Защо Гешев трябва да бъде отстранен

Настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) прави всичко възможно отстраняването на Гешев да не се случи. А прокуратурата и нейният ръководител имат един основен политически проблем, пише Даниел Смилов в анализ за „Дойче веле„.

Малцина вярват, че процедурата по отстраняване на Иван Гешев във ВСС, която бе задействана от министърката на правосъдието Надежда Йорданова, ще даде резултат.

Настоящият състав на ВСС прави всичко възможно отстраняването на шефа на прокуратурата да не се случи: например с решението да се разглеждат деяния на Гешев само от времето на мандата му като главен прокурор, което освен доста ограничително е и изключително странно. Все пак някой може да урони престижа на съдебната власт и с действия преди да е заел последния си пост, които стават публично известни след заемането му. При всички случаи едно такова решение само подклажда съмненията, че ВСС се опитва да скрие някакъв скелет от гардероба на главния прокурор в собствения си килер.

Основният проблем на Гешев

Скелетът е метафора за проблем. И ако някои от дисциплинарните и наказателноправни проблеми на Иван Гешев ще се обсъждат от ВСС, то има един основен политически проблем с ръководството на прокуратурата, който със сигурност ще остане извън вниманието им. Този проблем не се състои в това, че мнозинството в парламента и мнозинството от гражданите искат от поне година той да напусне поста си. Разбира се, и това е политически проблем за Иван Гешев, но той е просто следствие на другия, далеч по-дълбинен.

Този дълбинен проблем е, че главният прокурор иска да убеди обществото в политически и житейски несъстоятелни и неправдоподобни тези. Той се е превърнал в модерен Кашпировски – известния екстрасенс от късния соц, който облъчваше през националната телевизия народонаселението с позитивни мисли, въпреки тихото загниване на обществено-политическата ситуация. Колкото Кашпировски спаси соца, толкова и Иван Гешев ще успее да изчисти и изпере образа на управлението на Борисов чрез активизъм в полза на неправдоподобното.

Казусът с Божков е показателен

Казусът с хазартния бос Васил Божков е показателен в това отношение и може да се използва като илюстрация на проблема с публичната функция на прокуратурата. Нейната версия по този случай е изключително неправдоподобна. Твърдението ѝ, че Васил Божков и Държавната комисия по хазарта (ДКХ) са сформирали ОПГ зад гърба на министъра на финансите и премиера, за да ощетят бюджета с 700 милиона, е prima facie несъстоятелно поради поне три причини:

• ДКХ е орган, подчинен на министъра на финансите, който може по всяко време да уволни ръководството и състава на комисията и да назначи нови хора в нея;
• ДКХ е давала не само годишни отчети за дейността си на министъра, но и му е докладвала за данъците и таксите, плащани от големите хазартни дружества поне на месечна база;
• Не е възможно при съставянето на бюджета „дупка“ от над сто милиона годишно да не бъде забелязана от министъра на финансите и това да продължава пет години.

Въпреки тези очевидни възражения, прокуратурата продължава да настоява, че е доказала точно тази неправдоподобна версия на нещата, което означава, че е отхвърлила далеч по-логичния вариант, за който самият Васил Божков си признава. А именно, че той е бил изнудван от властта и охотно или не се е съгласил срещу големи подкупи за Владислав Горанов и Бойко Борисов да продължи бизнеса си при по-добри данъчни условия, гарантирани му от най-високо място.

Прокуратурата твърди, че няма доказателства за конспирация и ОПГ между Божков и най-високите етажи на властта (т.е. Борисов и Горанов). Това явно е така според нея, защото тези етажи “категорично отричат”, че са вземали подкупи. А и прокуратурата доскоро просто отказваше да разпита Божков и да вземе предвид неговите твърдения. Организирането на разпит на дубайския беглец онлайн все още се оказва невъзможно за нашите разследващи, макар че европейската прокуратура вече е успяла да разговаря с него.

Какви са доказателствата, че Борисов и Горанов са невинни?

Вярно е, че няма изтекъл в публичното пространство снимков или видео материал, който да уличава директно Борисов или Горанов във вземане на подкупи. Но въпросът е какви доказателства има прокуратурата в защита на своята неправдоподобна версия, които не само да я потвърждават, но и да изключват другата по-правдоподобна версия?

Тук, разбира се, можем да анализираме само публично известното като събрана информация. Но и това е важно, защото това е информацията, върху която обществото изгражда мнението си. И ето какво се получава по отношение на двете версии:

• Кой е давал подкупите?

По този въпрос и двете версии съвпадат. Васил Божков е подкупвал и за това самият той представи информация за теглени големи суми в кеш (регулярно). Също така има и свидетели, които твърдят, че с такива суми той е отивал за срещи в МФ.

• Кой е получавал подкупите?

Тук прокуратурата твърди, че определени служебни лица от ДКХ са злоупотребявали с властта си в полза на Божков и че други лица от ДКХ направо са сформирали ОПГ с Божков за ощетяване на бюджета. Какви са доказателствата за тези твърдения поне публично не е извесно – не са изтичали и някакви снимки или записи, на които да става ясно, че Божков е давал пари или някакви други материални облаги директно на тези обвиняеми. Ако има такива доказателства, прокуратурата само ще спечели ако ги оповести.

Версията на Васил Божков е, че е давал подкупите в големи размери директно на Горанов, а в малки размери – на пиарката на Борисов. „Нито един суджук не е достигнал до премиера“ – това е ясно. Но все пак има свидетелства за множество регулярни срещи между Божков и Горанов в МФ, на които според прокуратурата Божков отивал, носейки само пура.

Засега няма снимков и видео материал от тези срещи. Но и изброеното е достатъчно, за да се види, че публично известното за правдоподобната версия на Божков и за неправдоподобната версия на прокуратурата е общо взето сходно или едно и също. То доказва колкото едната версия, толкова и другата. Нещо повече, поне в публично известното има повече фактология във версията на Божков, отколкото в мистериозното ОПГ между него и ДКХ, което се опитва да докаже прокуратурата.

Прокуратурата защитава версията на бившите управляващи

Ето това е същественият политически проблем на Иван Гешев. При сходна информация и фактология подопечните му избират да защитават версията, която е максимално изгодна за бившите управляващи от ГЕРБ по ключови казуси. Това е по същество адвокатска, а не прокурорска функция.

За да се разсеят тези съмнения е необходимо истинско, безпристрастно и професионално разследване на хазартния скандал. Но също и на поредица от други, голяма част от които са в списъка на министър Рашков с над 100 сигнала, по които се чакат реални действия от прокуратурата. Както в случая „Божков“, ако прокуратурата е толкова убедена в собствената си определено неправдоподобна версия, тя трябва публично да покаже доказателствата, които има за нея, за да убеди и обществото. Докато това не се случи, усещането за нова инкарнация на екстрасенса Кашпировски няма да изчезне.

В рубриката “Мнения” представяме различни гледни точки, които не непременно отразяват или съвпадат с редакционните позиции на “За истината”.