Снимка: „Фейсбук“/“Продължаваме промяната“.
„За истината“ препубликува анализ на Емилия Милчева от „Дойче Веле„.
Огромният протест в София изглежда е стреснал задкулисието, което сега ускорява овладяването на националната сигурност. Някой явно бърза да бетонира позиции преди евентуални промени в политическата обстановка.
Още на следващия ден след големия протест на площад “Независимост” санкционираният за корупция Делян Пеевски е задействал промени за бърза смяна на шефовете на службите. Механизмът е заложен от партията му ДПС-Ново начало в преходните и заключителни разпоредби на законопроект за обмяна на информация между МВР и европейските служби.
Изглежда, че гражданското недоволство е стреснало задкулисни центрове, за да ускорят овладяването на националната сигурност. Някой бърза да бетонира позиции, преди да се е променил балансът, което е доказателство за напрежение в управляващата коалиция – и/или за нестабилност на властта. Целта е да се смени ръководството на службите, за да бъде осигурен (нов) контрол върху тях преди евентуални промени в политическата обстановка.
Преди месец, за да преодолее президента при назначения на ръководителите на спецслужбите, управляващата коалиция – ГЕРБ-СДС, БСП, “Има такъв народ” (ИТН) и ДПС-НН, промени закона и неговите укази станаха излишни.
Замисълът
Законопроектът, използван за инструмент от хората на Делян Пеевски, отлежава в парламента от юни, а ДПС-НН са внесли предложенията си при обсъждането му за второ четене. Те предвиждат в едномесечен срок след окончателното гласуване в пленарна зала да започне процедура по избор на нови ръководствата на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), на Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) и на Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО). Още по-скандалното е, че с откриване на процедурата се прекратяват правомощията им.
В социалните мрежи съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов определи промените като “правени на коляно” и “законодателен вандализъм”. “Когато си некомпетентен, законодателният вандализъм става още по-грозен и се правят по 2-3 изменения на едни и същи закони в рамките на месец”, написа той.
В момента ДАР се оглавява от Антоан Гечев (бивш служител във “Военна информация”), а ДАТО – от Бисер Борисов. И двамата са назначени от служебни кабинети на президента. ДАНС също бе ръководена от кадър, номинация на президентските кръгове – Пламен Тончев, “преместен” през месец май за шеф на Комисията по досиетата. Оттогава начело на контраразузнаването е Деньо Денев, свързван с Пеевски, когото Министерският съвет предложи и за титуляр. Изслушването му на 20 ноември в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност не беше впечатляващо, а гласуването на кандидатурата му в пленарна зала още не се е случило.
В последните 3-4 години президентските назначения доминираха контрола върху службите. За необходимост от промени в законодателството, така че Министерският съвет да предлага ръководства на службите, а парламентът да ги одобрява, заговориха още в края на 2022 г. тогавашните партийни лидери – на “Да, България” Христо Иванов и на “Продължаваме промяната” Кирил Петков.
А през октомври 2023 г., при правителството на Николай Денков (ПП), от ПП-ДБ внесоха законопроект, който премахваше президентския указ при назначаване на шефовете на разузнаването и контраразузнаването. Същият механизъм бе предложен и за ръководителя на военното разузнаване – ако е цивилен. В двумесечен срок от влизането на закона в сила трябваше да се изберат титулярите, но ГЕРБ, тогава партньор в управлението, се възпротиви на проекта, който трябваше да отнеме и НСО от президента в полза на Министерския съвет.
Последствията
Назначаването на шефове на разузнавателни и правоохранителни служби по политически, а не по професионални критерии ги превръща в инструменти на краткосрочни партийни интереси. Така се стига до събиране на информация за политически противници, до незаконно следене и подслушване с цел компромати и изнудване. Службите разполагат с масиви от информация за схеми за купуване на гласове, наркомрежи и незаконен трафик, пране на пари, киберпрестъпления и други. Тази информация може да бъде скрита, осветена, насочвана по поръчка.
В най-новата история на България назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през 2013 г., по време на управлението на БСП-ДПС, е най-наглото в историята на политическите намеси в националната сигурност. Безочието, с което бе извършено, предизвика масовите протести, които се възродиха отново с хилядите хора, излезли на 26 ноември на площад “Независимост”.
Обвързването с партии отслабва институциите и ги превръща в инструменти на краткосрочни партийни интереси.
Сегашното бързане със смяната на ръководствата на спецслужбите е продиктувано и от паника, че стабилността на управлението се пропуква. Контролът върху институции, които обменят чувствителна информация с партньорите от ЕС и НАТО, може да осигури възможност на политици, санкционирани за корупция, да се представят като надеждни и особено полезни съюзници. Например ако ДАНС трябва да одобрява кандидат-купувач за активите на “Лукойл” в България в борба за преразпределение на енергийния пазар.
Това няма как да заглуши гражданското недоволство
Контролът върху службите може да произведе удобни марионетки, да прикрива зависимости и да обслужва задкулисни интереси. Но не може да компенсира липсата на обществено доверие, нито да заглуши гражданското недоволство. След протеста в “триъгълника на властта” Пеевски беше заплашил, че и той може да блокира парламента всеки ден. “Искате ли да блокирам парламента всеки ден и да викам долу с моите симпатизанти?! Аз нямам по-малко симпатизанти!“, беше казал пред журналисти.
Няма да се получи. Страхът пълни автобуси, не и площади.
