Снимка: Скрийншот от видео на ТВ Загора
Живко Тодоров управлява Стара Загора 12 години – един цял цикъл в човешкия живот.
Седна на кметския стол едва на 33 и възмъжа на него. За тези три мандата трябва да е научил много уроци, но дали е така, си знае само той. Още след първите осем години в града на липите се заговори, че кметът не се кани да се кандидатира за трети мандат. И когато все пак партийната воля надделя над неговата и той спечели и изборите през 2019 г., хора от администрацията му започнаха да говорят под сурдинка, че Тодоров управлява общината предимно дистанционно, защото предпочита да прекарва повече време в столицата, отколкото в Стара Загора.
Въпросът е защо, въпреки публичните изявления, че този мандат ще му е последен, сега отново влиза в кметската надпревара. Най-простият отговор е, защото още преди седем месеца гуруто на ГЕРБ каза в Стара Загора „хау“ за един от любимите си кметове в страната.
Старозагорци като останалите българи, които имат мнение за всичко – от спорта до политиката, също гадаят защо Тодоров не можа да откаже на Борисов. Някои, ще рече човек, че са посветени в тайните завери на ГЕРБ твърдят, че старозагорският градоначалник преговаря за избираемо място в партийната листа за изборите за ЕП догодина. Други подозират, че не му се отваря парашута за никаква друга изгодна позиция в публичната сфера. Има и версия, че Живко Тодоров, който вече прескочи на попрището жизнено средата, има свое семейно гнездо в столицата, което държи скрито от хорските погледи. Но всъщност най-логично изглежда обяснението, че кметът просто искаше друг да „сърба попарата“, която той и екипът му надробиха за тези три мандата.
По-сериозният въпрос е на кого и на какво ще разчита старозагорският кмет, за да спечели още един мандат?
Разбира се, на първо място на медиите, с които до една Живко Тодоров има сключени договори за информационно обслужване, дори и с напълно маргинални и без влияние върху общественото мнение.
Сумите за всяка медия кметът определя лично, а средствата са от общинския бюджет. Специално за изборите най-вероятно ще има и допълнителни бонуси, дали те ще дойдат от черната партийна каса или от фирми, приближени до властта, няма как да знаем. Но е безспорно, че още преди да е започнала същинската предизборна кампания, е ясно кой от всички кандидат-кметове ще има най-плътно медийно присъствие. Както е това, че ако някой от съперниците на Тодоров иска да получи повече време и място в медиите, ще трябва да си плати затова, ако не със свои средства, то с парите на услужливи бизнесмени, които ще го превърнат в свой заложник.
На второ място на партийния и на корпоративния вот.
На трето място – на администрацията и на ръководни кадри в общински и държавни структури, които се притесняват, че смяната по върховете на местната власт може да предизвика трусове и надолу.
По четвърто място – на една немалка част от населението, която безкритично подкрепя кмета си. И го харесва – емоционално и ментално. Това са хора, които нямат очи за дефектите в изпълнението на големите проекти за милиони като ремонтите на парк „Методий Кусев“, на централния площад и улица „Цар Симеон Велики“, на летния театър и зоопарка, на т.нар. Руски пазар и станционната градина и пр. И дори, когато им се представят факти за лошото изпълнение, за разпиляването и присвояването на публични средства, реагират в социалните мрежи с реплики от сорта на „пак ли мрънкате“.
„Ахилесовата пета“ в управлението на Живко Тодоров е продължаващият вече година ремонт на ВиК мрежата в Стара Загора. Той постави на изпитание гражданите, които трябва да изтърпяват постоянното разкопаване на улиците, асфалтирането и преасфалтирането им по няколко пъти, запрашения въздух и лошата организация на движението и т.н. Но и в тази ситуацията кметът се опитва да се измъкне сух от водата с аргументите, че общината не е отговорна за ремонтите, въпреки че има задължения, които не изпълнява.
Заявката си за четвърти мандат кметът направи пред гражданите от сцената на новия летен театър в парк Аязмото. Пред тях той сподели, че има
своята мечта Стара Загора да бъде модерна, подредена, с добра инфраструктура, сигурна и перспективна за младите хора.
Само че след 12 години начело на общината Живко Тодоров трябваше да е превърнал тази мечта в реалност, сега е „късно либе за китка“.
В едно свое предизборно интервю кметът акцентира върху азбучната истина, че хората не искали да бъдат лъгани. Вместо да се заиграва популистки с тях, ако е искрен, Тодоров трябва да им каже за схемите в управлението на града, за шуробаджанащината при подбора и назначаването на кадрите, за унищожаването на зелената система на града, за начина, по който се провеждат конкурсите и обществените поръчки, за злоупотребите с публични средства и пр. и пр.
Ама няма да го направи.
Както няма да каже и защо в декларацията му пред КПКОНПИ за 2022 г. фигурират единствено 39197 лв. от заплати, което е почти обидно за един човек на неговата възраст – няма жилище и каквото и да е друго недвижимо имущество, няма автомобил, дори тротинетка няма, няма депозити в лева или валута, един кредит за хорски срам няма и в сравнение с него зам. кметовете и председателката на ОбС изглеждат направо супер богати.
Разбира се кампанията сега започва и медиите могат да му зададат и тези и много други неудобни въпроси.
Могат, ама няма.
