се прогнозира кой ще спечели повече гласове в Старозагорския регион-вилает на Пеевски. Още повече, че мюсюлманската общност е капсулирана, не споделя какви са настроенията й, но вътрешното напрежение в нея се засилва с наближаването на деня на вота. Някои казват, че по-скоро изобщо няма да гласуват, отколкото да „хвърлят бюлетина“, както обичат да се изразяват, за Пеевски.
Но ако поведението на избирателите от мюсюлманските села в Казанлъшка и Павелбанска община може да се прогнозира донякъде, в ромските махали и гета в Мъглижка, Гурковска и Николаевска община това е невъзможно.
Показните акции на МВР, гръмко оповестявани още преди началото им, не могат нито да респектират избирателите и търговците на гласове, нито да осуетят предизборния алъш-вериш. А и списъкът с прякорите на лица от криминалния контингент, познати като дилъри на гласове, изпратен от ПП-ДБ на МВР и на прокуратурата едва ли ще свърши някаква особена работа. Първо, защото в МВР знаят много добре кой организира изборната търговия по места, второ, защото самите униформени от най-ниските нива и без специално предупреждение знаят, че е по-добре да не се занимават с тези хора. Трето – шефовете на полицейските управления разчитат добре мълчанието на кметовете на големите общини по темата за купения вот.
Съвсем отделна тема е, че в списъка на ПП-ДБ има имена на хора, които преди време са били в ОПГ-та за купуване на гласове, но сега някои от тях като Стойчо Стойков- Йогата от Гурково са основни свидетели срещу организатори на купения вот като бившия кмет на града Мариян Цонев и неговия син Георги Цонев. За смелостта си да ги посочи и назове по имена, сега Стойко е подсъдим по дело, заведено за клевета срещу него от Георги Цонев. В същото време журналистическите разследвания на Валя Ахчиева и на „За истината“, разкриващи схемите за купуване на гласове в общината, допреди една година бастион на Делян Пеевски, не се оказаха достатъчни на прокуратурата да повдигне обвинения за търговия с пари и влияние на длъжностни лица. Както вероятно ще се случи и на тези избори.
