„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле„.
Ако планът на Пеевски беше успял, номинално щеше да управлява ГЕРБ, а реално конците щеше да дърпа самият Делян Пеевски. Основният въпрос е защо Ахмед Доган провали плана на Пеевски.
ДПС отвори нова страница в българската политика – лидерът му Делян Пеевски, който държи да е председател, а не съпредседател на Движението, написа любовно писмо на почетния му председател Ахмед Доган. Синовна обич и уважение, съчетани с клетви за вярност, са смисълът на дългичкия текст. А където има любов, има и омраза – в случая с г-н Пеевски тя е насочена към „дерибеите“ в Движението, които бяха открити от него и съмишлениците му в последните дни. Един безспорен „дерибей“ бе посочен в лицето на Рамадан Аталай, макар че не стана ясно с какво той е заслужил това нелицеприятно етикетиране.
Политика на любовта и омразата
Като цяло, политиката на любовта и омразата в България може да се обобщи по следния начин:
– Ахмед Доган и Делян Пеевски се обичат, но не могат да се понасят и си говорят с публични писма и посредници;
– Бойко Борисов и Делян Пеевски не се виждат официално, но изглежда се обичат по своему, дори когато се карат;
– ГЕРБ и ПП-ДБ се мразят искрено и безрезервно, но ГЕРБ искат да управляват само заедно;
– ИТН са мразени от всички (с основание), а те мразят най-много ПП-ДБ. Но като цяло ИТН са добри в капитализиране на омразата, особено тази към ПП-ДБ;
– „Възраждане“ уж мразят ГЕРБ и ДПС, но обичат да им угаждат. Най-искрено те мразят ПП-ДБ, които им отвръщат абсолютно реципрочно. Но Костадинов въпреки това иска да управлява с ПП-ДБ в коалиция Анти-ГЕРБ/ДПС;
– БСП в момента мрази основно Калоян Методиев;
– При „Величие“ и любовта, и омразата са велики, но необясними.
И с просто око се вижда, че в ДПС има дълбоко напрежение и дори разделение между Делян Пеевски и Ахмед Доган. Единственото, което не е известно, е каква е причината за тази нелюбов. Конкретният повод, по който нещата се взривиха, беше гласуването на кабинета на ГЕРБ: Доган даде инструкции да се гласува „против“, а Делян Пеевски беше категорично „за“. По същото време течаха и неразбираеми с публични аргументи процеси на разделение във „Величие“, които оставиха съмнение, че достатъчно депутати от тази формация са били убедени по един или друг начин да подкрепят правителството на ГЕРБ. С действията си Доган всъщност предотврати този сценарий, като отцепи достатъчно депутати от ДПС да гласуват против. Така „Величие“ станаха (или по-скоро си останаха) непотребни.
Интересното в случая е, че Бойко Борисов и ГЕРБ са били просто инструменти в плана на г-н Пеевски да състави правителство на България. Именно инструменталната подчиненост на ГЕРБ всъщност е превърнала намесата на д-р Ахмед Доган в последна преграда между Пеевски и официалното управление на страната. Ако планът на Пеевски беше успял, правителството на ГЕРБ щеше да зависи както от гласовете на ДПС, така и от способностите на Пеевски да убеждава депутатите от „Величие“ и други като тях. Тоест, номинално щеше да управлява ГЕРБ, а реално конците щеше да дърпа г-н Пеевски.
