Снимка: Елена Павлова
Жители на смолянското село Бостина заявиха, че ще спрат да плащат данъци заради лошото състояние на пътя до домовете им.
В махалата, отдясно на главния път за Пловдив, живее една четвърт от населението на селото, но улицата е тясна, стръмна, опасна и най-вече е дупка до дупка.
„Ще спрем да плащаме данъци, ако не ни оправят пътя. Години наред е в окаяно състояние, ако ние не събираме пари да пълним дупките, няма кой да се сети за нас, ама искат да им плащаме”, ядосва се Евтим Евтимов от смолянското село Бостина.
„На пътя са правени частични ремонти, кръпки. При предишния кмет беше в що годе по-прилично състояние. Когато почина, стана пълно занемаряване”, каза Анастас Марковски.
Асфалт върху кал и локви – започна ударен ремонт на пътя в Пампорово – тук
„Обещал бях на предишният кмет, че ако спечеля от ТОТО-то, ще му дам един милион лева, за да направи тук магистрала – от моста, до моя летен дворец. Поставям само едно условие, след като си отида от този свят, да назоват „булеварда“ улица „Анастас Марковски“, къде на шега, къде на сериозно каза бостенецът.
„Все едно, че няма люде тука. Не живеят хора. Нямат ни за нищо – само искат от нас да си плащаме данъците. Разбих си колата. Пътят се поддържаше от ТКЗС-то, направете си сметка кога е било това. Нищо друго не са направили. Ние си събирахме пари, за да си запушваме дупките. Смениха се толкова партии – БСП-та, ДПС-та, ГЕРБ-аджии, и какви ли още не, ние все едно, че не съществуваме тук. Една жена падна, щеше ей тук отдолу да дойде. Ще спрем да плащаме данъци, ако не ни оправят пътя.”, негодува и Евтим Евтимов, който всеки ден по няколко пъти е принуден да минава с колата си по лошия път. Близки на възрастните хора също ежедневно драпат по дупките, за да нагледат своите роднини.
Този път, който започва от моста преди последната къща на републиканския път в селото, е правен преди 60-70 години.
Хората и днес си спомнят, как преди около 15 години е загинала жена, след като шофьорът изпуснал управлението на колата и автомобилът се ударил в стълб.
„Много пъти съм казвал да направят едно уширение, за да може, ако се засекат две коли, да се разминат. Нищо не се прави. Ние за никой не съществуваме”, допълва Марковски. Той вече е говорил с негов познат – пътен инженер, да направи проект без пари и е получил обещание, че ще има проект, но трябва да се намери финансиране.
„Пътят трябва да бъде с тротоари, бордюри, мантинела. Зимата никой не го чисти, падне ли сняг, колите не могат да мръднат нагоре. При кмета са ходили две делегации. Той вдига рамене и казва – няма пари”, разказват хората в родопското село.
