Около четири милиона килоглама потенциално заразени трупове на свине ще бъдат заровени някъде край Дунав
Българското животновъдство е изправено пред икономическа катастрофа заради разрастващата се епидемия от африканска чума по свинете /АЧС/. На практика заразата е поразила почти цяла Северна България, огнищата на болестта са вече 19, а три общини – Русе, Плевен и Разград, са в бедствено положение. В засегнатите райони се отглеждат една трета от свинете у нас.
Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис официално предупреди, че България може да загуби целия си отрасъл свиневъдство. Андрюкайтис коментира пред БНР, че българските власти не са си свършили работата по отношение на мерките, свързани с африканската чума по свинете. Малко по-късно земеделският министър Десислава Танева се съгласи с оценката на Андрюкайтис и призна, че секторът е под огромна заплаха. Но близката икономическа катастрофа не е единствената лоша новина.
Чака ли ни екологична катастрофа?
По този повод журналистката Генка Шикерова, която преди година направи серия разследвания за дейността на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/, написа във Фейсбук: „Около четири милиона килоглама потенциално заразени трупове ще бъдат заровени някъде край Дунав. Само от фермите в Николово и Бръшлен! За да си ги представите, представете си двеста тира, на които трябва да се намери място под земята. Това е екологична катастрофа!“. Опасенията, че загробването на хиляди животни може да предизвика замърсяване на почви и води, се изразяват и от експерти.
Научните работните посочват, че най-сигурният начин за унищожаване на вируса на АЧС е термичното обезвреждане, т.е. изгарянето, затова е най-добре животинските трупове да се обезвреждат в екарисажи или инсинератори. На работно съвещание в Шумен доц. д-р Владимир Петров от Тракийския университет в Стара Загора предупреди, че при загробване на животните трябва да се спазват изключително стриктни правила и то да се прави далече от вододайни зони, за да се избегнат екологични последици. Вирусът на АЧС е изключително устойчив и може да оцелее до една година, подчерта доц. Петров.
Защо в тази извънредна ситуация не работят екарисажите?
Този въпрос се поставя все по-често и от специалисти, и от фермери, и от граждани. Какви интереси държат затворен екарисажа в Шумен, че даже по време на чумна епидемия не му разрешават да работи?
Шуменския екарисаж беше затворен през май 2018 г. по заповед на областната дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ с мотива, че в предприятието са открити нарушения. Част от въпросните нарушения бяха свързани с хигиената – в едно помещение проверяващите открили паяжини по тавана, а в друго мръсен шкаф. Но подобни нарушения се оказаха достатъчни за Областната дирекция по безопасност на храните да затвори предприятието, въпреки че през него са минали 7 европейски комисии, които винаги са му давали отлични оценки. Формалните причини за спирането на екарисажа изкараха десетки работници на протест преди година, а собственикът на дружеството Мирослав Александров коментира пред журналисти, че се прилага организирана схема за ликвидиране на екарисажа в Шумен, за да се осигури работа на инсинераторите.
„Съвсем умишлено
шуменското предприятие e съсипвано,
въпреки че то е покрило всички международни стандарти за качество и безопасност“, заяви Александров през май 2018 г. и прогнозира, че битката за преразпределяне на пазара ще бъде ожесточена, тъй като дейността по изгаряне на животински отпадъци е за милиони левове. До миналата година по договори с държавата шуменският екарисаж е получавал между 3,5 и 5 милиона лева годишно за обезвреждането на животинска продукция.
Средства, които след това вероятно са насочени към
инсинераторите, които заеха мястото на екарисажите
и спечелиха държавна поръчка за период от три години. Дейностите по събиране, транспортиране и обезвреждане на мъртви животни до 2020 г. са възложени на фирмите „Син кръст 2016“ ЕООД и „Еко БГ СЖП“, които трябва да обслужват цялата страна.
Още тогава обаче Мирослав Александров предупреди, че инсинераторите са направени за извънредни случаи, а не за перманентна дейност и че при една голяма епидемия няма да има кой да обезврежда заразените животни. Само година по-късно прогнозите му се сбъднаха, за съжаление. Инсинераторите имат малък капацитет и работят бавно, затова не се използват при сегашната епидемия, обявиха санитарните експерти. От бранша обясниха, че инсинераторите могат да заредят около 12-13 тона, които се обезвреждат в рамките на 4-5 часа. След това инсинераторът трябва да изстива около 12 часа преди ново зареждане, а това удължава
времето за унищожаване
на отпадъците.
В същото време капацитетът на екарисажа в Шумен е 120 тона на денонощие. Екарисажът във Варна, който също не обезврежда животни, но е в добро състояние, е с 60 тона капацитет на денонощия. Ако двата екарисажа заработят, ще могат да ликвидират труповете от огнищата в Николово и Бръшлен за 5-6 дни, изчисли Александров. Иначе избиването и загробването на животните от големите свинекомплекси ще продължи с месеци, твърдят ветеринарните специалисти.
екарисажа в Шумен под ключ
Областната дирекция по безопасност на храните продължава да държи
Дори в тази извънредна ситуация ОДБХ – Шумен продължава да държи екарисажа затворен. Нещо повече – областната дирекция по безопасност на храните на практика не изпълнява съдебно разпореждане на Върховния административен съд, който отмени заповедите за затваряне на екарисажа. Вече месец след съдебното решение, ОДБХ отказва да изпрати комисия в предприятието и да направи констатация за неговото състояние, така че то да започне работа.
Този мълчалив отказ да се изпълни съдебното решение засилва съмненията за някакви сериозни интереси зад затварянето на екарисажите. Подозренията са, че БАБХ защитава конкретни бизнес интереси и държи затворени екарисажите, за да насочва огромни средства към определени фирми.
Става въпрос за огромни пари, коментират хора от бранша и посочват, че България спечели нотификация от ЕК, с която на страната ни се отпускат 90 милиона лева за борба със заразните болести. Средствата се дават за период от три години за всички дейности по предотвратяване на евентуални епидемии – дезинфекция, почистване, изгаряне и т.н. „Сега тези пари трябва да се усвоят и подозирам, че има замесени хора на всички нива в насочването на тези огромни суми към определени фирми“, казва Мирослав Александров. Той допълва, че е запознал с проблема хора от всички инстанции, писал е жалби и до Европейската комисия, но засега безрезултатно.
Нещата ще се променят
В момента на никого не му пука за случващото се, въпреки епидемията и въпреки огромните загуби за българската икономика, но нещата ще се променят, убеден е Мирослав Александров. „Сигурен съм, че екарисажите пак ще работят, иначе няма да си пазя специалистите и да трупам загуби всеки месец“, казва собственикът на шуменския екарисаж. И допълва: „Властите трябва да ми благодарят, че съм запазил предприятието и не съм го нарязал на скрап. Защото в един момент ще има хора, които ще плачат с кървави сълзи и ще съжаляват страшно за това, което са направили! Става ясно, че да имаш екарисаж вече опира до
националната сигурност“.
Сегашните твърдения на БАБХ, че транспортирането на животните до екарисажите ще разпространи заразата, са абсолютно неоснователни, категорични са хора от бранша. Екарисажът в Шумен има специализирани товарни автомобили, изработени от неръждаема стомана, които са защитени от пробив и с които се пренасят животните до предприятието. По този начин през годините са били унищожени десетки огнища на заразни болести, включително и на много по-страшното заболяване антракс, което е опасно и за хората. Обезвреждането чрез екарисажи е европейски регламент, който трябва да се спазва и в България, категорични са и животновъдите.
Потърсихме мнението на началника на дирекцияпа безопасност на храните в Шумен Катя Райкинска, която издаде заповедите за спиране на екарисажа. От областната дирекция ни обясниха, че Райкинска е много заета и не може да разговаря по темата. Обърнахме се и към пресцентъра на земеделското министерство с въпроса защо не се пускат в действие екарисажите и защо предприятието в Шумен остава затворено въпреки съдебното решение. До края на работния ден в четвъртък отговор не бе получен.
