Парк Аязмото носи името на своя създател – първият старозагорки митрополит Методий (със светската фамилия Кусев). В продължения на години той залесява дърво след дърво на един гол баир, който през годините се превръща в уникален парк с ценни дървесни видове, заради които е обявен за паметник на недвижимото ландшафтно изкуство. През февруари 2025 г. се навършват 130 години от началото на създаването на парк „Митрополит Методий Кусев“.
Основният въпрос в навечерието на тази годишнина е ще запази или ще изгуби своя статут на недвижима културна ценност този парк.
Втората вероятност е голяма, защото в последните десетилетия редките видове започнаха да изчезват, постепенно дърветата бяха обхванати от паразитни растения, които бавно ги унищожават, а короядът и сушата ги довършват. Почти изчезнаха и сърните, които в миналото се разхождаха свободно в парка.
А вината за негативната му трансформация е изцяло на община Стара Загора като собственик на парка, която неглижира грижата за него, особено в последните десетилетия.
Преди осем години Аязмото беше включено в зоната за въздействие на Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. По програмата „Региони в растеж“ на ЕС за изпълнението на проект за реконструкция на парка беше отпуснато финансиране в размер на 7 млн. лева. А през 2017 г. фирмата „Водстрой 98“, свързвана с името на Делян Пеевски, спечели търга за изпълнител на проекта. В края на същата година започна и ремонта,
но без ПУП-План за регулация и застрояване, какъвто изисква чл. 108(1) от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Във възникналата тогава обществена дискусия по темата архитект Петър Киряков като съсобственик на проектанта ДЗЗД “Ландшафтна архитектура и дизайн“ заяви в интервю за програма „Хоризонт“ на БНР, че техният проект е напълно законен, защото не предвижда промени в парка, а само възстановяване на съществуващи елементи. За тази цел имало действащ устройствен план на парка от 70-те години на миналия век. А ПУП – ПРЗ трябвало да бъде изработен, за да гарантира, че няма да има никакви промени в историческата част на парка, която е под защитата на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Същото заяви на пресконференция през 2017 г. и Виктория Грозева – главен архитект на общината тогава:
„С цел да не се реализират в бъдеще строителни проекти в парка е възложено създаване на Проект за устройствен план“.
Подробният устройствен план на Аязмото oбщинcĸaтa aдминиcтpaция e пopъчaлa на ДЗЗД „Tpeйcпpoeĸт“ ĸaтo чacт oт eĸипa, paзpaбoтил Интeгpиpaния плaн зa гpaдcĸo възcтaнoвявaнe и paзвитиe, заради скандалния начин, по който е придобил диплома от Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Текст на Off news по темата ТУК
За първи път Подробният устройствен план на парка е предаден на Общината на 19 октомври 2013 година, за втори с протокол на 03 март 2015 година. На сайта на Общината обаче е обявен едва три години по-късно – едва през март 2018 година. Забавянето архитект Кирев и кметът Живко Тодоров обясниха през 2018 г. с дългия период на съгласуването на проекта с Националния институт за недвижимо културно наследство, необходимо заради статута на парка като паметник на ландшафтното изкуство.
Оказва се обаче, че в Националния документален архив на Института няма данни за постъпване и съгласуване на такъв проект.
Това става ясно от отговор на Института до инж. Радка Кусева от родовата фондация „Митрополит Методий Кусев“.
Шест години по-късно старозагорската общественост така и не разбра платен ли беше този проект и защо, ако не е бил приет от възложителя?
Ако възложителят е имал забележки, защо проектът не е върнат за доработване и не е бил процедиран докрай?
И защо е възложен на архитект, който не е лицензиран да работи с паметници на културата?
Още по-странно е, че през април 2023 г. община Стара Загора е сключила договор с „Национална агенция за териториално устройство“ ООД за изработване на ПУП-План за застрояване на парк Аязмото. Срокът е 90 календарни дни като в тях не влизат сроковете и периодите за предоставяне на изходната информация, съгласуване, обществено обсъждане и пр. Най-интересното е, че избраното дружество е собственост на Александър Кирев и неговата съпруга Даниела Запрянова,
тоест след като веднъж се провали и проектът му не бе приет, сега архитект Кирев работи новия ПУП на парка. А най-скандалното е, че проектът на Кирев е бил предаден за предварително одобряване от експерти на Общината и върнат за корекции, доработване и допълване.
Това пише в отговор на ресорния зам. кмет арх. Мартин Паскалев до адвокат Магдалена Овчарова – общински съветник от групата на ПП-ДБ. На последната сесия на Общинския съвет тя уведоми своите колеги, че арх. Паскалев й е отказал достъп до договора и кореспонденцията между общината и дружеството с мотив, че в договора фигурират и други възложени устройствени проекти на арх. Кирев като този за парк „Бедечка“ и за централната градска част.
Този факт е скандален сам по себе си, защото подобен вид информация не може да бъде тайна за общинските съветници,
чиято основна функция е да контролират дейността на кмета, неговия екип и администрация. На зададените му устно въпроси по време на сесията от Магдалена Овчарова, арх. Паскалев не отговори. Пред съветниците той заяви, че разработката на екипа за Аязмото не е била задоволителна, не са разбрали какво се търси, опитите за комуникация между екипа и общината са се провалили и работата по проекта е прекратена. Но не и договорът с арх. Кирев и съпругата му, защото трябва да бъде завършен ПУП на централната градска част, а за парк „Бедечка“ се водят дела. Досега не е имало плащания по договора, разплащания ще има само за извършената работа, обясни зам. кметът. Но най-важните въпроси останаха без отговор. Например:
Кой и защо избра дружеството на арх. Кирев за изработването на проекта за Аязмото?
Договорът за възлагане на нов ПУП ли е или е анекс към стария и не влязъл в сила договор на арх. Кирев?
Какво в разработката е било незадоволително?
Защо не е била възможна комуникация между възложителя и изпълнителя?
Защо работата по проекта е прекратена и ще има ли плащания към изпълнителя?
Водени ли са протоколи по време на заседанията на Експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ), на които трябва да е обсъждан този и други проекти?
Но най-важният от всички въпроси е липсват ли 400 декара от територията на парка, която е общо 3200 декара по документи от 1996 г?
Този факт арх. Кирев установи още при работата си върху първия проект за ПУП-ПРЗ на Аязмото? А може точно това е причината приемането на този устройствен план да се бави повече от едно десетилетие? Защото възложителят знае добре, че това е важен въпрос, който няма как да бъде подминат при общественото обсъждане и приемането на проекта. След ремонта на парк „Митрополит Методий Кусев“ за 7 млн. лв. и превръщането на източната му алея в улица с маркировки,
хората започнаха да подозират, че се подготвя разширяване на застрояването в северната част на парка над Пивоварната „Загорка“, където от години изникват заградени луксозни частни имоти. По време на втория си кметски мандат Живко Тодоров обеща всичките незаконни вили, построени в рамките на парка да бъдат съборени, ама и досега не са.
Едно решение на ОбС отпреди години също стои неизпълнено, а именно да бъде съборена незаконно издигната ограда около някогашната резиденция на ОК на БКП в Стара Загора, сега частна собственост.
Неясен е и статутът на полуразрушения ресторант на върха на Аязмото, където някога е била монашеската килия на дядо Методий.
Общината предостави с решение на ОбС мястото на старозагорската митрополия за срок от десет години. Този срок измина, но руините стоят, а идеята на владиката и епархийския съвет там да бъде построен музей на митрополитите на Стара Загора остана нереализирана. Не стана ясно на гражданите още тогава и защо на всички митрополити, голяма част от които са били сътрудници на ДС, а не само на дядо Методий.
Всички тези факти показват, че управата на града не осъзнава уникалността на този парк, който изглежда като естествена гора и това е най-големият му чар. От действията на собственика не личи общината да търси надграждане на проектираното някога от най-добрите градинари като Даниел Неф. Това надграждане трябва да е заложено във визията за устройствения план на Аязмото, какъвто паркът няма и до днес. А лъжата, използвана като оправдание през годините за липсата му, няма да бъде забравена от старозагорци.
