Снимка: Фондация „Америка за България“
Със специална церемония „Камъче по камъче, ръка за ръка, минало и бъдеще“ в Пловдив бе представена, преди официалното й откриване, цялостно разкритата и експонирана Епископска базилика на Филипопол и реставрираните над 2 хил. кв. метра мозайки от IV-VI век., предаде БТА.
Предпремиерното откриване на мащабния съвместен проект на Фондация „Америка за България” и Община Пловдив събра посланици и официални лица от 23 държави под покрива на бъдещия музей, предаде регионалното издание „Под тепето“.
„Голямата Базилика е най-мащабният публично-частен проект в Пловдив, а може би и в цялата страна“ – изтъкна по време на церемонията кметът на града Иван Тотев. Той изрази увереност, че обектът ще бъде сред най-атрактивните туристически дестинации в страната.
Председателят на борда на директорите на Фондация „Америка за България“, която възстанови Базиликата, Крис Матлън (на снимката вляво) съобщи, че ще подпомагат министерството на културата този обект да бъде вписан в списъка на ЮНЕСКО. Той благодари за партньорството на Община Пловдив и на частни компании, които се включиха в проекта, като ЕВН, Идеал Стандарт, както и на фирмите в Пловдив, които осиновиха птица от мозайките. „Този проект ще помогне на местната икономика и повишаването на жизнения стандарт”, каза още Крис Матлън.
До момента от учредената в началото на годината Фондация „Приятели на Базиликата – Пловдив“ са събрани 100 хил. лева по кампанията „Подари си птица“ и досега са осиновени 20 птици. Събраните средства ще бъдат използвани за организиране на събития с образователен и културен характер
Дипломатите, екипът на фондация „Америка за България” и членовете на борда на директорите й, журналистите и попадналите на събитието граждани почетоха с едноминутно мълчание паметта на жителите на Пловдив, чиито тленни останки бяха открити в средновековния некропол при археологическите разкопки в последните години. До самата Базилика бе открита Стена на толерантността, на която посланици и официални лица от 23 държави са оставили послания в духа на общите ни ценности за приятелство и разбирателство.
„Базиликата е била център на Филипопол преди 17 века, защото е събирала духовния, обществения, културния и политически живот на града. И ето, съвсем скоро, тя напълно ще възкръсне за нов живот. Преди пет години Община Пловдив и Фондация „Америка за България” повярваха, че Базиликата и центърът могат да възкръснат и ето, че това се случва”, каза журналистът Бойко Василев, който бе водещ на церемонията.
Музеят ще посрещне първите си посетители през ноември, за когато е планирано и официалното откриване.
Обектът е включен в индикативния списък на ЮНЕСКО, като мозаечното наследство на Пловдив, който включва още Малката ранно-християнска базилика и къща „Ейрене“ в подлез „Археологически“.
Журналистът от БНР Диана Цанкова припомня историята на Базиликата. През 313 г. император Константин Велики наложил Миланския едикт на толерантността, с който признал християнството за равноправна религия в Римската империя. Започнали градежи в прослава на християнския Бог, ала по великолепие и красота никой храм не достигнал епископската църква във Филипопол.
Недалеч от католическата църква “Св. Лудвиг” и централния площад в Пловдив (древния Филипопол) лежат останките на най-голямата раннохристиянска базилика по нашите земи. Руините й са открити случайно през 80-те г. на миналия век, при строеж на булевард, който трябвало да пресича храма. След находката маршрутът му е отклонен, а обектът си остава непроучен до 2014 г., когато фондация “Америка за България” решава да финансира цялостното разкриване на базиликата.
Историята на базиликата вижте тук:
В края на VI – началото на VII в. базиликата започва да запада. Вероятно градът е сполетян от земетресение, което поврежда първия пласт мозайки, нападнат е и от нашественици.
Има намерен фрагмент от средновековна фреска, затова се предполага, че през Средновековието на мястото на базиликата се е издигала малка църква – разказва арх. Николай Трайков. – За съжаление, от този храм не е останало нищо друго. Иначе тук е открит и некропол, в който в същия исторически период са погребани над 200 християни.
Последните свидетелства за храма датират от XIV век, преди той окончателно да изпадне в забвение.
