Здравето ти по-скъпо ли е от здравето ми – защо боклукът на София ще бъде горен край Стара Загора

Снимка: Венелина Попова

В Националния план за възстановяване и устойчивост, изпратен в Брюксел през октомври 2021 г. от служебния кабинет и върнат от ЕК за редакции в частта „Енергетика и зелен преход“, са заложени редица инвестиционни намерения. Например създаване на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ през 2022 г. или проектът за изграждането на енергийни блокове на газ с обща инсталирана мощност от 1.0 GW в комплекса „Марица изток“.

Те трябва да заменят производството на електроенергия от местни лигнитни въглища и са стъпка към извеждане на 1.4 GW въглищни мощности до 2026 г. в процеса на декарбонизация на индустрията.

Националният план за възстановяване и устойчивост – тук

А в началото на февруари Европейската комисия излезе с предложение газът и ядрената енергия да се класифицират като устойчиви енергии за периода на прехода към въглеродно неутрална икономика, който трябва да завърши през 2050 г. В Интегрирания план на енергетиката и климата (2021-2030 г.) България залага сериозно на природния газ.

Новите управляващи обаче заявиха, че се отказват от газовите централи

– веднъж, заради неустойчивите цени на газа, втори път – заради обвързаността на доставките ни с Русия. Премиерът Кирил Петков отхвърли категорично и идеята за реанимиране на проекта за АЕЦ “Белене“, в който за 40 години потънаха над 6 млр. лева. Но вижда възможности за преодоляване на енергийната криза в построяването на нова мощност в АЕЦ „Козлодуй“ и използването на геотермалната енергия, както и тази от възобновяеми източници като алтернативни след затварянето на мините и въглищните централи.

България и Нидерландия – единствени от страните-членки се бавят с представянето на своите национални планове. На останалите Съветът на Европейския съюз разреши да получат безвъзмездни средства и заеми, които ще им осигурят възможност за предварително финансиране на проекти до 13 процента. Страната ни очаква по механизма за възстановяване и устойчивост 12,6 млр. лева безвъзмездна помощ и достъп до финансиране за 50 млр. евро, но може да изгуби част от тези средства, ако управляващите не представят в ЕК ясна програма и срокове за спиране на з амърсяващите производства. Но това не е лесно, тъй като

България няма стратегия за развитието на енергетиката си,

нито цялостна концепция как трябва да се извърши прехода към зелена икономика. Това поражда и концептуалният хаос в предложенията и проектите за нисковъглеродни производства и съпротивата на въглищното лоби и синдикатите срещу затварянето на мините и на държавната централа в комплекса „Марица изток“.

Правителството на Борисов отлагаше посочването на крайна дата, защото не смееше да застане очи в очи с проблема и защото знаеше добре, че една миньорска блокада на столицата ще го събори за дни. В сегашния коалиционен формат на кабинета това решение изглежда още по-трудно. А нерешителността на българските държавници да преговарят за възможно по-дълъг живот на въглищните централи, както направиха страни като Полша, ги поставя в неизгодно положение и вътре в страната, и пред Брюксел.

Към всичко това сега се прибави и енергийната криза,

която разкри, че страни като България не могат да залагат на газа като алтернативно на въглищата гориво. Годишен анализ на неправителствената организация Ember в Лондон показва, че през втората половина на 2021 г. въглищата са заменили газа в производството на 5 процента от електроенергията в ЕС, а през последните две години в страни като Полша, Франция и Дания производството на електроенергия от въглища е нараснало със 7 процента. Тази ситуация прави още по-сложно вземането на решения, свързани със сектора.

Във връзка с необходимостта от преработване на Националния план за възстановяване и устойчивост, премиерът и вицепремиерът Асен Василев развиха пред депутатите виждането си за използване на геотермалната енергия, а в комплекса „Марица изток“ – за изграждането на два завода – за изгаряне на отпадъци и друг за производство на акумулаторни батерии.

Според двамата първата геотермална централа с мощност до 4000 MG може да бъде построена у нас до 2026 г. Производството на 12 хил. мегаватчаса акумулаторни батерии може и да отвори стотици работни места, но колко ще струва това на държавата и дали инвестицията ще бъде само публична, управляващите поне досега не са казали. За справка инвестициите за фабриката на Tesla в Невада, където се произвеждат батерии Powerwall, надхвърлят 5 млрд. долара.

Идеята столичният завод за горене на отпадъци да бъде преместен в „Марица изток“ вицепремиерът Асен Василев сякаш подхвърли в пленарна зала, за да тества

обществените нагласи.

И те не закъсняха. Първият отглас на това предложение беше от средите на общински съветници от София, които изненадващо не прегърнаха идеята. Но независимият общински съветник Борис Бонев, който очевидно ще влезе отново в битката за столичен кмет, има друго виждане. Пред медията ни той сподели виждането си, че този инсинератор е безнадеждно остарял в контекста на Зелената сделка и не отговаря на концепцията за нулева въглеродна икономика. При това е проектиран с огромен капацитет и произвежданото сега количество RDF от завода за отпадъци до гара Яна няма да е достатъчно да го захранва. Това от една страна означава,че трябва да гори отпадъци и от други градове, от втора – ще е демотивиращо за намаляване на количествата им в столицата.

 Общинският съветник смята, че инвестицията за завода не бива да бъде изгубена, но той може да бъде изграден на площадка в комплекса „Марица изток“, който е подходящ за тази цел. На въпроса ни дали това ще е икономически изгодно при положение, че RDF горивото трябва да се транспортира на 250 км, което не е никак безопасно от гледна точка на сигурността на ж.п. транспорта у нас, Бонев отговори, че все пак това е най-евтиният превоз. Според него с проектния си капацитет инсинераторът може да утилизира и отпадъците на съседни градове. Бонев коментира още, че подобни съоръжения трябва да има поне на още няколко места в страната, защото регионалните депа за отпадъци са с определен капацитет, недостатъчен да поеме всички отпадъци.

Предложението столичният завод да бъде изграден в източно-маришкия минен басейн идва и в отговор на протестите на неправителствени организации и на граждани от София, които се опасяват, че изгарянето на отпадъци почти в центъра на столицата ще замърсява околната среда. Сдружението „За земята“ спечели дело във ВАС срещу столичната община и решението да се одобри ОВОС. Върховният съд върна делото за ново разглеждане в АС в София, но на последното заседание, проведено преди дни,

от общината са отказали да представят

резултатите от лабораторния анализ на RDF горивото

с претекст, че не е предмет на делото,

съобщи пред медията ни Анита Заричинова от екипа „Нулеви отпадъци“ на неправителствената организация. В „За земята“ са постъпвали сигнали, че има проблеми с влажността на горивото и съдържанието на хлор и опасни отпадъци в него: „Проблемът е гигантски и е все едно дали ще се замърсява региона на София или на Стара Загора, защото здравето на хората и на двете места е еднакво важно за нас“, коментира НПО активистката. Според нея изграждането на инсинератора, независимо дали ще е в столицата или в „Марица изток“ е абсурдно, защото няма да реши проблеми на енергетика. Да не говорим, че въздухът в региона системно и от десетилетия се замърсява от дейността на въглищните централи, а в края на миналата година ЕК подаде иск пред съда на ЕС заради липса на достатъчно мерки от страна на правителството да опази здравето на гражданите.

Необходимо е да се промени

цялостната концепция за управление на отпадъците

в контекста на Зелената сделка и България да навакса изоставането си в тази сфера с повече от 15 години. И да се върви към разделно събиране на отпадъците навсякъде в страната и към намаляване на техните количества, коментира Анита Заричинова.    

Темата за отпадъците и начина за тяхното управление стана актуална и покрай намеренията на бизнесмена Румен Гайтански-Вълка да построи мощна инсталация за изгаряне на отпадъци край Павликени-най-голямата в Европа и с два пъти по-голям капацитет от планирания за софийския инсинератор. Това предизвика протестите на местната общност, чийто интереси министър Сандов обеща да защити. А директорката на РИОСВ във Велико Търново Мая Радева изиска Експертният екологичен съвет да разгледа отново Доклада за оценка за въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение на фирмата на Гайтански „Петрургия“ ООД.

Но

ако гласът на гражданите в София и Павликени има тежест

и ще бъде съобразен, не следва ли да се чуе и този на местните общности в региона на Стара Загора и на работниците в комплекса „Марица изток“?

Общинските съвети в Стара Загора и в Раднево гласуваха на януарските си сесии декларации до правителството, в които изразяват несъгласие с идеята да бъде изграден завод за изгаряне на отпадъци на територията на енергийния комплекс. С такава декларация излезе и организацията на КНСБ в „ТЕЦ Марица изток 2“ веднага след като вицепремиерът Асен Василев представи идеята си пред депутатите в Народното събрание.

Преди години разследване на „За истината“ разкри предварително споразумение с тайни клаузи между община Гълъбово и „Брикел“ ЕАД за изгарянето на 500 хил. тона отпадъци годишно. До договор не се стигна, тъй като дружеството, близко до олигарха Христо Ковачки, не получи разрешение от екологичните власти. По повод намерението на кабинета за строителството на инсинератор в енергийния комплекс,

Николай Тонев – кметът на Гълъбово заяви, че не може да коментира намерението, без

да има каквато и да е информация за тази инвестиция.

Същата позиция изрази и кметът на Стара Загора Живко Тодоров.

ТЕЦ „Брикел“ ще гори отпадъци по договор с тайни клаузи тук

Ще реализират ли тази огромна инвестиция управляващите в комплекса „Марица изток“ ще стане ясно при представянето на новите проекти от Плана за възстановяване и устойчивост пред Народното събрание, които чакат одобрение от ЕК. Но от 9 януари, когато за първи път сподели идеята си в парламента досега, вицепремиерът Асен Василев не отговори еднозначно на нито един журналистически въпрос за този завод. Един месец трябва да е бил достатъчен на кабинета за тестване на нагласите на гражданите и на неправителствените организации към проекта и за вземане на адекватно управленско решение. Защото коалиционният кабинет няма нито време за грешни ходове, нито обществено доверие за пилеене.    

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам