Защо не гласувах нито за Радев, нито за Герджиков

Илюстрация: „За истината“

Изборите за държавен глава приключиха, а резултатът от тях беше в голяма степен предизвестен още след първия тур на 14 ноември. Нямаше как кандидатът на ГЕРБ да спечели битката срещу действащия президент, когото освен социалистите подкрепиха и други партии, основно „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“. След балотажа излязоха гръмки заглавия за победата на Румен Радев. Да, наистина той получи двойно повече гласове, отколкото неговия опонент Анастас Герджиков. 

Но как може да бъде наречена „разгромяваща“ тази победа на фона на 24 процента избирателна активност и гласовете на малко над 1,5 българи?

От другите 5,2 млн. граждани с избирателни права за ректора на Софийския университет са гласували близо 734 хиляди души, а останали 4,5 млн. българи на 21 ноември просто са си останали в къщи. Един такъв резултат дори не изглежда представителен, камо ли да му се пришиват суперлативи.

Загубата на балотажа е лична загуба на професор Герджиков, но тя беше предпоставена от факта, че той е кандидатът на ГЕРБ, за когото гласува и ДПС. В страната ректорът на Софийския университет има преднина пред Радев единствено в Кърджалийския избирателен район, а в чужбина в Турция и Мароко. Въпреки това гласовете на българските изселници в южната ни съседка, които ДПС не можа или не поиска да мобилизира за вота на 21-и, не успяха да стопят преднината на Радев.

И така за първи път в годините на Прехода беше избран президент без гласовете на българските турци,

теза, повтаряна като мантра през годините от елита на създадената от комунистите и ДС партия.

На практика истински двубой между Радев и Герджиков не се състоя. А единственият им телевизионен дебат беше вял, скучен, с клишета и без идеи за приоритети във външната ни политика и без отговор на въпроса необходима ли е промяна на Конституцията за съдебната реформа. И с гаф от страна на действащия държавен глава, който каза: „Крим е руски, какъв да е?“ Изказването му предизвика реакции в Киев, Вашингтон и Брюксел и то в деня, в който ЦИК обяви победата на Радев. У нас те бяха приети по-скоро като буря в чаша вода, отколкото като фалстарт на втория му мандат. Мнозина анализатори и политици са заеха да му адвокатстват, за да му се харесат. А на сайта на руското посолство у нас се появи текст, разпространен от РИА“Новости“. В него председателят на кримската българско-национална културна автономия Иван Абажер заявява, че президентът Радев трябва да посети руския Крим, където ще му бъде оказан „топъл и радушен прием“.

Анализите на президентските избори няма да приключат с повторния избор на Румен Радев за държавен глава. Рекордно ниската избирателна активност на балотажа някои обясняват с умората на хората от избори. Да, но на първия тур тя беше почти двойно по-висока, заради парламентарния вот. Други смятат, че преднината в резултата на действащия президент от 14 ноември е причина избирателят да реши, че и без неговия глас, Радев ще бъде избран. Но хипотезата, че една част от тези 4,5 млн. българи, които не отидоха до урните на 21-и, защото не харесват нито един от двамата кандидати, почти не се обсъжда в публичното пространство.     

Защо моят президент не може да се казва нито Румен Радев, нито Анастас Герджиков.  

На 14 ноември гласувах за Лозан Панов, макар да знаех, че това е кауза пердута. И ако изборите бяха днес, пак нямаше са променя вота си за разлика от други, които си посипаха главите с пепел. Но на балотажа не гласувах, защото ми омръзна през Прехода все да избирам по-малкото зло, както предполагам и на много други българи у нас и зад граница.  

През цялата кампания Радев играеше ролята на лидер на протестите срещу статуквото, корупцията и лъжата в политиката и застана зад проекта на своите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“. Миналото лято той слезе при протестиращите пред президентството граждани, вдигна свита в юмрук ръка и ги призова на битка срещу мафията.

Но той няма морално право да е лидер в тази битка, защото тръгна към изборите и промяната, която издигна като свое знаме, с една дузина агенти на ДС в Инициативния си комитет.

Хора с агентурно минало в бившите репресивни служби на комунистическата държава Румен Радев започна да назначава в администрацията на президентството още през първата година от мандата си и продължи да ги допуска в най-близкото си обкръжение и през следващите. Тези назначения не останаха незабелязани от европейските и презокеанските ни партньори, но в България те бяха коментирани рядко и от малцина анализатори. Как се представяше държавният ни глава във външната политика, където има най-големи правомощия и поле за изява е тема за отделен разговор. От първия мандат на Румен Радев ще се запомнят най-вече постоянните му призиви на различни високи форуми за сваляне на санкциите срещу Русия, наложени заради незаконното анексиране на Крим и Севастопол. И май нищо друго. Сигурно това бе повод Елена Поптодорова да заяви веднага след победата му, че очаква в следващите години президентът да прояви по-голяма свобода и инициатива във външната политика и в политиката по сигурността. Оставям настрани и мълчанието на президента или пустословието му през годините по важни въпроси, свързани с националната ни сигурност, енергийните проекти, разхищението и кражбите на публични ресурси и т.н. Но не може да се преглътне претенцията на Румен Радев да е лидер на битката срещу паралелната държава, създадена тъкмо от Държавна сигурност. Една попфолк певица като Луна единствена постави темата за лустрацията в предизборния дебат, но такава мисъл не може дори да премине през главата на нашия президент. И каква промяна ще ни предложи всъщност той с агентурната си свита, кохортата от блюдолизци и с партии продукт на матрицата?

Да дам гласа си за Радев беше все едно да се откажа от убеждението си, че ДС и задкулисието създадоха фасадната демокрация, олигарсите и мафията и политически проекти, които деморализираха обществото и насадиха трайно негативно отношение към партиите.

Внедрената агентура на бившите репресивни служби във всички власти и на всички нива не позволиха да бъде приет Закон за лустрацията, какъвто беше приложен във всички бивши страни от Съветския блок. Да подкрепя Румен Радев означаваше да се откажа от 30 годишната си журналистическа практика и от каузи, в които съм вярвала и за които съм работила. 

Далеч по-лесно ми е да кажа защо не припознах в лицето на професора от катедра „Класическа филология“ на СУ и два мандата негов ректор през последните години своя президент. Анастас Герджиков безспорно е човек с богата култура и интелект, които не отрича никой дори и избирателите на Румен Радев. Но, както добре знаем, пряка връзка между интелект и морал няма. Имал ли е професор Герджиков морална дилема да приеме президентската оферта на Бойко Борисов и ГЕРБ не можем да знаем. Но той очевидно и без видими угризения през цялата кампания се опитваше да ни убеждава, че е независим кандидат, който няма да отхвърли подкрепата на нито една българска партия или гражданин. Подобен тип поведение не гарантира на обществото,

че ректорът на СУ би могъл да бъде президент, независим от влиянието на управлявалия 12 години държавата премиер с авторитарен стил. И още по-малко, че би се изправил срещу него и останалата корумпирана върхушка и би пооощрил съдебното й преследване.

Като преводач на Аристотел професор Герджиков сигурно споделя заключения на античния философ от съчинението му „Политика“ като това: „Често се случва така, че едно  държавно  устройство, което по закони не е демократическо, се управлява демократично поради обичая и начина си на ръководство, а също и обратно — при други държавното устройство е по закон демократическо, но според начина на ръководство и обичаите си е по-скоро олигархическо“. Или като описаното във Втора  книга:“ Фактът,  че  народът  е  спокоен, въпреки  че  не  участва  в  управлението,  не  доказва,  че  такъв  ред  е правилен.“

Но така или иначе президентът на България, който ще стои начело на представителната власт, нови пет години, се нарича Румен Радев. Дали ще бъде стожер на промяната, роля, която си избра още по време на летните протести миналата година, ще разберем скоро. Сега, както твърди журналистът Асен Григоров пред „Свободна Европа“, е време президентът да отпусне юмрука и да заеме позицията си на държавен глава без „да разпростира“ правомощията си.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам