BG | EN

Законът за насърчаване на инвестициите – стопиране в последния момент

Историческата сграда на Народното събрание в София
Снимка: Свилена Ганева

„За истината“ публикува анализ на Александър Асенов от сайта „Еcovarna.info“

Приетият от 49-ото Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите предизвика сериозна обществена опозиция още на етапа на обсъждане в Народното събрание.

На фона на обществени протести в цялата страна и публично изразените негативни експертни становища, законът бе приет от парламентарното мнозинство без да се отчете  всеобщото недоволство. Закономерно върху голяма част от приетите промени беше наложено президентско вето с мотиви, близки до отразените в обществените протести.

Буквално в последния ден от дейността на Народното събрание беше направен опит, в извънредно заседание, ветото да бъде преодоляно.

Не беше постигнато необходимото парламентарно мнозинство от 121 народни представители, като единствено депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ДПС гласуваха „за“ повторно приемане на промените, а останалите парламентарни групи бяха „против“.

С това, подложените на президентското вето законови промени бяха окончателно отхвърлени, поне при мандата на действащото 49-то Народно събрание.

Какви бяха спорните разпоредби

Определен кръг приоритетни инвестиционни проекти – стратегически или от национално значение да бъдат обслужвани от администрацията в срокове, които са с една втора по-кратки от предвидените в съответния нормативен акт.

Най-голямо притеснение предизвиква обстоятелството, че тези съкратени срокове се прилагат включително за издаване на становища или при провеждане на консултации по Закона за опазване на околната среда в хода на процедурите по екологична оценка или при оценка на въздействието върху околната среда.

Когато компетентните органи не се произнесат или не изразят становище в указания срок, това ще се смята за мълчаливо съгласие т.е. инвестиционното намерение или конкретния проект се считат одобрени.

Разширява се определението на „обект със стратегическа важност“, като се допуска определянето на такива обекти с решение на Народното събрание

Увеличава се от 5 на 10 години срокът, в който решенията по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), респективно решението да не се извършва ОВОС, губят правно действие, поради това, че не е започнало осъществяването на инвестиционното предложение. В същото време действието на подобни решения, приети до влизане в сила на закона, се удължава с до 10 години от датата на издаването им.

Отпадането на двуинстанционния съдебен контрол върху административните актове и по специално решенията, свързани с процедурите по ОВОС и екологична оценка

По отношение на предложените изменения могат да се направят редица възражения, между които и изложените в президентското вето.

Определянето и административното обслужване на отделни обекти и проекти, като  стратегически важни или такива от национално значение, предполага провеждането на предварително и задълбочено проучване на въпросите от компетентността на администрацията, както и становището на обществеността, т.е. максимално широк кръг, чиито права и законни интереси може потенциално да бъдат засегнати.

Ускоряването на процедурите във връзка с обектите със стратегическо и национално значение не може да става за сметка на защитата на здравословната околна среда и достъпът до правосъдие.

Съкращаването на сроковете по отношение на процедурите по Закона за опазване на околната среда при реализацията на приоритетни инвестиционни проекти застрашава постигането и гарантирането на стандартите при опазване на околната среда и човешкото здраве. Подобно рязко свиване на сроковете за произнасяне, извършено без задълбочено изследване и без мерки за укрепване на капацитета на администрацията, представлява риск за качеството на извършваните оценки, а оттам и за цялостната ефективност на превантивните процедури.

На още по-голямо основание въвеждането на нетипична за административния процес законова презумпция за мълчаливо съгласие при непроизнасяне на органа в срок е в разрез с духа и принципите на екологичното законодателство и по специално превантивните принципи за опазване на околната среда и човешкото здраве.

Недопустимо е именно по въпросите, свързани с околната среда и човешкото здраве, които  най-широко засягат обществения интерес, да бъдат въвеждани изключения от общия принцип за двуинстанционния съдебен контрол върху административните актове. В този смисъл трябва да се гарантира произнасяне на независим съд, както по законността на решенията на административните органи, така и възможност засегнатите страни да активират съдебния надзор над законността на издаваните първоинстанционни съдебни решения.

Удължаването на срока на валидност на вече изтекли или изтичащи екологични решения безспорно ще даде отражение върху реализирането и скоростта на развитие на инвестиционния процес, но залогът не трябва да бъде нарушаването на конституционното право на гражданите за здравословна и благоприятна околна среда. Не бива да се пренебрегват и съмненията, че чрез подобно удължаване на сроковете реално възниква опасността за „съживяване“ на проекти, които са предизвиквали обществено недоволство.

Не на последно място, при приемането на закона са били

допуснати съществени процесуални нарушения

които резюмират вече „утвърдени“ парламентарни практики.

Повечето от спорните изменения са предложени след приемането на първо четене на основния законопроект на Министерски съвет.

Предложенията са направени от група народни представители от ГЕРБ-СДС и ДПС, като те са извън обхвата и мотивите на приетия на първо четене законопроект. Предложенията са свързани основно с промяната на други закони и по-специално ЗООС, ЗУТ и ЗЕВИ.

Поради постъпване между двете четения, предложенията са гласувани от Народното събрание само веднъж, което противоречи на императивното изискване на Конституцията законите да се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват в отделни заседания.
По предложенията на народните представители не е проведено обществено обсъждане, липсва предварителна оценка на въздействието, надлежна обосновка на всички аспекти от предложенията, както и финансова обосновка.

Нещо повече – по отношение на предложените изменения беше изразена категорична негативна позиция както от страна на обществеността, така и от отделни експерти, като тя не беше отчетена по никакъв начин при приемането на законопроекта.

Общественият интерес беше опазен в последния момент и то основно поради липсата на необходимото мнозинство от страна на първоначално подкрепилите го парламентарни групи. Въпреки това налице е положителна практика – когато обществените нагласи са адекватно изразени и аргументирани, да повлияят на публичните институции, а президентът и мнозинството в Народното събрание в крайна сметка да вземат обосновано решение, съобразено с публичния интерес.


Тази статия е създадена от „Обществен център за околна среда и устойчиво развитие“ (ОЦОСУР) в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с несторанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на ОЦОСУР и не непременно са споделени от „Про веритас“.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси

Антикорупционната комисия уличи кмета на Горна Оряховица Николай Рашков в конфликт на интереси, заради това, че е подписал договор за продажбата на общински имот с фирмата на майка си.

Ива Лазарова, ИРПС: Нужно е будно гражданско общество

Ива Лазарова е изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, чиито усилия са насочени към разработване и прилагане на механизми за отчетност на публичните институции. Ива е от тези, които почти не спят по време на избори и които влагат сърцето си, енергията и интелекта си в името на едно по-здраво, подредено и осъзнато общество.

Рая Назарян бе избрана за председател на НС с гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Има такъв народ“

Кандидатурата на Рая Назарян(ГЕРБ-СДС) бе представена от народния представител от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова и приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Има такъв народ".

Още анализи

Малкият зъл демон на популизма

Прогресът на "Величие" - неподражаем миш-маш от патриотично, проруско, про-силна ръка, про-ще стане по-хубаво - отваря и у нас вид портал, през който се шмугва малкото зло демонче на популизма, пише Ивайло Нойзи Цветков.

Гневът може да докара нов „спасител“ – например Радев?

Заради огромния гняв от повтарящи се избори, един нов "спасител", като президентска партия на Радев, има потенциал да измести дори ГЕРБ от първото място и да помете малките формации. Има ли шанс за стабилно управление?

Лъжи и манипулации: как „Величие“ иска да подчини медиите

"Величие" излиза от риалити шоуто "Исторически парк" и отива на големия публичен екран. Там се бори за ексклузивни права - без корекции, забележки и критики. А това се постига само с открита война с медиите.