Самоопиянението от европредседателството отмина, управляващите бързо отрезвяха и неспокойното късно лято не им позволи да се отдадат на приятни морски изживявания. А ужасната катастрофа в Искърското дефиле със седемнайсет жертви разклати кабинета „Борисов 3” като земетръс с магнитуд 7 по скалата на Рихтер. Не го събори, но напомни на премиера, че всичко на този свят, включително и властта му, е преходно и нетрайно.
Изнервен и уплашен, че
корупцията в държавата лъсна
с пълна сила след разкрития, че любимите му магистрали и пътища се строят и ремонтират некачествено и са опасни за живота на хората, Борисов трябваше да бързо да реагира и да измисли как да бъде отклонено вниманието на настръхналото от гняв общество от инцидента край Своге.
Реакцията му не закъсня, първо с поисканите оставки на трима министри, които отлежават на премиерското му бюро, после с акцията на прокуратурата срещу двама от най-известните бизнесмени в страната (бивши сватове) – сега внезапно обвинени в пране на пари и данъчни измами.
И естествено
медиите захапаха въдицата
и цялото им внимание се фокусира върху този сюжет. Той измести изцяло публичната дискусия за опасните пътища, старите автобуси-катафалки и корупцията в държавата. Като добавим гарнитурата с пикантните фото-сесии от живота на семейство Арабаджиеви (свръхлуксозни автомобили, голите танцьорки в униформи – подарък за абитуриентския бал на сина им, цинично захапаните пури и целия им лъскав кич), излвани обилно от телевизора, интересът на аудиторията, жадна за подобни сензации става лесно обясним. Към публичния ефект от шумните акции на спецслужбите във фирмите на Миню Стайков и на Ветко Арабаджиев трябва да се добавят и
бонусите, които Борисов и неговото управление трупат
с разкриването на нелегалните фабрики за цигари, за чиято дейност, апропо, властта няма как да не е знаела до сега.
Обратното твърдение би било признание за пълната несъстоятелност и бутафорност на институциите в държавата. Ако приемем, че службите все пак са държали под око тези фабрики, въпросът е защо не са реагирали досега? Отговорът е прост – защото над това производство очевидно е имало политически чадър. Азбучна истина е, че сивата икономика процъфтява най-вече в държави, в които легитимната власт е свързана с мафията. Там, където властта е изцяло на светло, сивият сектор неминуемо е свит, слаб и нерентабилен.
В медиите се появиха не една и две версии за това
кой е поръчал акциите
срещу Стайков и Арабаджиев, с какви цели и какво ще спечели от отстрелването им? Има ли неразкрити канали за нелегален алкохол и цигари през Македония за Косово и Албания, както и кой ще наследи бизнеса на Миню Стойков, на когото специализираната прокуратура повдигна обвинения за участие в организирана престъпна група, в която са още синът му и други шест души?
Зад образите на бившите сватове се появиха сенките на Делян Пеевски и на президента Георги Първанов (Гоце), а в публичното пространство се заговори, че Борисов е поръчал кампанията срещу
свързани с Путин български олигарси,
които имат ресурса да финансират протести срещу управлението на ГЕРБ.
Впрочем тук е мястото да се припомни, че подобни акции срещу Миню Стайков е имало по време на кабинетите на ОДС , НДСВ и ГЕРБ. Защо всички са завършвали без резултат, можем само да подозираме.
На фона на тези сюжети започна и новият парламентарен сезон, белязан от противоборство и напрежение, веднъж между партньорите в управляващата коалиция”ГЕРБ – Обединени патриоти”, втори път – между мнозинството в Народното събрание и най-голямата опозиционна сила в лицето на БСП.
Битката между Валери Симеонов и Волен Сидеров
има своята предистория, така че тя едва ли ще стихне до края на този кабинет, докато умиротворителят Красимир Каракачанов изглеждаше глуповато-водевилно със синята си каска, а ефектът от нахлупването й бе напълно комичен, още повече за един вицепремиер и министър на войната.
Вътрешно напрежение има и вътре в ГЕРБ и то е свързано не с лидерството, както понякога изглежда, а с разпределението на финансовите потоци, отклонявани от реализацията на големите европейски проекти. Това разделя управляващите и по отношение на съдбата на министрите в оставка.
Видимо изнервена влезе в новия политически сезон и лидерката на социалистите Корнелия Нинова. В мига, в който й замириса на власт, тя изостри тона и стана вербално агресивна. От което, разбира се, никога не се печели. А след като през юли представи напълно безмислената и с дъх на мухъл от времето на соц-а „визия” на БСП за България, с която не можа да вдъхнови дори привържениците си на Бузлуджанския събор на левицата, сега Нинова обяви друга-също толкова нелепа и популистка кампания
„да отидем при хората”.
Идеята предизвика само иронични усмивки и коментари в средите на нейните опоненти и на анализаторите.
Безидейно и лишено от ярки послания беше и обръщението на президента към нацията по повод началото на новия политически сезон, въпреки че Румен Радев не пропусна да посочи скандалите, които тресат държавата, системните пороци и основните проблеми на обществото.
Държавният глава обвини отново Борисов в авторитарен стил на управление, а Народното събрание в приемането на закони с лобистки текстове. И неочаквано за левицата не подкрепи нови избори в близко бъдеще, които според него няма да отворят нова перспектива. Защото няма убедителна алтернатива на това управление, каквато гражданите очакват да се създаде от средите на парламентарната и извънпарламентарната опозиция. С това твърдение
държавният глава даде и знак,
че се дистанцира и еманципира партията, на която дължи поста си.
Но в изказването на Радев съвсем не се съдържа заявка за подготвян от него нов политически проект, каквато видя председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, която пък с лекота и без грам притеснение излъга от висотата на първи човек в държавата, че вземала всичките решения, свързани с парламентарния живот и дневен ред сама и без диктата на премиера Борисов, пред когото, знаем, всички в ГЕРБ прекланят раболепно глави. Лъжата отдавна е станала неотменна част от клишираната реч на домораслите ни псевдополитици,
зле образовани и с тежък културен дефицит.
Но лъжата е част от речта и на израсналите в царски покои и високо ерудирани персони като Симеон Сакс-Кобург-Гота. Бившият премиер и по наследство цар на българите излъга преди години, че се връща в родината си без никакви претенции към бившите имоти на династията в България. А днес обявява, че се чувства отново изгнаник, заради решения на съда, които му ги отнемат повторно. Затова пък част от придворният му елит се събра спешно и се обяви в негова защита. Последната дума ще има съдът в Страсбург.
Но докато някои политици говорят много, непремерено и с висок тон – и от парламентарната трибуна, и в телевизионните студия, други продължават да стоят в мрака на сараите си и да мълчат. Докато родят следващото си „гениално” визионерско прозрение.
Така започва поредната политическа есен в България – на фона на тоталната корупция, растящата бедност и липсата на правосъдие за всеки. Но и в контекста на катастрофи, убийства и показни арести на олигарси.
Вчера в Пловдив около 500 души излязоха на протест, организиран от българи-емигранти срещу авторитарното управление на ГЕРБ и с искания за смяна на система, свикване на Велико Народно събрание и безпартиен модел на управление. Следващият протест те са обявили на 16 септември в столицата на площада пред Народното събрание. Задава се гореща политическа есен, която не предвещава нищо добро. Но не само за властта.
