Седем незададени въпроси, или как Кирил Ананиев избяга от журналистите в Севлиево

Информацията за посещението на министъра на здравеопазването бе публикувана в сайта на местната администрация минути, след като той си бе тръгнал от града

Кирил Ананиев
Скрийншот от „Нова телевизия“

Във вторник, на 19 ноември т.г., министърът на здравеопазването Кирил Ананиев пристига в Севлиево, за да среже лентата пред обновеното от голяма частна компания детско отделение. Според присъстващи, официалната част на церемонията е приключила за десетина минути. Повечето журналистите обаче я пропуснахме, защото идването на министъра не бе оповестено никъде . Информация за визитата се появи на сайта на Общината едва след като Ананиев си тръгна от града.

Дали става дума за пропуск? Малко вероятно. Да скрият министерското посещение е сигурен  начин общинската администрация и болничната управа да се застраховат, че на министъра няма да бъдат зададени въпросите, които трябва да бъдат зададени.

Ето какво щяхме да попитаме министъра на здравеопазването, ако от Община Севлиево не бяха го скрили:

  1. Знаете ли министър Ананиев, че МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ се ръководи от управител с изтекъл през 2015 г. лимит на правомощия?
  2. След като няма механизъм, по който здравното министерство да контролира назначаването на ръководители в общинските лечебни заведения (твърдение от министерството пред  „За истината“ ), кой и как контролира харченето на парите за здравеопазване, които идват от здравните осигуровки на всички българи?
  3. Някой каза ли Ви, министър Ананиев, че прокуратурата се самосезира от публикация в „За истината“ и възложи разследване на случващото се в севлиевската общинска болница и изнесените в медията факти? Работата по разследването продължава и в момента, след като разследващите поискаха удължаване на срока за проверка, заради големия обем факти, които се проверяват?
  4. Какво мислите,  министър Ананиев, за това, че управителят на общинската МБАЛ Пламен Цеков ръководи болницата без управленска програма пета година и не се явява на нито един от обявените конкурси за управител? И не Ви ли се струва странно, че от кандидатите за управител се изисква да представят тригодишна програма за управление на общинското дружество, а от Пламен Цеков абсолютно никой пета година не иска визия за развитие на болницата?
  5. Знаете ли, министър Ананиев, че болницата е санкционирана заради нередовно изплащане на работни заплати, а съдът задължи временния й от 2015 г. управител да изплати дължимото на лекари и сестри? И бихте ли настоял за проверка в начина на определяне на възнагражденията, тъй като лекари коментират, че разликата в заплатите на местни и приходящи, доведени от Пламен Цеков от други градове, е в хиляди лева в полза на външните медици.
  6. Как ви се струва, министър Ананиев, редно ли е пациентите в някои отделения да си носят през зимата печки от вкъщи, защото в болницата е студено, след като Пламен Цеков еднолично смени отоплението в сградата от природен газ на пелети, в един сто процента газифициран град?
  7. Смятате ли, господин министър, че управителят на болницата, дори нелигитимен, е длъжен да информира собственика, т.е. Общинския съвет, за договорите, които сключва и какво, според Вас, трябва да се направи, ако той си спестява усилията?

Ето, тези въпроси щяхме да зададем на министъра на здравеопазването. Защото ако той знаеше поне малко от случващото се в севлиевското заведение, сигурно нямаше да каже, че то е пример за уникално взаимодействие между ръководство и медицински персонал.

Всъщност в едноличната власт на Пламен Цеков в общинската болница на Севлиево няма нищо уникално. Управлението му е белязано от скандали, случващи се пред странното бездействие на местните управляващи. А може би не е странно?

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам