Какъв ще е резултатът от бойкота на големите търговски от 13 февруари? Според мнението на мнозина икономисти той няма да доведе до намаляване на цените. Това няма да се случи и ако се приемат популистките законодателни предложения на някои политически партии за въвеждане на таван на цените и ограничаване на търговските надценки, пише електронното издание RNews. Според тях резултат могат да дадат само мерки, от страна на държавата, водещи до увеличаване на производството на земеделска продукция. В момента на пазара по-голямата част от предлаганото месо е от внос, а млечните продукти от български производители също са с незадоволителен дял.
В опит да установим защо е ограничено предлагането на тези продукти на пазара и каква е ролята на държавата, потърсихме мнението на младия животновъд от Етрополе Цветомир Христов. В своето стопанство той отглежда 630 овце, 130 крави и 44 коне. За него ангажирането с този бизнес не е само от финансови съображения. Като шесто поколение животновъд, Цветомир се чувства задължен да развива наследеното от своите деди, които определя като будители за своето време и идеал, към който той се стреми. Определя себе си като един от малкото останали дребни животновъди, които преодоляват тежките проблеми в бранша благодарение на голямата си любов към животните.
В разговор с репортер на RNews.bg той разказа за тежките проблеми, които преодолява и своето разбиране за развитие на местното животновъдство.
Ролята на държавната администрация
Според Цветомир Христов в българското животновъдство съществуват множество проблеми, като основните са свързани най-вече с държавната администрация. Тя е толкова тежка и раздута, че един фермер не може по никакъв начин да се справи с този проблем. От тях се изисква да водят сериозна писмена документация. Постоянно се правят проверки от многобройни контролни институции и се налагат глоби от различни инспектори. Системата е така направена, че животновъдите са принудени да търсят консултанти, на които се плащат комисионни.
„Задачата на един животновъд е да се грижи за животните, но ние сме принудени да се занимаваме със значителна писмена работа. Например в момента аз водя 54 броя различни дневници. Това е непосилна задача за един фермер“, казва той.
Христов посочи абсурда, че от тях се изискват документи, които не са обнародвани и те се принуждават да ги водят със свободен текст. Постоянно се поставят различни срокове за представяне на документацията.
Не е добра организацията и при осъществяване на ветеринарното обслужване. Всеки фермер сключва договор с частен ветеринар, който обслужва фермата. Документацията и тук е голяма. Държавата осъществява контрола на тези ветеринарни доктори на няколко звена с голям брой ветеринарни специалисти, които са откъснати от реалната работа и са превърнати в бюрократи.
Според него усложняването на бюрокрацията не идва от Европейския съюз. На едно изискване на ЕС в България се добавят още пет. Това храни корупцията, защото няма как да се следят от животновъдите всички промени.
Запитахме Министерството на земеделието и храните какво налага воденето от животновъдите на този сериозен обем документация. Те признаха за този проблем, но според тях това е необходимо, за да се гарантира прилагането на изискванията въведени с европейското и националното законодателство за безопасност по цялата агрохранителна верига. Изискваната документация включва регистър на животните и проведените с тях лечебно-профилактични мероприятия, контрол на заболяванията, персонала и неговото обучение, данни за фуражите и много други.
От МЗХ уверяват, че разглеждат детайлно исканията от представители на браншови организации в животновъдството, свързани с намаляване на обема на водената документация. В случай, че са обосновани и не пораждат противоречие с изискванията, същите се вземат предвид при изменения на националното законодателство, с цел намаляване на административната тежест.
За ролята на субсидиите
Цветомир Христов споделя, че в публичното пространство се разпространява мнението, че фермерите получават милиони, а на практика средствата потъват в голямата верига между тях и администрацията. Предоставените субсидии в голяма степен се изразходват за административни дейности, общински и държавни разходи, наеми за земя, за консултанти и други. Той даде пример с постоянните обучения, които те са длъжни да заплатят и да посещават. Курсовете отнемат от тяхното време и с нищо не помагат в тяхната дейност, освен че получават сертификат предпазващ ги от глоба.
Според Христов субсидиите изкривяват пазара. „Те ни превърнаха в просяци. Всяко едно забавяне ни поставя в неконкурентна среда“, казва той.
Младият фермер посочи факта, че ако не си регистриран земеделски производител не подлежиш на контрол. Тези животновъди могат да произвеждат и търгуват без никакви регулации и ограничения.
Защо пазарът е недостъпен за българските животновъди
Христов е категоричен, че пазарът е недостъпен за малките български животновъди. Той посочи факта, че в София и Софийска област, където живее една трета от населението на страната, няма нито една лицензирана кланица, в която животновъдите да предоставят за клане своите животни. По тази причина произведеното в областта месо няма възможност законно да бъде продадено. Младият животновъд се възмущава, че това принуждава фермерите да изнасят живи животни, а в страната се внася масово замразено месо.
В отговора на МЗХ се казва, че в Софийска област съществуват 3 кланици, без да посочват, че две от тези кланици са ведомствени за клане на птици и прасета, а третата е за пъдпъдъци. В крайна сметка от министерството предлагат на животновъдите от областта да ползват кланиците в Благоевград и Кюстендил.
Според Христов големите търговски фирми провеждат политика, която не стимулира българското производство, а напротив. Изискванията и стандартите, които те налагат не могат да бъдат изпълнени от голяма част от българските производители. Той даде за пример агнешкото месо, което в България няма масово производство през цялата година, за да отговори на техните изисквания.
Българското месо липсва в търговските вериги, но нелегалното движение на животни е хит, защото легалното на практика е забранено. Според него сега, за да се продадат 10 овце на 5 от тях трябва да се вземе проба за проверка на заболяване от чума. Пробата се взима от животновъдите, предоставя се в лабораторията и се заплаща 48 лв. за всяка от тях, след което се чака няколко дни да излезе резултат. Всичко това стимулира нелегалното движение на животните, в резултат на което са се появили нетрадиционни болести за България при животните – син език, чума, различни дерматити, шарки. Държавата тук е абдикирала, институциите проверяват само регистрираните производители, които плащат данъци. Фермерът се възмущава, че вместо да им помагат и да им кажат къде бъркат, проверяващите идват с единственото намерение да глобяват. Той ги определя като „администрация бухалка“.
Българското овцевъдство загива
Според Христов държавата няма устойчива политика и стратегия в областта на животновъдството, законодателството не защитава малките производители и те работят на инат. Необходима е нова национална политика и стратегия по отношение на земеделието, която да е насочена към поощрения, а не към санкции и глоби.
Той посочи, че в бранша няма равнопоставеност и даде пример с българските породи овце защитени от изчезване, които получават базово подпомагане 44 лв./на глава, а вносните 88 лв./на глава. В говедовъдството ситуацията е подобна, българските породи взимат половината от това, което получават вносните породи. Цветомир разказа, че преди години не е имало тази разлика в заплащането, дори българските породи са взимали допълнително стимулиране. По-късно в резултат на влиянието на различните лобита нещата се променят. Той допълни, че в Румъния овцете внесени от вън не се подпомагат.
Попитахме МЗХ за тази разлика в заплащането, които отговориха, че за българската синтетична популация млечна овца, застрашена от изчезване, може да се получи допълнително подпомагане. Според Христов, обаче, за да се получи допълнителното плащане е необходимо да се изпълнят редица условия, които не са по силите на всички животновъди. Той недоумява защо са направени 7-8 схеми за подпомагане и хората не могат да осмислят такъв голям обем информация.
Фермерът посочи и негативното влияние на постоянните промени в нормативните документи, като даде пример с това, че за трети път, за последните две години, се променя стратегическия план за развитие на животновъдството. Отрасълът няма дългосрочна визия за 5-10 години напред, а животновъдството се планира дългосрочно.
„Когато законодателството се мени постоянно, ние не можем да се ориентираме и да бъдем рентабилни. Ние сме не само животновъди, но и строители, инженери, агрономи и счетоводители. Строим някакви измислени сгради за обори, голяма част от тях са бивши складове и сега са руини, в повечето случаи“, разказва той.
Според Христов предстои централизация в бранша, като ще се създадат огромни ферми и традиционното животновъдство, което е поминък на много хора, ще загине. Той определи държавната политиката в това отношение като безхаберие, което ще доведе до сериозни последици и в съпътстващата индустрия.
Единна земеделска политика на ЕС, а резултатите различни
Христов е изненадан от факта, че земеделската политика на ЕС дава различни резултати в страните членки. Той даде пример с Франция, където съществува специален закон за защита на фермите и е изключително трудно и скъпо да се закрие една ферма. Държавата е задължена да осигури инфраструктурата до фермите, да осигури захранване с ток и вода, а при нас се чака с години само, за да се издадат разрешителни за присъединяване към мрежите.
Фермерите във Франция имат сключени дългосрочни договори с кланици, които са задължени да изкупуват тяхната продукция на пазарни цени. В България преди години кланиците са имали сключени договори с държавата за подпомагане изкупуването на агнешко месо, но поради голямата бюрокрация мнозина от тях са се отказали.
Показателно за ефекта от използването на европейските средства в земеделието е сравнението с Румъния, която влиза в Европейския съюз със 7 млн. овце, а в момента има 14 млн. България влиза в ЕС с 1,7 млн. овце, а в момента има 600 хиляди. Тези цифри показват, че политиката на нашите съседи е градивна и ЕС им помага в това отношение, а ние не можем да се възползваме от европейските средства.
Престижа на професията животновъд
Липсва интерес към селскостопанските специалности. Селскостопанските висши университети трудно събират необходимия брой студенти.
По отношение на работната ръка са водени разговори за връщане на животновъдите в първа категория труд, но те не са завършили с успех. Христов сподели, че е съгласен да плаща по-високите осигуровки за тази категория труд, но това ще позволи да привлече по-висококвалифицирани кадри, които могат да работят със съвременната техника и ще бъдат по- производителни.
Според него не е добре организирана и държавната политика по отношение на медийното отразяване на усвояването на европейските средства. Той смята, че тези средства са много полезни и реално помагат на фермерите за модернизиране на производството. Реализирал е над десет европейски проекти изключително за подобряване на техническото осигуряване на фермата си. За съжаление акцентът в медийното отразяване е в злоупотребата с тези средства, които са малък дял от всичките проекти. В обществото се създава впечатлението, че с европейски пари работят само мошеници, което не е така. Това отказва много хора да ползват тези средства.
„Повечето животновъди, които работят в бранша, са хора, които продължават семейната традиция, но това е работа на инат. Всички те се радват, че имат редовни клиенти, които оценяват техния труд и търсят качествена стока“, завърши позитивно Цветомир.
Тази статия е създадена от „Rnews“ в рамките на проекта за подкрепа на независими регионални медии на Сдружение с нестопанска цел „Про веритас“. Мненията, споделени в него са на „Rnews“ и не непременно са споделени от „Про веритас“.
