Ефектът „Росенец“

„За истината“ публикува текст на Тони Николов от „Портала Култура“.

Лидерът на „Да, България“ Христо Иванов разговаря с членове на ДПС дошли в парка Росенец, за да охраняват сараите на Ахмед Доган
Снимка: Петя Михова

България се пробуди и просто се промени за седмица. И най-невероятното е, че всичко, което се случи през последните дни – новите варианти за управление „без Борисов“; трите ключови (и отложени) оставки в правителството; безпрецедентното обединение на многохилядните протести срещу Борисов и Гешев; нахлуването на въоръжените стражи на прокуратурата в президентството и революционизирането на Румен Радев – имаше за свой начален тласък акостирането на една гумена лодка на плаж, обсебен от „паралелната власт“ в страната. Образ, който ще нарека „ефекта „Росенец“. Той просто фокусира в себе си всичко, от което на хората отдавна им бе писнало и чашата на общественото търпения преля.

Има едно положение в теорията на социалната комуникация, наричано „ефекта „Стрейзънд“: опитът да се потули нещо или да се изземе определена информация от публичен достъп (чрез налагането на цензура) е възможно, но само закратко. След което, пак според законите на съвременното информационно общество, настъпва „комуникационен взрив“. Някой рискува, престъпвайки наложената цензура. Тогава щателно потулваното изплува радикално наяве. Интересът към него неимоверно нараства, а цензурираното започва да се тиражира в главоломни размери.

През 2003 г. това се случва на актрисата Барбара Стрейзънд, която по съдебен път иска да забрани фотография от въздуха на калифорнийското си имение, плашейки фотографа и неговото издание с иск за 50 млн. долара. В резултат на което въпросната фотография се превръща в едно от най-тиражираните изображения на всички времена, а броят на желаещите да видят имението ѝ се измерва със стотици хиляди. Барбара Стрейзънд губи делото, осъдена е да плати съдебните разходи, а казусът става известен като „ефекта „Стрейзънд“, намирайки най-различни социални и политически продължения.

Ефектът „Росенец“ многократно надхвърля ефекта „Стрейзънд“. Имението на Барбара Стрейзънд е било законно купено с нейни пари, за които са платени съответните данъци. Докато в случая със „сараите на Доган“ (летни или зимни) нямаме никаква яснота относно собствеността, водеща се де факто на някакви фирми, а на практика потребявана от почетния председател на ДПС.

Нещо, което е само малка видима част от българската „фасадна демокрация“ или „задкулисната власт“, която ДПС от години упражнява чрез посредничеството на Делян Пеевски.

Онова, с което Христо Иванов взриви обществените нагласи, е, че, залагайки целия си символен капитал (на бивш вицепремиер и бивш министър на правосъдието), съумя да покаже и докаже видимата приватизация на издържаната с публични средства НСО в услуга на едно частно лице (било то и почетен председател на ДПС).

Нима на никого досега не е било известно как стоят нещата и то след толкова медийни публикации? Битуват цели легенди, че за преместването на г-н Доган от „зимните“ в „летните“ му сараи всяка година НСО се мобилизира по начина, по който са премествали другаря Сталин от московската му дача в Кунцево до двореца в Ялта. И това в демократична България, член на Европейския, а не на Евразийския съюз.

Всички политически сили дължат отговори на избирателите как и защо се стигна дотук. Включително и президентът Румен Радев, който четвърта година носи отговорност за НСО, а бил повдигнал въпроса за охраната на Пеевски и Доган едва в края на миналата година – без видим резултат.

Развоят на събитията

Протестите радикално промениха политическата ситуация в страната. Лъснаха всевъзможни задкулисни и олигархични зависимости. Медийният похлупак се пооткрехна, свободното говорене се усеща, но битката за свободата на словото в България тепърва предстои.

А що се отнася до съдбата на правителството на Бойко Борисов, тук всичко е „крачка напред, две назад“.

Вчера научихме за оставките на Горанов, Маринов и Караниколов, поискани и дадени на премиера, забележете – „поради спекулации за обвързаността им с ДПС и Делян Пеевски“. Не поради реални обвързаности, а само заради „спекулациите“.

Днес научаваме, че тези оставки може би ще станат факт след седмица и след вота на недоверие.

Вчера ГЕРБ обсъждаше три (или четири) варианта за промяна в управлението (всичките „без Борисов).

Днес излиза съобщението как ГЕРБ и патриотите ще довършат успешно мандата си до пролетта на 2021 г.

„Със“ Борисов или „без“ Борисов – не е ясно.

Не е ясно и защо политическият инстинкт на Бойко Борисов му диктува подобно поведение.

Каква е целта му? Да взриви още повече ситуацията в България, като изкара огромен брой хора на улицата?

Или обяснението е отново в зависимостите му?

От същия този кръг „Пеевски-Доган“, чиито министри уж ще отстрани от властта?

В същото време самият „Борисов“ заговори за „Шиши“, дето „редял кабинети“.

Ще ни каже ли тогава кой е „наредил“ половината министри в кабинета „Борисов 3“?

И кой избра Иван Гешев за главен прокурор, кой направляваше „ударите“ му, превръщайки прокуратурата в бухалка?

И кой в момента подсказа на сега действащия главен прокурор да започне проверка само на петролния терминал „Росенец“ (тоест на „Лукойл“), но не и на сараите на Доган?

Още повече, че онова, за което се е „самосезирал“ Иван Гешев, е известно от разследване на френското списание „Експрес“ за странния руски анклав в Черно море още от 2012 г.! Ама явно чак сега „някой“ е решил, че му е изгодно и че му е дошло времето.

Протестите

Онова, което Борисов и Гешев, съответно Пеевски и Доган не си дават сметка, е, че ситуацията в България от една седмица е коренно променена. И нещата вече не са на „иди ми, дойди ми“

Срещу тях на протестите излязоха не са само твърди партийни ядра, Мая Манолова, Йоло Денев и Румен Петков. Нито само футболни агитки и охранители в черни тениски, наети от Васил Божков или някой друг.

На протестите излезе едно ново поколение на България, което истински ги преобрази, придавайки им съвършено различен вид. Ще го нарека Поколението+. Мнозина от тях през 2013 г. са били още деца, но добре помнят скандиранията „Оставка“ и разкритията за „модела Пеевски“.

Седем години по-късно, вече като пълнолетни граждани, те ясно съзнават, че не това е държавата, в която биха искали да живеят.

Затова открито заявяват, че за да се скъса със статуквото, не искат да ги управляват нито Борисов, нито Пеевски, нито Нинова, нито Мая Манолова, нито Слави (виждаме го на много от плакатите по протестите, както и на снимката, която направих).

Това Поколение+ тепърва ще каже думата си. Засега протестът му е морална реакция срещу политическите зловония, политическата простащина и полицейското насилие срещу негови представители, за което все още никой не е понесъл никаква отговорност.

Ето го обяснението на небивалата протестна енергия на млади хора до среднощ по площадите.

В момента те заявяват себе си и излизат от фейсбук на улиците със съвсем ясни послания.

На език, достъпен за властта, така че и тя до го разбере.

Онзи ден в триъгълника на властта видях как момиче и момче държаха голям плакат, чието послание ме изуми, изобщо не проумях смисъла му: „Червен картон за Марио Метушев!“.

Реших, че е някаква лична кауза. Заговорих ги, те се разсмяха, момичето леко се изчерви. Помоли ме да потърся в Гугъл отговора. Било цитат от „култова реплика“ на фен на „Пирин“ и то на език, близък до изказа на Бойко Борисов.

А репликата пресъздавала най-добре собствената му ситуация.

Гледах видеото и разбрах за какво става въпрос. Мисля, че и Борисов вече е наясно с положението си. (Видеото тук)

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам