Снимка: Профил във Фейсбук
„За истината“ публикува текст на Христо Иванов, лидер на „Да България“ и съпредседател на обединението „Демократична България“ от профила му във фейсбук.
Той беше министър на правосъдието във втория кабинет на Бойко Борисов. Тогава коалиционни партньори на ГЕРБ бяха Реформаторският блок и АБВ. Христо Иванов подаде оставка, след като ГЕРБ и част от Реформаторския блок провалиха проекта за съдебна реформа. Заглавието е на редакцията.
Очаквано,
лъжите, манипулациите и бягството от отговорност продължават. Бойко
Борисов отново се е скрил зад опорката, че „с Христо Иванов така
променихме закона, че прокурорите да си избират прокурори, съдиите –
съдии“.
Да му опресним паметта:
Целта на реформата, за която работих, беше въвеждането на
СЪДИЙСКО самоуправление и поне някаква форма на демократична отчетност
за прокуратурата. Тази реформа беше опит за някакво разклащане на
перверзната концепция за „единна магистратура“, въведена с конституцията
от 1991 г. от бащите на дълбоката държава у нас, при която статутът на
съдии и прокурори е изравнен. Това е структурната предпоставка за
комбинацията от свръховластеност и безконтролност на главния прокурор,
който има ролята на основен гарант за фактическата безотговорност на
олигархичните кланове в днешна България. През 2003 г. Филчев
допълнително циментира това положение, като прокара през зависимия
Конституционен съд (КС) тълкувателно решение №3, с което практически
всички съществени реформи бяха обявени за компетентност на Великото
народно събрание.
Борбата ни за възможната при решение 3/2003
г. диференциация в състава на двете колегии, при която парламентарната
квота в съдийската колегия е по-малка спрямо професионалната, а при
прокурорите – обратно, беше насочена точно в тази посока: да се
гарантира, че съдиите ще могат да се самоуправляват, а за прокурорите ще
бъде подчертано задължението на парламента да упражнява необходимата
доза
демократичен и публичен контрол върху важните решения относно държавното обвинение.
Независимостта
на съда е фундаментална ценност на западната цивилизация и съдийското
самоуправление е структурна гаранция за нея. Професионалната автономия
на прокурора по конкретните дела съществува само доколкото обслужва
справедливия процес и независимостта на съда. По смисъла си тя е корелат
на адвокатската автономия. Това я прави важна, но подчинена и
ограничена. Тя не е самостоятелна ценност и по никой начин не може да
бъде изравнявана (ценностно, нормативно или политически) с
независимостта на съда. По две прости причини: първо,
крайният акт на правосъдието винаги принадлежи на съда (ако бъде
сезиран) и в една държава има толкова правосъдие, колкото може да
„произведе“ съдът (с нивата си на компетентност, независимост и
ефективност). И, второ, прокуратурата има две форми на
огромна власт: едната е да има ексклузивното право да задвижи държавната
репресия срещу гражданите, а втората, и по-голяма, да не го направи и
така да осигури някому пълна безконтролност с всичките произтичащи
зависимости и форми на криминализация на държавата. При централизирания
модел на прокуратурата у нас тези две власти се концентрират в ръцете на
главния прокурор, който не подлежи на пропорционална степен на
демократична, което значи политическа, отчетност.
Точно тази
реформа беше атакувана и осмивана от същите, които сега обясняват, че
едва ли не изборът на Гешев е автоматично и неотвратимо следствие от
„моята реформа“.
Тя беше предадена от Борисов и провалена от ГЕРБ в съгласие с ДПС, БСП, АБВ (и половината РБ).
И
точно заради това предателство казах в парламента, че у нас има
прокурорска република, и си хвърлих оставката. Така че, не, нищо не сме
променяли заедно, г-н Борисов!
И втората лъжа: министърът на правосъдието не бивало да номинира кандидат. Министърът следваше да направи номинация точно за да установи практика на легитимен публичен контрол върху процеса. Разбира се, лична номинация на Данаил Кирилов от ГЕРБ не би се ползвала с никакво обществено доверие. Точно затова, както съм призовавал, министърът трябваше да определи комисия от уважавани юристи, пред която съгласно публичен регламент да бъдат подавани предложения от съответни легитимни професионални и обществени организации и която да препоръча една или няколко кандидатури, които да бъдат технически внесени от министъра във ВСС. Така щеше да има и състезателност, и качество!
Проблемът на Борисов е, че макар да е мобилизирал целия си пропаганден и политически ресурс
да
брани номинацията на Гешев (а скоро и на Цацаров за КПКОНПИ), знае
прекрасно, че това не се харесва изобщо на нормалните хора в ГЕРБ. Знае
че и те като всички останали виждат, че всичко това е престъпление срещу
българската държавност и надеждата на българите за законност и свобода.
Знае, че и те като всички останали разбират, че всичко това се случва
заради все по-отчаяната му зависимост от Сараите на Доган и дълбоката
държава. Знае, и затова са тези лъжи и измислици, театралните атаки
срещу „Демократична България“ и оперетните целувки и прегръдки с
„американските другари“…
И нищо от това няма да свърши
работа. В момента, в който Гешев стане окончателно главен, ще се полеят
интервюта, акции и шегички и цялата бруталност на положението ще лъсне. И
тогава, рано или късно, истинската радикална реформа на прокуратурата
ще стане неизбежна.
Впрочем да използвам повода да отбележа и още нещо: гражданите на републиката не бива да коленичат пред овластените от себе си държавни служители. Не бива дори да изглежда, че го правят. Така мисля аз, с цялото ми уважение. Въпрос на базова конструкция на държавността, в която сме готови да живеем.
