Заводите „Арсенал“ искат да увеличат производството на експлозиви без промяна в инсталациите

Завод „Арсенал“
Снимка: Венелина Попова

В средата на декември 2022 г. в районната екоинспекция в Стара Загора е внесено уведомление за инвестиционно предложение от „Арсенал“ АД – Казанлък. То е за увеличаване на капацитета на химическата инсталация за производство на експлозиви на площадката на т.нар. „Завод 3“, но без промяна на производствените инсталации.

Става дума за производство на нитроцелулоза, балиститни барути и твърди балиститни горива, и на пироксилинови барути.

Най-важното в инвестиционното предложение е искането то

да бъде одобрено без да се извършват промени в инсталацията

на завода.

Уведомлението е публикувано на интернет страницата на старозагорската екоинспекция на  6 януари т. г. и е първото за новата година.

Какво предвижда законодателството в подобни случаи?

Според разпоредбата на Закона за опазване на околната среда

Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) задължително се извършва на инвестиционни предложения, описани в Приложение № 1 на закона. Едно от тях е именно за

производството на взривни вещества,

каквито са описаните и в предложението, внесено от ръководството на военните заводи.

Старозагорската екоинспекция би следвало да се съобрази с изискванията на закона и да поиска изготвянето на Доклад по ОВОС за евентуалното въздействие от увеличаването на производството на взривни  вещества от химическата инсталация в „Завод 3“. Още повече това е необходимо заради  разположението на завода, който се намира в землището на Казанлък и от гледна точка на предполагаемия кумулативен ефект върху околната среда от дейността на Химическата инсталация.

Проверка на „За истината“ в архива на РИОСВ установи, че през 2017 година „Арсенал“ АД внася подобно инвестиционно предложение за увеличаване на капацитета на същата инсталация в „Завод 3“ за производството на същите експлозиви. Тогава е поискано производството на нитроцелулоза да се увеличи двойно, тоест от 400  на 800 тона годишно, на балистични барути и твърди балистични горива от 100 на 300 тона, на лакови барути от 250 на 400 тона и на пироксилинови барути от 150 на 250 тона годишно.

Тогава РИОСВ излиза с Решение (№СЗ – 66 – ПР/2017)

да не се извършва Оценка на въздействието върху околната среда

и Оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони на инвестиционното намерение,

още повече, че производството на посочените експлозиви е включено в Комплексното разрешително (№110/2006 г.) на „Завод 3“. 

Според преценката на старозагорското екоинспекция предвиденото увеличение на капацитета на химическата инсталация за производство на експлозиви няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и обитания на видове, предмет на защитени територии. Интересни са посочените мотиви в Решението, според които не се налага извършаването на ОВОС.

Решение№СЗ-66-ПР- 2017 – РИОСВ by Za istinata on Scribd

Според един от тях увеличаването на производството на количествата нитроцелулоза и барути не е свързано с изграждането на нови съоръжения или разширяване на съществуващите, както и в промяна на технологията. Затова пък ръководството на „Арсенал“ АД в инвестиционното си предложение от 2017  г. предвижда увеличаване на персонала и въвеждането на двусменен или трисменен режим на работа. 

Българско оръжие в Донецк? Това не е фалшива новина, защото дори не е новина – тук

Ако използва същите мотиви и сега – пет години по-късно, екоинспекцията в Стара Загора може да излезе отново с решение, че ОВОС за увеличаване капацитета на Химическата инсталация за производство на експлозиви не е необходимо да се извърши. И само ще отрази промените в Комплексното разрешително на завода.

Ще бъде изненада, ако някой „застане на пътя“ на инвеститор като „Арсенал“ АД

– един от най-големите работодатели в страната. Но ръководството на военните заводи е длъжно да отговори на следните въпроси:

Кога е въведена в експлоатация Химическата инсталация за производство на експлозиви в Завод 3 като се има предвид, че казанлъшката оръжейница е създадена през 1925 г. като Държавна военна фабрика. А производството на нитроглицеринови и пироксилинови оръжейни артилерийски барути започва през далечната 1936 г? И колко пъти през годините е била модернизирана?

Какъв е бил първоначалният капацитет на инсталацията и какво увеличение се иска в новото инвестиционно предложение? И съществуват ли гаранции, че увеличаването му през годините не представлява заплаха за сигурността на самата инсталация и на работещите с нея? Защото е едно да произвеждаш 100 тона от даден експлозив годишно, съвсем друго е 400 тона. И ако през 2017 г. е въведен трисменен режим на работа, е ясно, че сега той не може да бъде увеличен, тъй като денонощието е само 24 часа. 

Взрив след взрив в „Арсенал“-Казанлък, жертвите се увеличават. Защо? – тук

Колко аварии с жертви и ранени са се случили през годините в Завод 3 при производството на експлозиви и какви за били причините за това, освен редовно посочваните от разследващите и ръководството на „Арсенал“АД неспазване на технологичната дисциплина?

И от РИОСВ Стара Загора дължат отговори

на някои въпроси. Например:

Установени ли са нарушения на комплексното разрешителна на военните заводи, което би трябвало да се проверява точка по точка?

След увеличаването на капацитета на Химическата инсталация в Завод 3 през изминалите седем години регистрирани ли са някакви проблеми и/или нарушения в дейността й в резултат от пренатоварването й?

Въпроси има и към Инспекцията по труда, която трябва да извършва всяка от проверките си със широко отворени, а не със затворени очи. И към Районната здравна инспекция, и към МВР и прокуратурата, които извършват разследването на причините за инцидентите и смъртните случаи в заводите от„Арсенал“ АД.

От миналата година казанлъшката оръжейница търси да назначи нови работници и затова откри свой офис и в Стара Загора, обещава

рязко увеличение на заплатите и сигурност на работните места.

Последното може само да предизвиква усмивки в хората, които познават стила на Ибушеви – баща и син, управители на акционерното дружество. Защото съкращаването на щатни бройки и пускането на хората в платени и неплатени отпуски е практика в казанлъшките заводи от години. И това може да бъде проследено в справката за осигурените лица в акционерното дружество. След пикът през 2017 г., когато те са били 10 588 души, следва постепенен спад до 2020 г. През март същата година ръководството обяви началото на масови съкращения на служители, а по време на епидемията от Covid 19 в принудителен отпуск бяха пускани нееднократно хиляди работниците.

Това не попречи „Арсенал“ АД да се нареди сред

топ 5 на държавните фирми в страната, получили най-висок размер на обезщетения

по антикризисната мярка за запазване на заетостта, станала популярна като 60/40 в размер на десетки милиони. (Само от началото на мярката през април 2020 до септември 2021 г. в сметките на арсенал по тази мярка са постъпили 30 млн. лева).

Сега е „жътвата“ за военната индустрия в света, в това число и за българската. Но дали големите акционери в казанлъшките военни заводи поне веднъж са изразили желание пред българската държава да изпратят боеприпаси на Украйна под формата на помощ за войната, която им донесе огромни печалби?

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам