Икономическата изгода за индустриалците от отглеждането на норки в България е факт. Как изглежда обаче ситуацията от гледна точка на екологията и жителите на населените места в близост до фермите?
От няколко години американската норка (Neovison vison) се отглежда в в България индустриално за добив на кожи . Най-старата ферма е във варненското с. Любен Каравелово, а най-голямата – край старозагорското село Маджерито e създадена от дружеството „Фармпро“, свързано със собствениците на компанията „Градус“.
В инвестиционното предложение на „Фармпро“ е заложен
капацитет от 400 хил. животни,
като за миналата година броят на отглежданите норки е достигнал около 120 хил. С добива на ценни кожи крупните индустриалци от Стара Загора Иван и Лука Ангелови затварят и производствения цикъл от птицефермата си, с което решиха свой стар и много болен проблем за унищожаването на отпадъците от производството на пилета.
Още първите години след откриването на фермата жителите на най-близкото с. Маджерито най-напред започнаха да се оплакват от постоянна и силна миризма, а след това и от
набезите на избягалите норки
от фермата, които изяждат пилетата и зайците им. Днес, пет години по-късно в селото почти не са останали хора, които да отглеждат домашни животни в дворовете си. Но норки в селото и землището му се виждат все по-често. Един от селяните дори твърди, че до момента е убил над десет животни.
Снимка: КАЖИ
Опитах се да разбера от жителите на Маджерито какво мислят за този сюжет, в който са вкарани без никой да е поискал съгласието им.
Намирам неколцина пенсионери, които си пият кафето в центъра на селото. Недоверчиви са, че нещо може да се промени. „Само някоя силна международна организация за животните трябва да се намеси, казва Кольо Николов. Където има много пари, нищо не може да се направи или най-малкото – много трудно. На теб ще ти остане само писането, дрънкането и хлопането. Ангелов не може да го бутне никой по простата причина, че президентът идва да му открива кланицата“, каза още Николов.
„И си пият кафето с Бойко“,
добавя друг от компанията.
Мъжете разказват, че доскоро от фермата възмездявали селяните с по едно пиле за всяка кокошка, изядена от норките. Сега май вече нищо не давали. А гората били пълна с хищниците, пренесени от Америка. Ловците ги виждали в землището на Маджерито, твърди и Грозданка Димова – кметица на селото. Тя е влизала във фермата за норки заедно с представители на Районната здравна инспекция и на Регионалната инспекция по опазване на околната среда и водите в Стара Загора.
„Правили сме проверки, но при мен констативен протокол никой не е оставял, казва тя. Знам колко страдат хората, но
нямам нищо черно на бяло. Затова питайте институциите кой разреши да се построи фермата. И защо никой не попита хората?“.
И понеже не очакват някой от облечените във власт да ги защити, местните общности се обръщат с проблема си към неправителствения сектор.
В сдружението „Кампании и активизъм за животните в индустрията“(КАЖИ*) само през февруари тази година са получили над десет сигнала с приложени снимки и видеоклипове на живи и убити норки. Снимани са по пътя Стара Загора – Димитровград в близост до фермата, в язовир до село Маджерито, както и в съседните села Загоре, Бъдеще, Памукчии и Коларово.
Норки са засечени дори в Раднево и на бул. „Патриарх Евтимий“ на южния изход от Стара Загора. „Две от спасилите се норки бяха уловени и вече са настанени в Софийския зоопарк, информираха от КАЖИ. Те няма как да бъдат пуснати на свобода заради рисковете, които носят за другите диви животни.
За норките и щетите от тях
ще се говори все повече, ако не се затворят фермите за кожи у нас“.
Снимка: КАЖИ
За ескалиращия проблем от сдружението са сезирали неведнъж и министъра на околната среда. В края на януари 53 неправителствени организации са изпратили до Нено Димов писмо, в което описват проблема и искат забрана на инвазивния вид, за да се предотвратят рисковете за природата, хората и животните.
Към кампанията за забрана на фермите за кожи у нас на 22 юни 2018 година в Народното събрание бяха внесени и над 50 хиляди подписа в рамките на Национална гражданска инициатива. Оттогава тя мина през всички компетентни парламентарни комисии и получи подкрепата на голяма част от народните представители. Сега предстои група депутати от различни партии да внесе законопроекта за забраната за гласуване в пленарна зала.
Американската норка е сред
100-те най-опасни инвазивни видове за Европа,
няма естествен враг в нашата природа и застрашава 47 вида местни животински видове, птици и риби. При това тя не е сред видовете космат дивеч, които могат да се отглеждат в България при условия за добив на ценни кожи. Популацията й е голяма и жизнеспособна, приспособява се лесно и се разпространява по водни канали.
Според експерти от Центъра за оценка на риска по хранителната верига, ако животните се държат добре затворени във ферми, те не представляват опасност за околната среда. Рисковете започват от мига, в който те успеят да избягат. След размножаването си американските норки се разделят и живеят сами. Всяка обитава територия от около 2 декара и не дели това пространство с друг представител на вида. Затова при отглеждането на дребните хищници във фермите по няколко в клетка, те не могат да се приспособят и според природозащитниците
„буквално полудяват“.
Все повече държави предвиждат в законодателствата си промени, забраняващи или ограничаващи индустрията и търговията на кожа с косъм. С влизането им в сила производителите, които не желаят да преустановят или адаптират бизнеса си, се опитват да преместят дейността си. И то именно в страните, където тя все още е позволена и където стремежът към печалба често се поставя над закона, посочват от КАЖИ.
Забраняването на фермите
за добив на кожи става след дълга битка срещу силните лобита, които реализират огромни приходи от „хуманното“ отглеждане и умъртвяване на животните. Последната държава затворила от началото на 2019 година тези ферми, е Сърбия. След 10 годишна битка на гражданското общество там, правителство сложи край на тази индустрия и спаси хиляди животни от неописуемо страдание.
За разлика от сръбското, българското правителство не бърза да върви към забрана на фермите за ценни кожи и в частност за развъждане на американската норка.
Според КАЖИ бизнеса у нас функционира в пряко нарушение на български и европейски нормативни актове. Но това сякаш не притеснява нито производителите на кожи, нито държавните институции. За дейността на двете ферми в България няма прозрачност, липсва и информация в аграрните доклади на Министерството на земеделието и храните.
Снимка: КАЖИ
Без отговор оставиха от РИОСВ и въпросите ми, свързани с регистрацията и дейността на старозагорската ферма. Но с няколко стотин хиляди норки, одирани годишно, страната ни се нарежда в топ 10 на производителите на ценни кожи в Европа. И тази непрозрачност потвърждава недоверието в институциите. Както и убеждението им, че там, където има много пари, законът спи.
Този вид индустрия създава и
сериозен риск
от разпространението на инвазивния вид в природата, въпреки уверенията на институциите (БАБХ и РИОСВ), че животновъдните обекти се контролират и отговарят на всички законови изисквания. Нещо повече – научни становища на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и на Мрежата за инвазивни видове за Югоизточна Европа потвърждават опасността от разпространението и създаването на устойчиви колони в околната среда на американска норка. При това досега не е установено наличието на конкуренти, хищници или болести, които могат да попречат на високата способност на норките да се възпроизвеждат и да създават нови популации.
Създаването на ферми за
индустриално отглеждане на норки
в България е в противоречие с чл. 67 от Закона за биоразнообразието, който казва, че развъждането и отглеждането на неместни видове се допуска, ако това не уврежда дивата флора и фауна. Според този закон преди да одобри инвестиционното намерение на „Фармпро“ ЕООД за откриването на фермата за норки, екоинспекцията в Стара Загора е трябвало да го подложи на определени процедури. Оттам обаче са допуснали регистрацията на фермата да стане без Оценка за въздействие върху околната среда, положително заключение от извършена научна експертиза и положително решение от Националния съвет по биоразнообразие и писмено решение на министъра на околната среда и водите, посочват от КАЖИ.
Очевидно при регистрацията на тези ферми се съобразява единствено Закона за ветеринарно-медицинската дейност, коментират природозащитниците. Това става въпреки становище на екоминистерството от септември 2018 г., в което се казва, че „МОСВ препоръчва въвеждане на
стриктна регулация и ограничения
за отглеждане на животни за ценни кожи. При утвърждаване на подобно решение следва да се вземат предвид фактите, свързани с доказани рискове за здравето на хората, биологичното разнообразие, степента на замърсяване, икономическите ползи и хуманната страна на въпроса.“
Въпросът за бъдещето на фермите за ценни кожи в България, който има две страни – икономическа и екологична – е
в ръцете на Народното събрание.
От това как ще го решим, зависи дали ще се наредим сред държавите, които промениха законодателството си в полза на гражданите и природата или ще останем в групата на подчинените на лобистките интереси.
*КАЖИ („Кампании и активизъм за животните в индустрията“) е неправителствена организация, която работи за създаването на по-справедлив и състрадателен свят за животните. Чрез образователни и информационни кампании, разследвания, граждански мониторинг на корпоративно и институционално ниво, законодателни инициативи и публични обсъждания, КАЖИ се стреми към повишаване на обществената осведоменост и ангажираност за прилагане на етичните и хуманните норми, свързани с използването на животни, във всички сфери на човешката дейност.
