Снимка: личен архив.
На пръв поглед изглеждат като обикновени метални конструкции край пътя. Но за колоездачите по Дунав Ултра те са малки острови на сигурност – станции с помпа и инструменти, които дават увереност, че каквото и да се случи, пътуването може да продължи. Малки жестове на грижа, които превръщат повредата в кратка пауза, а не в край на приключението.
Ремонтните велостанции са семпли, но направата им не е. Нужни са уменията на инженер, който мисли за здравината на конструкцията, и на механик, който знае какво най-често се поврежда след стотици километри по прашни пътища. Трябва да мислиш като дизайнер, за да направиш съоръжението удобно и интуитивно, и като обединител, способен да привлече партньори и подкрепа.
Трябва и малко мечтателство – защото кой друг би повярвал, че в България може да има безплатни съоръжения за ремонт, които хората не само използват, но и пазят?
Едва ли има по-точно описание за Здравко Василев от Варна. Инженер по образование, веломеханик от опит и общественик по душа, той сам се шегува, че е „разпилян“. Всъщност именно тази разностранност му позволява да създаде първите обществени станции за ремонт на велосипеди в България. Десет от тях вече стоят на ключови места по Дунав Ултра – най-дългият и разпознаваем веломаршрут у нас, който привлича приключенци от цял свят.
Първата любов не се забравя
Велосипедите са част от живота на Здравко, откакто се помни. В семейния архив има черно-бяла снимка на първата му триколка, от времето, когато е съвсем малък. Втората триколка помни по-добре – свързва я с летата при баба и дядо в Габрово, баирчето, по което се спуска, първата катастрофа в спрял Москвич и паниката в очите на собственика. „Беше ме много срам, но просто обичах да се спускам,“ смее се Здравко.
Най-хубавата изненада в детството му идва в първи клас – пред входната врата го чака чисто ново Балканче. С него се учи да кара на две гуми, идват ожулените колене, каскадите и новите приятели. После се появява първият китайски бегач със скорости, а в края на 90-те баща му купува на него и на брат му първите планински колела. Тогава идват и първите опити за каране извън града – уморителни, но вълнуващи, защото разкриват пред него нов свят.
В началото на новото хилядолетие Здравко вече не само кара, но и започва да събира приятели за по-дълги излети. Това, което тръгва като ученическо забавление, постепенно прераства в общност. „Велосипедите винаги са били част от живота ми и от мен,“ казва днес той.
Семейна традиция
Семейството му не му дава само велосипеди. То му оставя и наследство от примери – хора, които оставят следа в културата и обществото. Баща му е помощник-режисьор в операта – човекът зад кулисите, който движи целия сценичен процес. Майка му е част от ансамбъл „Златни пясъци“, културен символ на Варна. Дядо му е общественик, музикален педагог и хоров диригент, създал десетки състави и културни събития. А по-назад във времето се нареждат прабаба учителка и прадядо стипендиант на възрожденеца Васил Априлов, завършил висша математика в Одеса през 1919 г., когато образованието често спира преди прогимназията.
В тази среда на култура, просвета и обществена активност израства Здравко. Традицията да бъдеш активен, да създаваш и да организираш е толкова силна, че изборът му на „сигурната“ специалност „Компютърни системи и технологии“ във Варненския технически университет изглежда почти случайна спирка. „Бях се засилил да ставам мрежов специалист,“ спомня си той. Но докато колегите му гледат към стабилна ай ти кариера, Здравко усеща, че неговият път е друг – този, който продължава семейната нишка, като съчетава любовта му към велосипедите с общественополезна работа.
Снимка: личен архив
През 2003 г. Здравко започва да събира приятели за карания с колела. Постепенно тези излети прерастват в повече от забавление – превръщат се в общност. Така се ражда „Устрем“ – първо като неформална група към туристическото дружество „Родни балкани“, а през 2008 г. вече и като официално сдружение. „Тогава, в сравнително големия ни град, липсваше организация, която да обединява интересите на велосипедистите, да организира събития и да се бори за по-добри условия за колоездене. Всичко това стана и нашата мисия,“ казва Здравко.
Устремен да работи за родния си град
С времето инициативите се множат: походи, маратони, състезания, шествия, фестивали. Към тях се прибавят и нови идеи – маркиране на маршрути, обучения, благотворителни кампании, почиствания на природни местности. В Техническия университет – Варна създават и работилницата за рециклиране на пластмаса „Зелени мотиви“, а Здравко се включва активно и в подготовката на титлата „Варна – Европейска младежка столица“ за 2017 г.
Сдружението има принос и на национално ниво – участва в разработването на Националния велосипеден план и в създаването на стандарта за маркиране на маршрути. Оттук идва и една от най-големите идеи, зад които Здравко застава – инициативата „Черноморски път“. Тя предвижда туристически маршрут от Констанца до Истанбул, преминаващ по цялото българско Черноморие. „Устрем“ е сред първите организации, които подкрепят и работят за осъществяването му.
Паралелно възниква и „Доброволци с Устрем“ – една от най-големите мрежи за доброволчество в подкрепа на спортни и културни събития в страната. В нея Здравко и екипът му организират десетки млади хора, готови да помогнат там, където е нужно – тежка работа по събития, но винаги с ентусиазъм и смисъл. „Осигуряваме доброволци – „интелигентни хамали“, както аз ги наричам,“ шегува се той.
Тази общностна енергия се пренася и във веломагазина, който Здравко държи години наред. За мнозина той не е просто място за покупка, а средище за срещи и приятелства. Там се поправят колела, обсъждат се маршрути и се кроят планове – естествено продължение на духа на „Устрем“.
Снимка: Пламен Добрев.
За Здравко велосипедът никога не е просто средство за придвижване. Той е повод хората да се събират, да споделят и да правят нещо заедно. От малка група приятели „Устрем“ се превръща в едно от най-разпознаваемите сдружения във Варна – и във възможност младите да видят, че могат да променят средата около себе си.
Станции с български почерк
През 2020 г. Здравко и неговият колега от „Устрем“ Бойко Стоянов участват в проект на Община Бяла за изграждане на два веломаршрута. Там виждат проблем, познат на много малки общини – липсата на велосипедни сервизи. Решението не е ново: в САЩ и Западна Европа от години има обществени ремонтни станции. Но Здравко решава да направи нещо различно – български вариант, по-здрав, по-функционален и адаптиран към нашата среда.
„Така дойде идеята да създам български ремонтни станции със стремежа да бъдат по-добри от всички останали,“ разказва той. Две години отнемат проектирането, прототипирането, експериментите и тестовете. Помагат му инженерното образование, опитът от „Зелени мотиви“ и 14 години работа като професионален веломеханик.
Днес вече има 27 станции в различни части на страната (на картата ще видите точната им локация). Те комбинират стойка, помпа и над 25 инструмента – подходящи не само за велосипеди, но и за тротинетки, инвалидни колички и скейтбордове. Най-ценното е друго: хората ги използват и ги пазят. „Година след първия монтаж нито една от тях не е ограбена, неработеща или вандализирана,“ споделя гордо Здравко.
Най-големият тест е Дунав Ултра – 740 километра от Видин до Дуранкулак. Десет от станциите са именно там, монтирани с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Пътят не е без препятствия: понякога се налага да се изграждат нови фундаменти или да се изчакват административни процедури. Но търпението и постоянството се отплащат – днес станциите вече са надеждна опора за всеки, който поеме по най-дългия български веломаршрут.
Радостта, която движи напред
Всичко, което на пръв поглед изглежда като разпиляност при Здравко, е продиктувано от грижа – за хората, за града, за онези, които тръгват на път. Инженер, механик, организатор и доброволец в едно, той намира начин да съчетае всичко, което умее, в нещо полезно за общността.
Да вършиш толкова различни неща наведнъж не е лесно, но смисълът се вижда в резултатите. Велосипедната общност във Варна е по-сплотена, младите хора намират нови възможности да бъдат активни и ангажирани в града си, а ремонтните станции дават увереност на пътуващите. „Когато виждаш резултата и радостта в очите на хората, умората изчезва,“ споделя Здравко.
Снимка: Анна Недкова.
Точно тази радост го движи напред – не желанието за признание, а усещането, че прави нещо смислено и трайно. За него истинската стойност е в моментите, когато някой продължи пътя си благодарение на навременен ремонт, когато млад човек открие смисъл да бъде активен, когато градът оживее от общо усилие.
И както винаги, следващата стъпка вече е набелязана. До края на годината пет нови ремонтни станции ще бъдат изградени на пет български хижи с подкрепата на компания SiteGround. С това още повече пътеки в планината ще бъдат сигурно място за всеки, който тръгне по тях.
Снимка: личен архив
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
