За българската власт 2+2 все е равно на Борисов

Тази необичайна математика рискува да запрати България на доста неуютно място.

Image by Elias Sch. from Pixabay

За истината публикува коментар от Даниел Смилов за „Дойче веле

Първият доклад от Брюксел за върховенството на правото вече е факт. В България той бе приет от управляващите с облекчение и дори с някакво скрито задоволство: докладът веднага бе етикетиран като “положителен и обективен”. Но за непредубедения наблюдател това задоволство от “положителния” характер на доклада е направо изумително.

Изданието “Политико” например преброи общия брой проблеми, дипломатично назовани като “притеснения”, за всяка една от страните в мониторинговия инструмент. България е на второ място в тази непрестижна класация – с 16 “притеснения” и 3 “силни притеснения”. Пред нас е само Полша с 28 обикновени и 2 силни притеснения. Изпреварили сме и Унгария, и Румъния, а по “силни притеснения” сме водещи в ЕС, като побеждаваме и шампиона Полша.

Какво му е положителното на доклада за България?

“Водещата” ни позиция се затвърждава и при бърз преглед на обобщаващия доклад за състоянието на върховенството на правото в ЕС. Този доклад систематизира проблемите както в областта на правовата държава, така и по отношение на свободата на медиите. В основния текст сме споменати (с хиперлинкове) общо 10 пъти, което е рекорд за отделна страна. Унгария е спомената 8 пъти, Полша – 7 пъти, а Румъния – 6 пъти. От нашите споменавания само две са с добро (или по-скоро неутрални) – че сме приели обща стратегия за борба срещу корупцията и че сме въвели нормативни изисквания за интегритет на политиците. Останалите осем пъти споменаванията са в сферата на “предизвикателствата”, което е брюкселски синоним на “силно притеснение”. Докато Румъния е похвалена за активното си гражданско общество в борбата срещу корупцията, България отсъства от анализа на добрите практики в ЕС.

Посланието, което се налага от българския и от общия доклад, е, че при нас са предприети определени мерки, но големи проблеми остават нерешени и липсват крайни резултати. “Оставащите” проблеми си ги знаем и бездруго, но докладите също ги изброяват. Сред по-важните са:

  • Безконтролна прокуратура и главен прокурор, които са главни герои в двете повествования: “В България например законодателните процедури, даващи отговор на дълготрайните притеснения за липса на ефективна отговорност на главния прокурор, трябва да бъдат финализирани”. Не е ясно дали “Политико” са преброили “дълготрайните притеснения” като “силни притеснения”, но това едва ли е чак толкова важно;
  • Антикорупционните органи не са изградили репутация на безпристрастни, обективни и независими. Тази суха констатация сама по себе си е унищожителна: тя означава, че антикорупционните органи действат с двоен аршин или поне хората смятат така;
  • ВСС и Инспекторатът също “притесняват, като структурата им не дава гаранции за независимост и ефективност;
  • Медиите страдат от политически контрол, упражняван чрез собственост и други форми на натиск;
  • България се увлича и от лоши практики като натиск върху НПО и журналисти;
  • Въпреки някои започнали разледвания, като цяло няма осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта. 

На този фон е резонен въпросът защо управляващите се зарадваха на този доклад и дори го обявиха за “положителен”. Това просто някаква арогантна пиар стратегия ли е – или наистина имат основания за хвалба?

От гледна точка на ГЕРБ докладът изглежда добре по една-единствена причина. В него протестите от 2020 са споменати само веднъж и то едва ли не като израз на безадресно недоволство на хората от липсата на резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи. Докладът за България споменава скандали като “Апартаментгейт“, но в него няма и дума за аферата “Божков” и 700-те милиона, за шкафчето и записите на премиера. Няма я и къщата в Барселона, няма ги пристанището, електроцентралата, сараят и студеният резерв на Ахмед Доган.

Тоест, докладите не сочат с пръст директно към Бойко Борисов, главния прокурор Иван Гешев и “скритите” им партньори от ДПС, не викат “оставка” и поради това управляващите ги броят за подкрепа към тях. Възприемат ги като аргумент за оставането си на власт.

Този „аргумент” е слаб и принципно сбъркан, но той е възможен заради самия характер на ЕС като съюз на суверенни държави, всяка една от които сама трябва да решава проблеми като дълбоко вкоренена корупция и изкривяване на правовата държава. ЕС може да помогне, като посочи и формулира проблемите – и докладите правят това достатъчно добре. Но ЕС не може да назовава поименно виновниците, да ги хваща за ушите и да ги изхвърля от властта: това си е вътрешнополитическа задача. Презумпцията, въз основа на която ЕС действа, е, че хората могат да съберат 2 и 2:

  • Има сериозни, дълготрайни, структурни „притеснения”;
  • Отговорните за тях не се справят;
  • Ерго, демокрацията дава съответните решения.

2 + 2 = Бойко Борисов

За управляващите в България обаче 2+2 винаги е равно на Бойко Борисов и алтернатива на този резултат все уж няма. Тази нестандартна математика рискува да запрати България на крайно непрестижно, проветриво и уязвимо място в ЕС. След първия мониторингов доклад страната ни (отново) е в групата на големите нарушители, на тези, които създават най-големи „притеснения”. Какви ще са политическите последици – това засега не е съвсем ясно, но каквито и да са те, няма как да са положителни. Ефектът от последния позитивен доклад в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка е напълно изтрит от новия доклад – дори отпадането на заветния CVM е поставено под въпрос. Не е задължително фондове за България да бъдат спрени само на базата на настоящите доклади, но те могат да бъдат използвани като допълнително основание за подобни мерки в бъдеще. Влиятелни страни като Германия, Франция и Холандия настояват за по-строго обвързване на финансирането със спазването на изискванията за върховенство на правото. На базата на тези доклади България най-малкото ще бъде разглеждана в изключително лоша светлина и в Европейския парламент, и на други политически форуми в ЕС. 

Всичко това изглежда “обективно”, но далеч не и “положително”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам