По-малко от 40 процента от избирателите в Старозагорска област отидоха на 02 април до урните. А кампанията и резултатите от изборите изглеждаха предизвестени.
Предизборната кампания
на двете основни политически сили в Стара Загора и в южните общини като Раднево, Опан, Гълъбово беше доминирана от темата за бъдещето на енергийния комплекс „Марица изток“. А Планът за възстановяване в частта му за ТЕЦ–овете в комплекса се оказа горещият картоф, който си подхвърляха един на друг съперниците за първото място на изборите.
ГЕРБ обвиняваха правителството на Кирил Петков, че е предало националните ни интереси в Плана за възстановяване като е заложило бързо намаляване на въглеродните квоти. Но не чухме идеи от тях как държавната ТЕЦ „Марица изток“ 2 би могла да продължи да работи при намаляване на цената на електроенергията и непрекъснатото увеличаване на цената на въглеродните емисии, която тази зима надхвърли 100 евро за тон. Нямаше и сблъсък на идеи какви производства биха могли да заменят мощностите за електроенергия, добивана от въглища.
В северните общини на региона кампанията мина без особени акценти. Само в Павел баня и Казанлък тя съвпадна с обществените настроения и протестите срещу един от големите инвеститори – „Кастамону-България“ АД и намерението му да увеличи химическото производство във фабриката си в павелбанското село Горно Сахране. И с популистките ходове на местната власт в Казанлък със закупуването и монтирането на три устройства за измерване на качеството на атмосферния въздух, които се оказа, че не са калибрирани от лицензирана лаборатория, тоест, че данните им не са представителни.
В кампанията липсваха запомнящи се послания, а партиите все повече предпочитат те да минат през телевизиите, които им осигуряват достъп до широк кръг от избиратели. Срещите в тесен формат с твърдите ядра пък нямат особен ефект. От воаяжите на лидерите в страната, с най-голям интерес бяха посрещнати в Стара Загора Бойко Борисов и Слави Трифонов, които с подобни маниери и на просторечие разказват своите истории за настоящето на България и затова кой е виновен за две години да ходим пет пъти на избори.
Купуването на гласове е престъпление,
но това не пречи на партиите да си осигуряват гласове срещу заплащане, особено в ромските гета. Преки доказателства за използването на незаконните прийоми не е лесно да се съберат, но дори и когато такива има, прокуратурата или бави разследванията срещу лица от властта, или ги прекратява, например след като основни свидетели се откажат от показанията се.
В интервю пред Радио Стара Загора на 03 април Халил Летифов – зам. председател на ДПС и водач на старозагорската листа на движението определи като „неприемливи“ твърденията на вътрешния министър, че ДПС е сред формациите, които са купували гласове в изборния ден. Но масовият вот в някои общини и секции потвърждават думите на Иван Демерджиев.
Такъв е вотът в ромските махали в Мъглиж, Николаево и Гурково. В Гурково, според местни хора, тези, които раздават парите са все по-нагли, въпреки засилената активност на полицията в дните преди и по време на изборите. Така в сравнение с последните избори от октомври миналата година, ДПС увеличават с около 1000 гласа своя резултат, което за регион с малко коренно мюсюлманско население е значително постижение. Този резултат потвърждава и тенденцията, която се запазва трайна вече години наред, за циганизация на вота за ДПС.
А в община Павел баня, където кмет е Иса Бесоолу, вотът за ДПС не е само етнически, а и от страх. А купеният е не повече от 20 процента, споделиха пред „За истината“ хора, добре запознати с изборните схеми.
Резултатите и на останалите участници в изборите
ГЕРБ – силно укрепен в местните структури на властта в региона постигна резултат от 26,30 процента и това не е особено постижение за кметовете на партията в най-големите и ключови градове като Стара Загора, Казанлък и Раднево. Дори в очите на лидера Борисов може да изглежда и незадоволителен. Подкрепата за партията се запазва в сравнение с изборите от миналата година, дори като абсолютни стойности. И няма как да е иначе, особено в контекста на заявеното преди две години намерение на основните им опоненти да ги изчегъртат от властта. Тази заплаха най-вероятно от ГЕРБ не спират да напомнят на хората от местните администрации, които с вота си гарантират запазването и на своите работни места. Да не забравяме, че голяма част от назначенията в държавните дружества „Мини Марица изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ стават с одобрението на местните структури и кметове на ГЕРБ.
Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ устоя на агресивната от страна на основния им опонент кампания. Но партиите в нея не успяха да осветят лошите и корупционни практики от дванайсет годишното управление на ГЕРБ в региона. И не можаха да обърнат в своя полза негативната енергия на гражданите от лошата организация на продължаващите строително-ремонтни дейности на ВиК, разбитите улици и замърсения въздух. Може би и голяма част от кандидатите на коалицията останаха неразпознаваеми за избирателите в региона, а вътрешно-коалиционното напрежение между двете партии, дори и да не е навредило пряко на резултата от вота, най-малкото не успя да повдигне градуса на кампанията и на нейните позитивни послания.
Възраждане в Старозагорски регион има едни от най-високите резултати в страната – 17,33 процента и увеличава резултата си от октомври 2022 г. с близо 5 процента. На този етап не можем да очертаем приблизителен профил на избирателите на екстремистката партия, набираща скорост. Но със сигурност те не са прост сбор от маргинали, русофили, противници на въвеждането на еврото и на оставането ни в организацията на НАТО. И лесното им етикетиране крие рискове. Костадинов не просто обира националистическия вот в страната, той единствен в кампанията имаше директни и категорични послания и обещания – такива, каквито една немалка част от населението ни иска да чуе, независимо дали са изпълними или не.
БСП постигна по-висок резултат в региона, отколкото на национално ниво – 10,77 процента, но очевидният спад на доверие към партията столетница се запазва като тенденция. А „Левицата“, „Български възход“ и „Възраждане“ „ограбиха“ част от левия вот и оставиха на БСП само твърдия й електорат.
„Има такъв народ събра“ популисткия вот и изпраща за втори път шоумена и неговите сценаристи в Народното събрание, които избирателят детронира на предишните избори. В региона ИТН получава най-много гласове в страната след Плевен. Слави Трифонов е водач на две листи, но партията му в Благоевград не минава 4 процентната граница. Така че му остава да бъде народен представител от Стара Загора, ако депутатската скамейка не е твърде тясна за него. Но може да избере и варианта да присъства в НС по начина, по който го правеше Ахмед Доган.
Според участници в РИК и СИК, както и според представители на местната власт в общините от региона, паралелното гласуване с машини и на хартия, не само усложни изборния процес и отчитането на резултатите, но създаде и усещането за изкривяване на вота. Но най-смущаващ остава фактът, че 60 процента от българите отказаха и този път да отидат до урните. Нежеланието им да съучастват в политическия процес показва, че тези хора не вярват на партийните елити и не желаят да ги овластяват. Защо? – партиите отдавна трябва да са разбрали. В противен случай резултатите от изборите ще бъдат все по-малко представителни, а купеният и контролираният вот ще доминират над свободния. Което ще постави под заплаха устоите на демокрацията или на това, което е останало от нея.
