Журналистическа асоциация постави въпроси за стабилизирането на БНТ

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува позиция, свързана с избора на нов генерален директор на Българската национална телевизия, който се провежда в момента. От асоциацията задават редица въпроси, свързани с финансовото състояние на обществената телевизия и бъдещето на медията.

Изслушванията на кандидатите за поста генерален директор са днес и утре, а в петък Съветът за електронни медии (СЕМ) трябва да оповести победителя. Спорно е обаче доколко при описаната ситуация този конкурс е успял да привлече потенциалните кандидати, които биха били най-успешни директори в телевизията. Дали финансовата несигурност и зависимостта от спасяване от държавата не са отблъснали професионалисти на високо ниво, които изобщо не са подали документи?, питат от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) в публикуваната днес позиция.

Асоциацията посочва, че следи конкурса за избор на нов генерален директор на Българската национална телевизия, като отбелязва, че това, което отличава този избор от конкурса за директор на БНР, завършил миналата седмица, е тежкото финансово състояние, в което се намира телевизията, и фактът, че до конкурс се стигна не след нормално приключване на мандата на предишното ръководство, а след отстраняване на генералния директор. „Фактът, че близо две години телевизията работеше в условия на течащо разследване и дело срещу генералния директор Константин Каменаров, създаде атмосфера на несигурност. Неяснотата за бъдещето на медията се задълбочи след разкритията за финансовото състояние на БНТ“, пише в позицията на журналистическата асоциация, в която се отправят и серия въпроси към законодателната власт.

„Предстои скорошна ревизия на Закона за радиото и телевизията във връзка с Аудио-визуалната директива. Вече има заявка, че при отварянето на закона ще се изменят и други текстове. Как измененията ще гарантират по-голямата независимост на БНТ и ще направят обществените медии по-адекватни на съвременността? Една от идеите, които вече се появиха, е да бъдат удължени мандатите на генералните директори на БНТ и БНР от три на пет години. Ако това изменение се приложи и при заварено положение, това ще означава, че кандидати, които са разработили тригодишни концепции, ще получат правото да управляват пет. Може ли това да се смята за приемлив вариант?“

АЕЖ изразява надежда, че при изслушванията в Съвета за електронни медии, които ще се проведат днес и утре на участниците в конкурса ще бъдат зададени следните въпроси:

  1. Какви мерки ще предприемете за подобряване финансовото състояние на БНТ?
  2. Какво ще направите, за да гарантирате публична прозрачност на изразходването на бюджета на БНТ? Ще направите ли регистър на сключените договори с външни продуценти и размера на разходите за БНТ, за да бъде наясно българският данъкоплатец и зрител каква програма купува ръководството на телевизията?
  3. Как ще гарантирате редакционната независимост и ненамесата на управляващите в работата на журналистите от телевизията?
  4. По какъв начин БНТ ще изпълнява мисията си на обществена телевизия и ефективно ще отразява проблемите на най-слабите и маргинализирани в обществото?
  5. Каква е вашата оценка на предходното ръководство на БНТ?

АЕЖ – България напомня, че скоро предстои да бъде избран нов член на СЕМ от квотата на парламента. „Народното събрание има ли намерение да спази Закона за радиото и телевизията и да избере на този пост професионалист с висок обществен авторитет, а не да постави поредното политическо назначение“, питат от асоциацията.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам