АЕЖ: Действията на прокуратурата могат да ограничат свободата на словото

Илюстративна снимка: АЕЖ- България

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България публикува днес официална позиция, в която посочва, че следи с особено внимание действията на прокуратурата, свързани с журналисти, доколкото това може да има пряк ефект върху тяхната професионална работа и смразяващ ефект на автоцензура в колегията.

Поводът за позицията на АЕЖ -България е съобщението на специализираната прокуратура от вчера, че е издадена европейска заповед за разследване срещу главния редактор на „Биволъ“ Атанас Чобанов, който живее във Франция.

От АЕЖ посочват няколко факта, които френските власти трябва да имат предвид при разглеждането на тази заповед. Сред тях е това, че според редица международни организации медийната среда в България е влошена, проблемите със съдебната власт и корупцията по високите нива в държавата, структурният проблем с прокуратурата и липсата на отчетност на главния прокурор, фактът, че през май т.г. „Биволъ“ излезе публикация, разкриваща имотна придобивка на главния прокурор Сотир Цацаров и повдигаща редица въпроси, които нямат отговор, както и че след тази публикация по анонимен сигнал срещу Чобанов и Йорданов е започнала проверка от Върховна касационна прокуратура.

„Нещо повече, прокуратурата излъчва противоречиви сигнали с действията си. В сряда наблюдаващият разследването прокурор Евгения Станкова заяви, че има данни за комуникация със собственика на „Биволъ“, който, видно от Търговския регистър, е Асен Йорданов. Днес прокуратурата вече твърди, че доказателствата са относно главния редактор на изданието“, отбелязват още в позицията си от АЕЖ – България.

От журналистическата асоциация припомнят и че журналистите се ползват със защита на източниците си и тяхното разкриване може да стане само при изключителни обстоятелства. „Опасенията са, че при подобно разследване върху конкретната медия „Биволъ“ може да бъде оказан неправомерен и непропорционален натиск да разкрие потенциални източници на журналистическите си разследвания“, посочват от АЕЖ-България.

В заключение от асоциацията припомнят, че съгласно българското, френското и европейското законодателство изпълняващият орган има право да откаже изпълнението на заповед за разследване, ако това може да доведе до нарушаването на човешки права, гарантирани от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Договора за функциониране на Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС.