Снимка: Съвет на жените в бизнеса в България
Как използваш времето, което ти е дадено
След 40-годишна кариера повечето хора намаляват темпото. Бившият банкер Соня Демирева обаче посяга към следващото предизвикателство със същата енергия, с която е работила и досега.
След четири десетилетия в ключови икономически отрасли и двайсет години на ръководни позиции в голяма международна банка, след работа с хиляди служители и проекти за стотици милиони, тя спокойно може да каже „Направих своето“. Вместо това събира натрупания опит – умението да чете бизнеси, да развива хора и да мисли в мащаб – и го насочва към нова цел.
През 2020 г. Соня избира да поеме Академия за стартиращи предприемачи – BASE към Съвета на жените в бизнеса в България и да бъде опора за хора, които тепърва правят своите първи стъпки в предприемачеството.
„Господ ни е дал на този свят един определен живот… Разликата между нас хората е как използваме времето си“, казва тя. А нейният избор е кристално ясен: „Искам да помагам на хора, които използват времето си, за да успяват“.
В програма BASE участват различни хора – някои съживяват стар семеен бизнес; други осъзнават, че хобито може да им носи доход; амбицията на трети е да издържат семейства със занаят. Има и такива, които започват отначало след голям житейски завой, както и участници, които идват с кауза, а не просто с продукт.
Соня не им говори само за финанси. Тя ги слуша, преглежда бизнес планове, задава въпроси, които никой друг не смее да зададе, и понякога прави най-трудното – помага на някого навреме да осъзнае, че идеята му няма да го издържа.
„На някои им помагам да успеят в начинанието, а на други също помагам – като ги откажа“, казва тя.
Тук проличава силата на натрупания опит. След десетилетия в счетоводството и банковия сектор Соня има безпогрешна интуиция за бизнеса и използва тази яснота не за да затваря врати, а за да помогне на начинаещите да продължат напред по-уверено.
Момичето от Хасково, което избра практичния път
Соня расте в провинцията, в семейство на архитекти. Дядо ѝ е главен архитект на Хасково в началото на ХХ век и родителите ѝ мечтаят тя да продължи семейната традиция. На 14 години тръгва сама към София, за да учи в техникума по архитектура. Живее на квартира, става по тъмно, учи до късно. Упорита е, но и честна със себе си: знае, че в специалност „Архитектура“ приемат едва шепа момичета от цялата страна, а нейното семейство е буржоазно и поради това смятано за „неблагонадеждно“. Знае и че рисуването не е най-силната ѝ страна.
През последната година от гимназията взема решение – ще учи икономика. Не защото е лесна, а защото вижда къде трудът ѝ може да се превърне в реален път напред. Постъпва в Икономическия институт „Карл Маркс“ и учи с ритъм, който си налага сама: с постоянство и дисциплина, без извинения.
Когато завършва през 1982 г., вече е майка. Съпругът ѝ още следва, няма кой да гледа бебето. А в онези години софийското жителство не е право, а привилегия – за да останеш, трябва да си намериш работа. Соня тръгва да я търси с бебето на ръце: обикаля институти, представя се уверено и разчита единствено на знанията и уменията си: икономика, педагогика, стенография, машинопис, дори красивия почерк, останал от архитектурния техникум. Накрая я назначават като счетоводител в Минно-геоложкия институт.
Работата я увлича. Записва курс по банково дело, чете след работа, учи нощем, гледа детето през деня – темпото е безмилостно, но тя го поддържа без оплакване.
Постепенно започва да вижда не само задачите, а и смисъла зад тях. „Счетоводната отчетност е наука, близка с математиката и сходна с черната магия“, казва тя с усмивка, цитирайки стар учебник. После добавя своето любимо сравнение: както кръвта тече по артериите, така парите се движат през счетоводството. „Който знае как се движат парите, разбира от всичко.“
Когато три години по-късно се връща в Хасково, това знание веднага намира приложение. Става главен счетоводител в единственото външнотърговско предприятие в региона – работа, в която всичко зависи от точни разчети и безупречно познаване на нормативите. Соня прекарва часове над „Държавен вестник“, следи всяка промяна и държи сметките в идеален ред. Именно тази прецизност позволява на предприятието да реализира добри печалби и всички работници да получат бонуси в края на годината.
„Така се прочух в целия град, че съм най-добрият главен счетоводител“, спомня си тя с усмивка. А репутацията, която печели тогава – на точен и почтен професионалист – по-късно ѝ отваря много врати в кариерата.
Да познаваш бизнеса на клиента по-добре от него
Соня влиза в банковия сектор в най-бурните му години. Работи в една от първите частни банки след промените и преживява фалита ѝ през 1996 – 97 г., когато рухват почти всички банки в страната.
Добрата репутация изиграва своята роля и Соня не остава дълго без работа. Няколко месеца по-късно печели конкурса за директор на новооткрития клон на Булбанк в Хасково и само за три години го превръща в един от най-печелившите в страната.
Този успех не е случаен. Банкерът през 90-те трябва да умее повече от това да чете баланси. Трябва да разбира самия бизнес – как работи производството, търговията, земеделието. „Не можеш да финансираш нещо, без да си убеден, че ще работи“, казва Соня.
Затова прекарва часове в библиотеки и на терен. Когато клиент иска кредит за завод за азотни торове, тя проучва технологиите. Когато финансира земеделие, знае какви показатели трябва да има пшеницата, за да стане добро брашно. Чете за производство на цимент, посещава фабрики, строежи, полета.
„Ако вляза сега в един завод, какъвто и да е той, мога бързо да кажа печели ли или не“, усмихва се тя. „Трябват ми 10 – 15 минути в едно заведение – вземам менюто, задавам три въпроса на сервитьора и ми е ясно състоянието на бизнеса.“
Това не е поза, а опит – натрупан от десетилетия в реалната икономика и една проста философия: банковото дело не е работа само с числа, а с живия организъм на бизнеса.
Хиляди хора, една репутация
Когато УниКредит купува банката през 2000 г., Соня вече е сред най-високо оценените директори в системата. Канят я в София да оглави големия клон при „Света Неделя“ – със 100 000 клиенти и 220 служители. После става регионален директор, а след поредните придобивания оглавява цялата клонова мрежа – стотици клонове и близо 2000 души.
Как се управлява такава вселена? Със страшно много работа и с памет за хората.
Години наред става в 3 – 4 сутринта, за да е в 8 в някой клон в страната. Пътува на задната седалка, а през това време чете баланси и местни икономически данни. Искрено вярва, че първото условие да работиш с много хора е да знаеш имената им.
„Хората по принцип са като една кошница с орехи“, казва тя. „Докато не счупиш всеки орех да видиш вътре дали е здрава ядката или не, не може да си убеден, че това е точният човек.“
Първо гледа почтеността, после професионализма. За тази философия има прост урок от ранните години: „Една касиерка ми беше казала: „Не е въпросът в 50 000 лева, въпросът е в петте лева. Един път, ако някой посегне на пет лева, той вече е готов да вземе 50 000.“
С времето колегите свикват, че тя е едновременно взискателна и справедлива. Когато се пенсионира, отдел „Продажби“ прави за нея книга „Пътят на една легенда в УниКредит Булбанк“ и пише стихотворение, което гласи:
Вие сте Човек голям, голям Професионалист,
В годините на челно място финалист,
Респектираща личност и модна икона,
Ярък нюх за бизнес и за хора…
Казват: Незаменими хора да няма…
Но „дупката“ след Вас ще е голяма.
За нея това е най-голямото признание. „Успехът е, когато погледна в очите хората, те да ме гледат с доверие и с уважение“, казва Соня.
През всичките тези години Соня никога не говори за успехите си в единствено число. „Всичко, което съм постигнала, го постигнах с екипите си“, казва тя. „Хората, с които работих, са моето най-голямо богатство.“
Учене без възраст
Някъде между сливания, бюджети и непрекъснати пътувания Соня решава, че не може повече да разчита на жестове и преводи, когато се среща с чуждестранни мениджъри. На 42 години започва да учи английски сериозно – става в четири, чете от шест до седем и половина и така пет-шест години. Днес казва само „Справям се“, но зад това стоят хиляди изписани страници и желязна дисциплина.
На 55 взема шофьорска книжка, след като вече няма право на личен шофьор. „Не мога да стоя зависима от другите“, усмихва се тя.
По време на пандемията, вместо да се затвори у дома и да преглежда телевизионните канали, записва задочно магистратура по психология. „Трябваше да напълня времето със съдържание“, казва. Не е сигурна дали някога ще завърши – „Суетна съм, харесва ми как звучи студентка по психология“ – а и студентската книжка върши чудесна работа за лифта в Банско, признава тя с намигване.
BASE: когато опитът става подкрепа
Днес Соня Демирева ръководи програма BASE към Съвета на жените в бизнеса. За Съвета казва, че е създаден от „дами с големи благородни сърца, които доброволно дават от себе си, за да успяват други“. Мисията им е младите хора да намират своята реализация в България.
В BASE тя среща най-различни идеи – от пилатес студио до мобилен бар за спешълти кафе. Има ли фаворити? „Докосват ме тези хора, които твърдо са решили да успеят и това им личи“, казва Соня. Разпознава ги по поведението – как се подготвят, как слушат, как работят. Цветослав Цонев от Ловеч с Joker Specialty Coffee е точно такъв човек – работи на две места, за да развива бизнеса, обикаля фестивали с кафе-моторче и не се оплаква нито веднъж. Хора като него я мотивират да бъде още по-полезна – да им покаже кои стъпки са реалистични, какво да подобрят веднага и къде да не хвърлят сили напразно.
Има и една по-специална група участници – тези, за които бизнесът е и кауза. Тя говори с възхищение за Ралица Петкова от Благоевград, която освен мед прави и обучения в училище – за да предаде на децата колко важни са пчелите. За Таня Първанова от Перник, която шие дрехи от отпадъчен текстил. За архитект Ева Тосева, която създава „лечебни картини“ от цветя. И за хора като Цветослав, за които качеството не е лозунг, а ежедневие.
Но има и участници, които имат нужда от честен разговор. Когато някой предлага да започне с външен басейн като първи бизнес, тя не го обезкуражава, но и не му рисува розови картини. Обяснява спокойно, че за подобно съоръжение трябват милиони, че един басейн работи три-четири месеца годишно и че това е идея за човек с развит бизнес, не за начинаещ.
„И с клиенти в миналото, и с участници в предприемаческата програма правя едно и също – показвам кое е добро за тях“, казва Соня. С една разлика: тя не печели нищо от успехите на последните, освен удовлетворението да предаде нещо от своя опит, за да могат те да стигнат по-далеч.
Най-често участниците я питат как да преговарят – с клиенти, с доставчици, за цената на труда си. Много от тях преди BASE изобщо не включват собствената си работа в цената на крайния продукт или услуга. Тогава Соня им повтаря нейната проста формула: успехът идва, когато свържеш вярата в себе си с ежедневна дисциплина и с готовност да учиш.
А тя учи ли нещо от хората, на които помага? „Срещата с нов човек е като прочитане на нова книга“, казва тя с усмивка. Всеки участник в програмата добавя по още една глава в голямата история за това как се живее достойно. И затова тя продължава да отглежда техните идеи със същата грижа, с която някога е отглеждала банкови клонове и екипи.
Покана към следващите смели
Соня Демирева можеше да остане легенда само в банковото дело. Вместо това избира нещо по-трудно и по-смислено – да бъде човек, който споделя опита си така, че други да стъпват по-уверено. Да даде знание, но и кураж. Да превърне сложните теми в нещо разбираемо и приложимо.
Ако и вие носите идея, която не ви дава мира, но се питате откъде да започнете – ако имате нужда някой да ви каже честно „Става“ или „Помисли пак“ – Академия за стартиращи предприемачи BASE е вашето място.
Програмата е безплатна, а в нея ще срещнете хора като Соня – професионалисти, които знаят как се движат парите, но още повече ги интересува как се движите напред вие.
Този текст и снимките към него са част от рубриката „Оптимизъм за България“ от сайта на фондация „Америка за България“.
