За кого бие камбаната: скритите послания в писмото с имената на Божков и Пеевски

Илюстративна снимка: svetlanabar from Pixabay

Американската камбана бие. И всеки, който има разум и съвест, може да я чуе. Какво означава за България „писмото от Америка“ с имената на Божков, Пеевски и Желязков? Какво пише между редовете? За истината публикува коментар от Даниел Смилов за „Дойче веле

Съединените щати отново доказаха, че са не само стратегически съюзник на България, но и добър приятел. Такъв, който не си мълчи куртоазно, когато вижда, че приятелят му греши. България, за щастие, се радва на много такива приятели измежду най-развитите и демократични страни в света. ЕС например редовно ни посочва – и то с все по-настоятелен тон – системните дефекти в областта на корупцията и проблемите с правовата държава.

Американците предприеха по-директен и персонален подход. Те назоваха Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков като участници в широкомащабна политическа корупция. Последиците по глобалния акт „Магнитски“ са много тежки за посочените лица и техните фирми: притежанията им в свързани с Америка банки и институции, както и всички трансакции с тях, са блокирани. Така те де факто са изолирани от световната банкова и финансова система.

Между редовете

„Писмото от Америка“ обаче не е адресирано до посочените три лица. Негов получател са суверенната българска държава и нейните свободни граждани. САЩ са взели своето решение и ни съобщават, че за тях определени практики (дипломатично казано) са недопустими и че по техните закони извършителите им се санкционират. Какво прави по тези въпроси България – това си е нейно решение, което ще бъде взето от нейните институции и от избирателите на предстоящия парламентарен вот на 11 юли. Тоест американската камбана бие – и който има уши, разум и съвест, може да я чуе.

Текстът на писмото всъщност не е особена изненада за българския читател: картината, която се получава, е позната. Макар че впечатлява с някои нови детайли за конкретни корупционни действия: например за ролята на Илко Желязков като инструмент на Делян Пеевски за оказване на натиск върху политици. Тези детайли със сигурност са важни, но далеч по-важни са общите послания от действията на САЩ, които би трябвало да имат сериозни политически последици:

1. Посочването на трите лица всъщност заклеймява целия управленски модел „Борисов“: политико-бизнес съдружието между ГЕРБ и ДПС от последните десетина години. Божков и Пеевски очевидно са корумпирали някого по най-високите етажи на властта и този някой всъщност е назован, макар и не с трите му имена. „Васил Крумов Божков, български бизнесмен и олигарх, неколкократно е подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ).“

Дали едно от трите имена на „настоящия лидер“ е „Борисов“ изглежда по-скоро риторичен въпрос. За някои това не бил Борисов, а някакъв секретар на комунистическата партия, макар че не е ясно защо Божков ще подкупва хора без власт. Но и за тези съмняващи се хора едно би трябвало да е съвсем сигурно: политическата отговорност за корупционните практики е на Борисов – и на ДПС, чийто депутат беше Делян Пеевски. А Илко Желязков е избран на последния си пост с гласовете на ГЕРБ и ДПС (с малка подкрепа от БСП). Между другото, това не е прецедент – ГЕРБ и ДПС по принцип винаги са гласували заедно при назначаването на най-важните членове на регулатори, агенции и комисии през последните години. Съдружието между ГЕРБ и ДПС лъсна и в ББР, която се е превърнала в касичка на определени бизнесмени, свързвани по един или друг начин с двете партии;

2. Службите в България се използват за политически и корупционни цели: за изнудване на политически противници, за осигуряване на политическа подкрепа. Назоваването на Желязков изобщо не е случайно в контекста на сегашния скандал с подслушванията – то говори за системните проблеми в този сектор. А и Иван Гешев индиректно ги потвърди, като случайно „подгони“ един от тези, които бяха назначени да разследват българския „Уотъргейт“;

4. Партийно украсена корупция има по всякакви агенции, включително и в тези, които участват в даването на българско гражданство и са били отдадени като феод на „патерици“ на властта като ВМРО. В отделно действие на Държавния департамент бяха наложени санкции (да не влизат в САЩ) и на още три лица, сред които един заместник-министър на ГЕРБ и двама от Държавната агенция за българите в чужбина. С това заклеймяването на модела „Борисов“ добива цялост – освен ГЕРБ и ДПС към него за изчерпателност са добавени и „патериците“;

5. Най-сериозното послание, изглежда, е за правосъдната система и особено за прокуратурата в България. Сигурно определени медии и говорители ще ревнат: „Нямате доказателства“, „Американците да дадат каквото имат“. САЩ сигурно нищо няма да ни дадат, а и не бива да ни дават, защото това би било унизително за собствените ни служби и органи, редовно проспиващи големите проблеми. Проспаха българския „Скрипал“ (това е казусът „Гебрев“), в истинския казус „Скрипал“ на база на тяхна информация България на практика подкрепи Русия, пропуснаха да забележат взривовете в български заводи и т.н. Божков го забелязаха наскоро, когато той нещо не се разбра с управляващите. А Пеевски никога не е бил забелязван и дори „ДП“ по едно време беше станало „10“ в едни важни документи, които мистериозно бяха изгубени. САЩ са свършили своята работа и явно имат доказателства, които могат да издържат в американски съд при обжалване на блокирането на имуществото на санкционираните. В същото време в България продължава да „няма доказателства“ поне по следните взаимосвързани скандали:

– подслушването на политици от опозицията преди изборите;

– знанието на Борисов и Горанов за 700-те милиона данъчен бонус за Божков;

– подкупите, давани от Божков за Борисов и Горанов;

– записите на бившия премиер, в които става дума за злоупотреба с власт;

– шкафчето на премиера с пари и кюлчетата (за сметка на това обаче разбрахме, че в чекмеджето на този, който трябва да провери подслушванията, имало римски монети, едната от които е оценена на 3000 евро);

– участието на Пеевски в казуса „КТБ“;

– къщата в Барселона…

Вярно, че Темида е сляпа, но това не означава, че трябва да е кьорава. А в България тя и божествените ѝ инструменти са избирателно кьорави и системно не виждат нищо, което е по най-високите етажи на властта;

5. И не на последно място: с посланието на САЩ предизборната стратегия на ГЕРБ окончателно се срути. В България няма „антизападен пуч“ срещу тези, „които се борят с руските шпиони“. Просто дойде време да се сложи край на едно структурно изкривено, корумпирано управление, което доведе до захват на държавата от частни и партизански интереси.

Най-важното послание

Санкциите на САЩ изпращат и едно още по-фундаментално послание, което не бива да пропускаме. Политиката на тази държава към България не е политика на „нашите хора“, заради които могат да се правят компромиси. Нито Борисов (да не говорим за Митов или Цветанов) е „човекът на САЩ“, нито Христо Иванов или Румен Радев са новите избраници. България се третира като цивилизована, суверенна държава, в която управляват правилата и принципите, а не едни или други хора. Това е смисълът и на англосаксонската фраза „rule of law“ – „управлението на закона“.

Именно върховенството на правото е общата ценностна основа, върху която са изградени и атлантическото сътрудничество, и Европейският съюз. Време е България да стане наистина пълноправен член на тези алианси, като превърне в реалност това, което пише в чл. 4(1) на нейната конституция: Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам