Защо сграда в Дряново се оказа едновременно „опасна“, „безопасна“ и запечатана?

Оказва се, че резултатът от експертната оценка на една и съща сграда може да е различен в зависимост от това, кой оценява и с каква цел

Централният площад в Дряново
Снимка: Google Street view

Директорът на Регионалната здравна инспекция в Габрово д-р Николай Пенчоков е превишил пълномощията си, като е разпоредил да бъде запечатана сградата, която обитава читалище „Дряновска пробуда-2008“ в Дряново. Заповедта има две основания – писмо от кмета на Дряново и проверка, назначена от самия Пенчоков, която не е констатирала нередности.

Сграда опасна и безопасна

Една сграда може да бъде едновременно опасна и безопасна, в зависимост от това, кой оценява нейните качества и за какви цели са възложените експертните оценки, се подразбира от материалите по делото, което ръководството на дряновското читалище завежда в Административния съд в Габрово срещу заповедта на директора на Регионалната здравна инспекция в града. А от материали, с които „За истината“ разполага, става ясно, че имотът, който е публична общинска собственост, е повод за конфликти между Община Дряново и „Дряновска пробуда-2008“ от лятото на 2016 г.

Предисторията

През 2014 г. тогавашният кмет на Дряново издава заповед за предоставяне помещения от първи етаж в общински имот на читалище „Дряновска пробуда-2008“. През 2015 г. за кмет на Дряново е избран Мирослав Семов, а през лятото на 2016 г. е възложена проверка за състоянието на сградата на проектант, която приключва със заключение за компрометирана носеща конструкция. По-късно това заключение се потвърждава от общинска комисия. В отговор от читалището наемат независим проектант-конструктор, на когото възлагат да инспектира здравината и сигурността на имота. Тази проверка завършва с напълно противоположно заключение: „конструкцията е здрава и може да понесе своите товари“.

Две години по-късно

На 1 август т.г. кметът на Дряново Мирослав Семов издава заповед, с която прекратява договора на Общината с НЧ “Дряновска пробуда-2008“ за безвъзмездно ползване на общинския имот. Единият от мотивите му е, че заповедта за предоставяне на помещенията от 2014 г. и договора, който я следва, са без правно основание. Защо Семов установява, че имотът е отдаден незаконно две и половина година, след като е кмет на Дряново, не е ясно.

Вторият му мотив има сериозно основание – Общината е спечелила проект по Програма за развитие на селските райони за ремонт на сградата и тъй като предстоят строителни дейности, тя трябва да бъде освободена.

На следващия ден, 2 август 2018 г. Мирослав Семов известява читалищното ръководство с нотариална покана, че в седемдневен срок трябва да освободят помещенията. Към поканата е приложена и заповедта му от предишния ден. А на 3 август т.г. изпраща писмо до РЗИ Габрово, с което информира директора на инспекцията за становище относно състоянието на постройката, която ползва читалището. Това е становището на общинската комисия от 2016 г., в което се казва, че „има множество увреждания по носещите елементи“.

Запечатване заради писмо

Оттук насетне събитията се развиват със завидна за българските институции бързина. Само за седмица между Дряново и Габрово се разменят три писма, прави се една проверка на място и се издават две заповеди – с едната читалището се запечатва, с другата се потвърждава спирането на имота от екплоатация.

След като получава писмото от кмета, на 7 август т.г. директорът на РЗИ Габрово Николай Пенчоков разпорежда проверка на място от здравни инспектори. Проверката приключва с протокол от същата дата, в чиято констативна част е посочено „На основание писмо на община Дряново от 3.08.2018 г. сградата в която се помещава читалище „Дряновска пробуда“ е негодна за експлоатация и образователни цели.“ В указателната част на същия протокол е разпоредено: „Спираме експлоатацията на читалище Дряновска пробуда. Да се счита от 8 ч. на 8.08.2018 г.“

На следващия ден председателят на читалището Йордан Млъзев уведомява здравната инспекция, че в разпоредения ден и час читалището е преустановило дейност и депозира възражение, с което моли за разрешение да бъде подновена дейността. Възражението е позовано на конструктивно становище от 12 юли 2016 г. на независим проектант-конструктор, в което се твърди, че “дървените гредореди са в много добро състояние. Не се наблюдават пукнатини или провисвания на таваните. Не се наблюдават пукнатини по стените. Носещата конструкция на стълбището между двата етажа е монолитна, стоманобетонова, и също е в много добро състояние. Носещата конструкция на втория етаж е аналогична на първия. Няма нарушени или деформирани носещи или конструктивни елементи“.

Заключението на проектанта е: „Носещата конструкция на сградата може да изпълнява своето предназначение за постоянни или временни товари“.

Разминаване. И какво от това?

Явното разминаване между констатациите на общинската комисия и независимия проектант не остава незабелязано от директора на габровската РЗИ и в деня, в който запечатва читалището, той препоръчва на кмета на Дряново да възложи независима и актуална експертиза. В това писмо, от 8 август т.г., д-р Пенчоков подчертава, че дължимата процедура е по чл. 195-196 от Закона за устройство на територията и че именно кметът е компетентен да извърши необходимите действия.

Въпреки, че Пенчоков установява, а с писмото до кмета на Дряново признава, че двете технически заключения са в пълно противоречие, той потвърждава спирането от експлоатация на имота, в който работи читалище „Дряновска пробуда-2008“. Заповедта му е мотивирана с конструктивното становище от юни 2016 г., според което сградата е силно амортизирана и с множество увреждания. Заключението, което сочи постройката като безопасна, не е взето под внимание.

Казусът отива в съда

„Директорът на РЗИ Габрово е констатирал че пред него са представени две конструктивни заключения, изготвени две години преди да бъде сезиран, и най-важното с противоречиво съдържание. Той самият е стигнал до извода че е необходима актуална към датата и независима експертиза, която следва да установи действителното състояние на носещата конструкция на сградата. Без да попълни административната преписка с необходимите доказателства и при неизяснени факти и обстоятелства, той е постановил административен акт, с който е приключил преписката“, пише в съдебното решение на Административен съд Габрово от 19 октомври т.г. Съдът отчита, че ако не са допуснати процесуалните нарушения от страна на д-р Пенчоков, „крайният административен акт би могъл да бъде друг“, т.е. читалището нямаше да бъде принудено да затвори врати.

Съдът констатира пороци и при самото оформяне на протокола от проверката, като се позовава на Закона за здравето, в който е разписано какво трябва да съдържа протокол от здравна инспекция. Документът има две части – констативна и указателна. В констативната се описват инспектирания обект, факти и обстоятелства, установени при инспекцията, както и констатирани нарушения. В конкретния случай здравните инспектори са се ограничили до една единствена констатация: „На основание писмо на община Дряново от 3.08.2018 г. сградата в която се помещава читалище „Дряновска пробуда“ е негодна за експлоатация и образователни цели.“ „Така изписания текст буди недоумение, тъй като е невъзможно една сграда да е негодна за експлоатация поради наличие на писмо“, смятат административните съдии.

Инспекторите не са изпълнили задължението си да посочат какво са установили при инспекцията, няма и констатирани нарушения. „Следователно при извършената инспекция държавните здравни инспектори не са установили никакви факти и обстоятелства, нито са констатирали каквито и да било нарушения“, пише още в решението на съда.

Друг задължителен реквизит в протокола от здравна инспекция е указателната му част. В случая и тя не отговаря на изискванията, тъй като „не съдържа задължителни предписания за отстраняване на нарушения, сроковете за тяхното отстраняване и отговорното за това лице“, което „вероятно се дължи на факта, че в констативната част не са отразени констатирани нарушения“.

Директорът на РЗИ Габрово е бил длъжен да изследва какви факти и обстоятелства са констатирали здравните инспектори на място и дали са установили нарушения, които да налагат спиране на експлоатацията на конкретния обект. „Тъй като в случая инспекторите не са констатирали никакво нарушение, е следвало да бъде отменено предписанието за спиране експлоатацията на обекта“, постановява съдът.

Освен че инспекция на практика не е направена, то извън правомощията на здравните инспектори е да проверяват дали носещата конструкция на сградата е компрометирана. „В тяхната компетентност е да инспектират спазването на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение и от тях не се очаква да притежават специални познание в областта на строителството“, е тълкуванието на съда, с което заповедта за затваряне на читалище „Дряновска пробуда-2008“ е обявена за незаконосъобразна, в резултат на което е отменена.

Решението на Административен съд в Габрово подлежи на обжалване.