Културата и славянското писмо не могат да обяснят тази непоклатима лоялност към Русия – едно е да четеш Достоевски, друго е да летиш на МиГ, пише Даниел Смилов анализ за „Дойче веле“ по повод сблъсъка около решението за новите изтребители.
Снимка: pixabay.com
Българският парламент взе правилното решение, но конфронтацията около избора на F-16 премина границите на приличието. При всяка голяма сделка е нормално опозиция и управляващи да са на различно мнение. Но отпорът на БСП и присъдружните ѝ русофилски формации срещу американския самолет е симптом за нещо повече от обикновени политически различия. Очевидно става дума за сблъсък на геополитически визии, които просто бяха облечени в “технически” и “ценови” възражения.
Драма с изтребителите. Защото са американски.
Целта на левицата изглежда е тази: да попречи на България да се интегрира по-плътно в НАТО. Както и да осуети сближаване на нашите военновъздушни сили и на отбранителния ни комплекс със САЩ. Накратко: ако може, да си останем с руската военна техника. А ако това вече е абсурдно 30 години след началото на прехода, поне новата техника да не е американска.
Да, Грипен е много добър самолет, но F-16, като цялостен пакет, е по-функционален от него. Съответно е и по-скъп. От тази (ценово-технологична) гледна точка двете оферти са сравними: плащаш повече, за да получиш повече. Американската обаче има един ключов допълнителен бонус: САЩ са много по-големи производители на оръжие, а освен това са основната страна в НАТО, от която зависи нашата отбрана. Затова е много по-смислено да се обърнем към САЩ – по този начин укрепваме НАТО, интегрираме се военно по-плътно в него, а и установяваме отношения с най-големия производител на оръжие, което при бъдещи покупки може да доведе до по-изгодни цени.
Социалистите на Нинова пропуснаха да видят тези аргументи и мобилизираха цялата русофилска периферия да носи от десет кладенеца вода, за да торпилира сделката. Самата управленска коалиция също изпадна в трудна ситуация, след като 2/3 от самонареклите се „Патриоти” изразиха резерви към покупката и в крайна сметка не подкрепиха правителствената политика. В резултат от което правителството използва скрития си коалиционен партньор ДПС, за да получи мандат от парламента за започване на преговори с американската страна.
Ако се върнем към геополитиката: вярно е, че България има интерес от укрепване на военния капацитет на ЕС. От тази гледна точка Швеция наистина е важна. Но към настоящия момент отбраната на ЕС зависи основно от НАТО и САЩ, а промяна в това отношение не може да дойде от днес за утре. Ние трябва да работим с партньорите ни от ЕС за съвместно военно бюджетиране – тогава всяка година европейските държави ще могат да имат общи поръчки за техника, което ще спестява пари на всички и ще води до закупуване на най-доброто. Интересното е обаче, че тези, които сега са против закупуването на F-16, не са и сред привържениците на засилено военно сътрудничество в рамките на ЕС.
Дебатът за новия самолет съвпадна с искането за оставка на министър Каракачанов заради скандалните му изказвания за ромите. Сами по себе си тези искания са напълно основателни, защото е недопустимо държавно лице да обижда цяла една общост и да ѝ вменява колективна отговорност. Веднага обаче тези справедливи искания бяха представени едва ли не като опит да се спре сделката за самолетите, зер без Каракачанов тя не може да стане. Но тази спекулация е доста безумна. Изцепките на министъра нямат нищо общо със сделката – те просто целят трупане на популярност преди задаващите се избори. А и самото гласуване показа, че “Патриотите” са силно компрометиран параван на истинската управляваща коалиция между ГЕРБ и ДПС.
Необяснимата лоялност към Русия
Като цяло казусът със самолетите е много важен, защото ясно показа необяснимата лоялност на определени партии към субекти извън ЕС и НАТО. Тоест, показа необяснимата лоялност към Русия. Културата и славянското писмо не могат да обяснят тази лоялност – в крайна сметка едно е да четеш Достоевски, друго е да летиш на МиГ. Но част от българските партии продължават да се държат така, сякаш културата и военната индустрия са неразделим пакет. И независимо дали става дума за самолет или за казачок, за естетически стойности или политически принципи, те винаги застават на страната на Русия.
Смешното е, че всичко това се прави уж в името на нашия суверенитет, който в техните очи страда от ЕС и НАТО и разцъфтява под опеката на Русия. Но историята учи друго. Точно обратното всъщност. За разлика от Варшавския договор, ЕС е съюз, в който се влиза и излиза свободно. Тази разлика трябва да се има предвид и при обсъждането на различните самолетни оферти.
Макар че закупуването на F-16 е политически по-доброто решение, то все пак е свързано и с един потенциален риск. Администрацията на Тръмп се интересува много повече от това дали партньорите ѝ си плащат сметката за НАТО, отколкото от това дали спазват демократичните ценности и върховенството на правото. И все пак купуването на самолети от САЩ не бива да се мисли като купуване на индулгенция за минали и бъдещи политико-икономически безобразия. Това би трябвало да се заяви ясно, защото мнозина сигурно си мислят, че като купим самолетите, ще е нормално да обиждат ромите от държавната трибуна, а аферата КТБ ще се забрави.
